Едва 4.5 на сто от пълнолетните българи – или около

Едва 4.5 на 100 от пълнолетните българи – или към 250 хиляди души, взаимодействат през интернет с общинска, данъчна и държавна администрация или КАТ, до момента в който близо 82 на 100 избират да поддържат връзка със чиновник " на гише ". В същото време обаче хората си дават сметка, че онлайн услугите стават все по-необходими и има потребност от електронното държавно управление. Това сочи национално-представително изследване на " Галъп интернешънъл ", извършено по поръчка на Държавната организация " Електронно ръководство " (ДАЕУ). Данните му бяха показани от зам.-председателя на организацията Александър Йоловски и изпълнителния шеф на " Галъп " Първан Симеонов в четвъртък.

Хората, които избират да си поддържат връзка с администрациите посредством платформа за електронни услуги и го вършат, са най-вече на възраст сред 25 и 36 години, с висше обучение и с по-благоприятна житейска вероятност.

Контакт " на гише " избират 81.7 на 100 от запитаните, под 1 % се доверяват на връзката си с администрацията посредством и-мейл, а 1.8% - избират контакт по телефон. Не могат да преценяват над 10 на 100 от интервюираните..

Около 14 на 100 (около 750 хиляди) от жителите са употребили електронни административни услуги с друга периодичност през миналата година, като болшинството от тях правят оценка положително качеството на този вид услуги, сочи проучването.

" Въпреки ниския дял на употребяващите електронни административни услуги, преобладаващата част от хората изискват администрацията да не занимава жителите и бизнеса със своите вътрешни проблеми. Гражданите чакат бързо обслужване, без опашки и на едно гише или въобще без гишета ", уточни Александър Йоловски.

В същото време обаче близо 70% от запитаните декларират, че не употребяват или не имат намерение да употребяват разнообразни средства за електронна идентификация (вкл. ПИН, ПИК, дипломиран електронен автограф или други) за задачите на административното обслужване и за персонални потребности.

Само към една трета от българите припознават нуждата от идентификация по електронен път. Под 4 на 100 от тях обаче употребяват средството за е-идентификация с най-висока сигурност, каквото е квалифицираният електронен автограф. Близо 15% от запитаните избират да употребяват едно универсално средство за електронна идентификация.

През последните 12 месеца близо 80% от българите не са търсили никаква информация или административни услуги онлайн на интернет страниците на държавните институции на всички нива, сочат още данните от изследването.

Активните към 22 на 100 от българите се обръщат към администрациите по-скоро по насила и търсят информация и услуги, свързани с разнообразни отговорности към администрациите, в това число към Национална агенция за приходите, локални налози и такси, здравни и пенсионни осигуровки, компенсации за майчинство.

Под 3% е общият дял на дейните българи, които търсят информация, обвързвана със отбрана на техни права, просвета, туризъм и отдих, регистрират от " Галъп ".

Изследването сочи, че множеството българи отдават приоритет на облекченията за жителите пред тези за бизнеса и за самите администрации. Близо 80 на 100 от запитаните са оптимисти, че ще отпадне нуждата от документи на книжен притежател, 75 на 100 смятат, че административното обслужване по-скоро ще се усъвършенства. Около 60 на 100 са оптимисти, че задачата за понижаване на административната тежест за бизнеса ще бъде осъществена, а близо 50 на 100 са уверени в цялостното въвеждане на така наречен " служебно начало " от институциите.

Същевременно е налице песимизъм, че корупцията в администрацията ще намалее в следствие от реализацията на политиките за е-управление. Общественото мнение е раздвоено във връзка с вероятността от въвеждане на електронно отдалечено гласоподаване (по интернет) – по към 48% от запитаните.

Едва 2 на 100 от жителите считат, че финансирането е водещ фактор за реализацията на електронното ръководство в България, до момента в който близо една трета от българите (29 на сто) считат, че съществуването на воля и предпочитание от страна на страната и политиците е основното изискване за това. Друга една трета от запитаните обаче не могат да преценяват кое е значимо, с цел да се случи работещо електронно ръководство в България. Личната воля, а не съществуването или неналичието на запаси и конюнктурната среда, жителите регистрират като водещ фактор във връзка с цялостната държавна политика за е-управление. Равен дял от 7% от запитаните дефинират като водещи фактори цифровите умения на жителите и на бизнеса и правната рамка.

Злоупотребата с персонални данни (над 44 на сто) е водещият риск за жителите при потреблението на преимуществата на електронното ръководство, сочат още данните от проучването на " Галъп ". Близо 25 на 100 се притесняват от злонамерена външна интервенция и хакерски офанзиви.

Данните от изследването удостоверяват прокламирания от Държавната организация " Електронно ръководство " метод на реализация на задачите, насочен към резултатите, а не към желанията. От разпознатите от Агенцията водещи цели оперативната съгласуемост и намаляването на административната тежест са посочени като тематиките с най-висока значителност - надлежно за 78% и 50% от жителите, сочат още данните на " Галъп интернешънъл ".

" Усилията на ДАЕУ са ориентирани напълно към постигането на бързи резултати в е-управлението за оптимално необятен кръг жители, тъй че хората повече да не бъдат куриери сред администрациите, а самите администрации служебно да ревизират обстоятелствата и събитията ", разяснява при представянето на данните шефът на организацията.

Той напомни, че към този момент действително работи един от главните съставни елементи на електронното ръководство - Средата за продан на данни сред главните регистри на администрацията. Това разрешава на администрациите вместо да изискват удостоверения от жителите, да удостоверяват тези условия напълно по длъжностен път.

Йоловски подсети, че една от главните спънки пред въвеждането на този метод до момента е самата правна база и точно в това направление политическата воля и фокусът на напъните на ДАЕУ през последната година към този момент дават действителни резултати.

Като различен главен съставен елемент на е-управлението той уточни внедрената електронна предложена поща, която разрешава на жителите и на бизнеса несъмнено и проследимо да връчват документи на администрацията, както и на самата администрация да връчва по електронен път публични документи на хората и на компаниите. Така всички администрации към този момент имат опция да изпълнят условието на законодателството да дават всички свои административни услуги напълно по електронен път.

За задачата обаче както администрациите, по този начин и жителите, би трябвало да си създадат профили в системата, а с цел да я употребяват, би трябвало да разполагат със средство за електронна идентификация, подсети Александър Йоловски.

Именно нежеланието на над 60 на 100 от жителите да се разпознават по електронен път е един от главните резултати от изследването на " Галъп интернешънъл ". " Тези данни извеждат нужда от широкомащабна осведомителна акция за разяснение на методите за удостоверяването на самоличността на жителите по електронен път. Гражданите и бизнесът би трябвало да придобият по-широка визия за същността на електронната идентификация ", разяснява зам.-председателят на ДАЕУ.

Александър Йоловски подсети още, че електронното ръководство няма да размени замени чиновниците на гише, само че ще бъде облекчение за хората, които не желаят или не могат да се явят на гише.

Предизвикателство остава цифровизацията на данните в основни административни структури. " Ако базите данни на администрациите са на хартия, електронното ръководство не може да се случи. Този развой ще изисква освен финансов, само че и човешки запас и имаме ясната поддръжка на жителите, че този приоритет би трябвало да се осъществя ", разяснява още Йоловски.