ЕС има нужда от радикални промени, категорични са граждани и експерти
Едва 8% от българите имат вяра, че Европейски Съюз няма потребност от промени. Това сочи социологически изследване на Изследователски център " Тренд ". Най-голяма е групата от жители, която съгласно изследването желае радикални промени в Европейски Съюз – 39% . За дребни промени се афишират 30% от запитаните, а останалата част от запитаните са дали отговор, че не могат да преценяват.
Освен изнесените презентации, събитието предложи и панел за полемики. Няколко от участниците в нея се сплотиха към тезата, че Европейски Съюз се нуждае от федерализация, с цел да бъде конкурентен по отношение на огромните геополитически играчи . Преобладаващата част от мненията бяха, че Европейски Съюз има потребност от промени, само че мненията по какъв метод да се случат бяха много поляризирани.
Изследването показа оциологът и политически анализатор Евелина Славкова, съосновател на Изследователски център " Тренд ", по време на четвъртата кръгла маса, проведена от Сдружение " Граждански съвет " и Фондация " Конрад Аденауер ".
Все отново, по-голямата част от участниците в изследването са изразили позитивно отношение към Европейски Съюз като цяло - 46%. Неутрална позиция са декларирали 33% от участниците, а напълно отрицателна настройка имат 16% от тях.
Представителят на Фондация " Конрад Аденауер " за България Торстен Гайслер уточни, че що се отнася до Европейския парламент, към този миг поддръжниците му имат съществено болшинство.
“Сегашният Европейски парламент (ЕП) се характеризира с огромно болшинство на поддръжниците на Европейския съюз (ЕС). Tова са повече от 520 от всичките 751 депутати, които са членове на Европейската национална партия (ЕНП), на социалдемократите, на либералите или на зелените.
Фракцията на левите, на комунистите и на левите социалисти с нейните 51 депутати е доста хетерогенна и във връзка с държанието си по отношение на Европейски Съюз. После има три фракции от консерватори, популисти и десни екстремисти с общо 150 депутати, които в действителност са безнадеждно разединени, само че въпреки това са обединени от позицията за повече или по-малко мощно отменяне на Европейски Съюз. Някои от тези депутати, а точно тези, които принадлежат на Партията за самостоятелност на Обединеното кралство (ЮКИП на Найджъл Фарадж), към този момент реализираха задачата си, след Brexit те няма към този момент да са част от ЕП”, съобщи той.
" Но съгласно всички сегашни изследвания популистите и десните екстремисти ще завоюват повече от нужното и по този начин ще компенсират загубата на тези депутати. Наистина в доста страни от Европейски Съюз избирателките и гласоподавателите вземат своите решения все по-често в последната минута, по тази причина днешните анкети не са изключително меродавни. Въпреки това: фактът, че съгласно актуалните изследвания съвсем една трета от евродепутатите биха могли да бъдат настроени от скептично до намерено враждебно по отношение на Европейски Съюз, в действителност е призрачен. Ние не знаем по какъв начин ще се провеждат те след изборите, знаем също, че са в борба между тях, само че и че са обединени от деструктивното си държание. За представителите на тези групировки има обаче един огромен фактор на неустановеност - до евроизборите популисткото държавно управление на Италия може да успее да тласне страната към икономическата съсипия. Но това би било опустошително за цяла Европа, да се надяваме, че няма да се стигне до такава степен.
Eвропейската национална партия, и за нас това е добра вест, има доста положителни шансове да стане още веднъж най-голямата партия и с това да образува най-голямата секта. Социалдемократите няма да могат да компенсират загубата на местата на английската Лейбъристка партия, редица социалдемократически партии в Европа са в доста тежко положение. Колко огромна ще стане фракцията на АЛДЕ (Алианс на либералите и демократите в Европа) значително зависи от това, дали френската „ Напред, република! “ (La République en Marche!) ще влезе в нея или ще образува лична секта.
При всички положения образуването на болшинство в Европарламента ще бъде по-трудно. Това не би трябвало да е призрачен сън, а сигурно е тестване за демократите”, разяснява Гайслер.
След разбора си за обстановката в Европа, Гайслер се спря и на обстановката в България.
“Кого ще избере България? Според актуалните изследвания ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са ненапълно постоянни. Под въпрос е дали националистите, така наречен " Обединени патриоти " ще се явят дружно на изборите. Неясно е също дали с изключение на бъдещите депутати на ГЕРБ в Европарламента ще влязат и други претенденти, които да са в състава на ЕНП. Това също зависи от обстоятелството дали ще успее изковаването на изборна коалиция на тези цивилен сили. Ако те се явят разграничени, ще се окажат в една обречена на крах конкуренция, при тези избори поради на дребния брой на идните за заемане мандати в действителност няма да е задоволително да се прескочи 4-процентната преграда, нужни са доста повече — съвсем 6%”, проучва той.
Освен изнесените презентации, събитието предложи и панел за полемики. Няколко от участниците в нея се сплотиха към тезата, че Европейски Съюз се нуждае от федерализация, с цел да бъде конкурентен по отношение на огромните геополитически играчи . Преобладаващата част от мненията бяха, че Европейски Съюз има потребност от промени, само че мненията по какъв метод да се случат бяха много поляризирани.
Изследването показа оциологът и политически анализатор Евелина Славкова, съосновател на Изследователски център " Тренд ", по време на четвъртата кръгла маса, проведена от Сдружение " Граждански съвет " и Фондация " Конрад Аденауер ".
Все отново, по-голямата част от участниците в изследването са изразили позитивно отношение към Европейски Съюз като цяло - 46%. Неутрална позиция са декларирали 33% от участниците, а напълно отрицателна настройка имат 16% от тях.
Представителят на Фондация " Конрад Аденауер " за България Торстен Гайслер уточни, че що се отнася до Европейския парламент, към този миг поддръжниците му имат съществено болшинство.
“Сегашният Европейски парламент (ЕП) се характеризира с огромно болшинство на поддръжниците на Европейския съюз (ЕС). Tова са повече от 520 от всичките 751 депутати, които са членове на Европейската национална партия (ЕНП), на социалдемократите, на либералите или на зелените.
Фракцията на левите, на комунистите и на левите социалисти с нейните 51 депутати е доста хетерогенна и във връзка с държанието си по отношение на Европейски Съюз. После има три фракции от консерватори, популисти и десни екстремисти с общо 150 депутати, които в действителност са безнадеждно разединени, само че въпреки това са обединени от позицията за повече или по-малко мощно отменяне на Европейски Съюз. Някои от тези депутати, а точно тези, които принадлежат на Партията за самостоятелност на Обединеното кралство (ЮКИП на Найджъл Фарадж), към този момент реализираха задачата си, след Brexit те няма към този момент да са част от ЕП”, съобщи той.
" Но съгласно всички сегашни изследвания популистите и десните екстремисти ще завоюват повече от нужното и по този начин ще компенсират загубата на тези депутати. Наистина в доста страни от Европейски Съюз избирателките и гласоподавателите вземат своите решения все по-често в последната минута, по тази причина днешните анкети не са изключително меродавни. Въпреки това: фактът, че съгласно актуалните изследвания съвсем една трета от евродепутатите биха могли да бъдат настроени от скептично до намерено враждебно по отношение на Европейски Съюз, в действителност е призрачен. Ние не знаем по какъв начин ще се провеждат те след изборите, знаем също, че са в борба между тях, само че и че са обединени от деструктивното си държание. За представителите на тези групировки има обаче един огромен фактор на неустановеност - до евроизборите популисткото държавно управление на Италия може да успее да тласне страната към икономическата съсипия. Но това би било опустошително за цяла Европа, да се надяваме, че няма да се стигне до такава степен.
Eвропейската национална партия, и за нас това е добра вест, има доста положителни шансове да стане още веднъж най-голямата партия и с това да образува най-голямата секта. Социалдемократите няма да могат да компенсират загубата на местата на английската Лейбъристка партия, редица социалдемократически партии в Европа са в доста тежко положение. Колко огромна ще стане фракцията на АЛДЕ (Алианс на либералите и демократите в Европа) значително зависи от това, дали френската „ Напред, република! “ (La République en Marche!) ще влезе в нея или ще образува лична секта.
При всички положения образуването на болшинство в Европарламента ще бъде по-трудно. Това не би трябвало да е призрачен сън, а сигурно е тестване за демократите”, разяснява Гайслер.
След разбора си за обстановката в Европа, Гайслер се спря и на обстановката в България.
“Кого ще избере България? Според актуалните изследвания ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са ненапълно постоянни. Под въпрос е дали националистите, така наречен " Обединени патриоти " ще се явят дружно на изборите. Неясно е също дали с изключение на бъдещите депутати на ГЕРБ в Европарламента ще влязат и други претенденти, които да са в състава на ЕНП. Това също зависи от обстоятелството дали ще успее изковаването на изборна коалиция на тези цивилен сили. Ако те се явят разграничени, ще се окажат в една обречена на крах конкуренция, при тези избори поради на дребния брой на идните за заемане мандати в действителност няма да е задоволително да се прескочи 4-процентната преграда, нужни са доста повече — съвсем 6%”, проучва той.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ