Едва 6% от българите определят начина си на живот като

Едва 6% от българите дефинират метода си на живот като напълно здравословен. Воденето на здравословен метод на живот е по-характерно от междинното за най-младите, висшистите, хората с по-високи приходи и жителите на столицата. Това сочат резултатите от изследване на " Тренд ", осъществено измежду 1001 пълнолетни по метода " лице в лице ".

Една от главните бариери пред воденето на здравословен метод на живот са финансовите ограничавания. Почти половината от българите (48%) считат, че здравословният метод на живот е прекомерно безценен, а 41% споделят, че имат усложнен достъп до качествена храна.

Мнозинството от пълнолетните българи (55%) не спортува въобще. Основните аргументи за неналичието на физическа интензивност включват възрастта, лимитираното време и мотивация. Едва 15% спортуват постоянно – всекидневно или няколко пъти в седмицата. Докато измежду най-младите мотивацията за спорт е обусловена от стремежът към положително здраве и добър външен тип в идентична степен, с придвижване на възрастта здравословните аргументи стават водещи.

Хранителните привички също демонстрират противоречие със здравните рекомендации. Само 36% от интервюираните употребяват плодове и зеленчуци всеки ден. В същото време над 30% признават, че ядат бърза или модифицирана храна най-малко един път седмично.

Над една пета от хората на възраст до 30 години употребяват фаст фууд всекидневно, а към една трета – няколко пъти седмично. Делът на постоянна консумация на бърза храна е най-голям в столицата и регионалните градове.

Общо 23% от българите са спазвали диета или хранителен режим през последната година. Това държание е съвсем два пъти по-характерно за дамите – 30% от тях показват, че са спазвали режим, спрямо 16% при мъжете. Разликата отразява освен по-силната ангажираност на дамите с тематики като здравословно хранене и надзор на тежестта, само че и по-големия обществен напън върху дамите да дават отговор на избрани естетически стандарти, демонстрира изследването.