Българите избягват диетите, само 2% спортуват ежедневно
Едва 6% от българите водят здравословен метод на живот, а единствено 2% спортуват всеки ден. Това заяви Димитър Ганев от проучвателен център „ Тренд " на конференция в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция, базирайки се на данни от национално представително изследване.
Изследването е извършено в интервала 12-18 май 2025 година по метода „ лице в лице " измежду 1001 пълнолетни жители и е предоставено от компанията " Хелт Метрикс ", профилирана в събирането и разбора на здравна информация.
Основните спънки за водене на здравословен метод на живот са финансовите ограничавания, като 48% от запитаните показват, че здравословният метод на живот е прекомерно безценен, а 41% споделят, че имат усложнен достъп до качествена храна. Другите съществени бариери са неналичието на мотивация и неналичието на надеждна информация.
" По-често водят здравословен метод на живот по-младите хора, с висше обучение, с по-големи благоприятни условия, живеещи в София и в огромните регионални градове ", означи Димитър Ганев.
Лоши хранителни привички и ниска физическа интензивност
Проучването демонстрира, че всеки ден плодове и зеленчуци употребяват 36% от запитаните. Преработена храна употребяват всекидневно 9% от интервюираните, а 23% - няколко пъти седмично. Младите хора, живеещи в София, употребяват фаст фууд доста по-често спрямо останалите групи.
Мнозинството от българите – 55%, не спортуват въобще. Няколко пъти седмично спортуват едвам 13% от участниците в изследването. Близо 60% от спортуващите споделят, че го вършат за здраве. Сред аргументите за липса на спортна интензивност интервюираните показват възрастта си, неналичието на време и неналичието на мотивация.
На въпрос дали съблюдават диети 77% споделят, че не са спазвали диета, а 3% дават отговор, че постоянно употребяват артикули, добавки или медикаменти за намаляване. Инцидентно такива артикули употребяват 15% от запитаните.
Експертни отзиви
Веселка Дулева, шеф на отдел „ Храни и хранене " към дирекция „ Обществено здраве и здравен риск " в Националния център по публично здраве и разбори, означи, че малко хора съблюдават режими на хранене, предложени от лекари. Основно информацията за храненето получават от другари или онлайн.
" Трябва да се намерения по какъв начин хората биха могли елементарно да се съветват с лекари експерти по диететика ", разяснява Дулева. Тя добави, че по данни от взаимно изследване със Световната здравна организация за интервала 2008-2023 година, затлъстяването към този момент се среща по-често измежду фамилии с невисок социално-икономически статус, до момента в който през 2008 година е било особено за фамилии с висок статус.
Проф. Цветалина Танкова, началник на Катедра по ендокринология в Медицинския факултет към Медицински университет – София, акцентира, че със здравословно хранене могат да се избегнат съществени болести. Тя уточни, че България е на шесто място в Европа по затлъстяване измежду възрастните и на пето място по затлъстяване измежду децата.
Изследването е извършено в интервала 12-18 май 2025 година по метода „ лице в лице " измежду 1001 пълнолетни жители и е предоставено от компанията " Хелт Метрикс ", профилирана в събирането и разбора на здравна информация.
Основните спънки за водене на здравословен метод на живот са финансовите ограничавания, като 48% от запитаните показват, че здравословният метод на живот е прекомерно безценен, а 41% споделят, че имат усложнен достъп до качествена храна. Другите съществени бариери са неналичието на мотивация и неналичието на надеждна информация.
" По-често водят здравословен метод на живот по-младите хора, с висше обучение, с по-големи благоприятни условия, живеещи в София и в огромните регионални градове ", означи Димитър Ганев.
Лоши хранителни привички и ниска физическа интензивност
Проучването демонстрира, че всеки ден плодове и зеленчуци употребяват 36% от запитаните. Преработена храна употребяват всекидневно 9% от интервюираните, а 23% - няколко пъти седмично. Младите хора, живеещи в София, употребяват фаст фууд доста по-често спрямо останалите групи.
Мнозинството от българите – 55%, не спортуват въобще. Няколко пъти седмично спортуват едвам 13% от участниците в изследването. Близо 60% от спортуващите споделят, че го вършат за здраве. Сред аргументите за липса на спортна интензивност интервюираните показват възрастта си, неналичието на време и неналичието на мотивация.
На въпрос дали съблюдават диети 77% споделят, че не са спазвали диета, а 3% дават отговор, че постоянно употребяват артикули, добавки или медикаменти за намаляване. Инцидентно такива артикули употребяват 15% от запитаните.
Експертни отзиви
Веселка Дулева, шеф на отдел „ Храни и хранене " към дирекция „ Обществено здраве и здравен риск " в Националния център по публично здраве и разбори, означи, че малко хора съблюдават режими на хранене, предложени от лекари. Основно информацията за храненето получават от другари или онлайн.
" Трябва да се намерения по какъв начин хората биха могли елементарно да се съветват с лекари експерти по диететика ", разяснява Дулева. Тя добави, че по данни от взаимно изследване със Световната здравна организация за интервала 2008-2023 година, затлъстяването към този момент се среща по-често измежду фамилии с невисок социално-икономически статус, до момента в който през 2008 година е било особено за фамилии с висок статус.
Проф. Цветалина Танкова, началник на Катедра по ендокринология в Медицинския факултет към Медицински университет – София, акцентира, че със здравословно хранене могат да се избегнат съществени болести. Тя уточни, че България е на шесто място в Европа по затлъстяване измежду възрастните и на пето място по затлъстяване измежду децата.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ