България е на опашката в Европа по дигитални умения на хората
Едва 40% от стопански дейните (16-74 г.) поданици на огромните градове в България имат съществени или малко над главните цифрови умения. Това слага страната на предпоследно място в Европейския съюз, само преди Румъния, демонстрират данни на европейската статистическа работа Евростат за 2019 година
Огромна е пропастта сред българите от огромните градове и от селата - 23 процентни пункта. Жителите на селата, които имат съществени цифрови умения са под 20%, а тези от дребните градове и предградията - малко над 20 на 100, като по тези два индикатора страната е последна в Европейски Съюз.
На този декор приблизително за Европа 62% от живеещите в огромните градове имат базови цифрови качества. Това се отнася и за 55% от хората от дребните градове и за 48 на 100 от тези от селата. Моделът " по-голямо обитаемо място - по-високо равнище на умения " се резервира в съвсем всички страни в Европейски Съюз. Единствените изключения са Малта и Белгия, където повече поданици на дребните градове, а в Белгия - и на селата, покриват индикатора.
Дигиталните умения се смятат за основни за световната конкурентоспособност, за увеличението на работните места и икономическия напредък, а интернет може и да има жизненоважна роля за обезпечаване на висококачествено обучение и образование, отбелязва Евростат. Индикаторът за цифрови умения отразява качествата за справяне в цифрова среда и е основан на действия, осъществявани от хората сред 16 и 74 година, в четири характерни области в интернет - информация, връзка, решение на проблеми и програмен продукт.
Пропаст сред огромните градове и селата
Разликата в цифровите умения на хората от огромните градове и селата приблизително за Европа през предходната година е 14 процентни пункта.
Дигиталната " бездна " е най-голяма в България, Гърция, Хърватия и Португалия - 23 процентни пункта. В Унгария тя е 22 процентни пункта, в Литва - 21, а в Ирландия - 20 процентни пункта.
Все отново Евростат отбелязва, че цялостното равнище на цифровите умения в Европейски Съюз леко се усъвършенства в последните няколко години. В огромните градове делът на жителите с базови умения се повишава от 60% през 2015 година до 62% през 2019 година, в селските региони растежът е от 46% през 2015 година до 48 на 100 през 2019 година, а в дребните градове - надлежно от 54% до 55%.
Сред водачите в Европа са страни, които не са част от Европейски Съюз. В Норвегия 90% от жителите на огромните градове и към 80% от дребните градове и селата имат съществени и над главните цифрови умения. В Исландия над 80% от хората покриват индикатора, а разлика в равнищата в градовете и селата съвсем няма. Също с доста близки равнища е Швейцария, където 80 и малко под 80% от жителите имат съществени цифрови умения.
По данни за 2018 година 39.3% от популацията в Европа е концентрирано в огромните градове, 31.6% от хората живеят в дребни градове или в покрайнини, а 29.1% - в селски региони.
Огромна е пропастта сред българите от огромните градове и от селата - 23 процентни пункта. Жителите на селата, които имат съществени цифрови умения са под 20%, а тези от дребните градове и предградията - малко над 20 на 100, като по тези два индикатора страната е последна в Европейски Съюз.
На този декор приблизително за Европа 62% от живеещите в огромните градове имат базови цифрови качества. Това се отнася и за 55% от хората от дребните градове и за 48 на 100 от тези от селата. Моделът " по-голямо обитаемо място - по-високо равнище на умения " се резервира в съвсем всички страни в Европейски Съюз. Единствените изключения са Малта и Белгия, където повече поданици на дребните градове, а в Белгия - и на селата, покриват индикатора.
Дигиталните умения се смятат за основни за световната конкурентоспособност, за увеличението на работните места и икономическия напредък, а интернет може и да има жизненоважна роля за обезпечаване на висококачествено обучение и образование, отбелязва Евростат. Индикаторът за цифрови умения отразява качествата за справяне в цифрова среда и е основан на действия, осъществявани от хората сред 16 и 74 година, в четири характерни области в интернет - информация, връзка, решение на проблеми и програмен продукт.
Пропаст сред огромните градове и селата
Разликата в цифровите умения на хората от огромните градове и селата приблизително за Европа през предходната година е 14 процентни пункта.
Дигиталната " бездна " е най-голяма в България, Гърция, Хърватия и Португалия - 23 процентни пункта. В Унгария тя е 22 процентни пункта, в Литва - 21, а в Ирландия - 20 процентни пункта.
Все отново Евростат отбелязва, че цялостното равнище на цифровите умения в Европейски Съюз леко се усъвършенства в последните няколко години. В огромните градове делът на жителите с базови умения се повишава от 60% през 2015 година до 62% през 2019 година, в селските региони растежът е от 46% през 2015 година до 48 на 100 през 2019 година, а в дребните градове - надлежно от 54% до 55%.
Сред водачите в Европа са страни, които не са част от Европейски Съюз. В Норвегия 90% от жителите на огромните градове и към 80% от дребните градове и селата имат съществени и над главните цифрови умения. В Исландия над 80% от хората покриват индикатора, а разлика в равнищата в градовете и селата съвсем няма. Също с доста близки равнища е Швейцария, където 80 и малко под 80% от жителите имат съществени цифрови умения.
По данни за 2018 година 39.3% от популацията в Европа е концентрирано в огромните градове, 31.6% от хората живеят в дребни градове или в покрайнини, а 29.1% - в селски региони.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ