Всеки втори българин не смята агресията за проблем на обществото ни
Едва 38% от българите виждат спазването на разпоредбите за придвижване като метод да подобрим страната си , демонстрира изследване на JTN, извършено измежду 1860 българи на възраст 16-75 години сред 10 и 27 февруари.
62% пък не виждат връзка сред метода, по който карат и качеството ни на живот.
Запитани по какъв начин страната ни може да се развива, 72% имат вяра, че спазването на закона е ключът към по-добра България , 49% от интервюираните считат, че е във въздържането от принуждение, а 47% - в заплащането на налози. Активности, изискващи персонално присъединяване - като щедрост, извършване на покупки в локални магазини или визити на български културни събития - получават поддръжка от по-малко от 19% от респондентите.
Проучването демонстрира притеснителни данни по отношение на насилието, както върху хора, по този начин и върху животни. Половината от респондентите не мислят, че премахването на експанзията върху хора има значително отражение върху подобряването ни като общество. 72% пък не считат премахването на експанзията към животни за значително в подтекста на построяването на по-добро общество.
Според проучването 81% от интервюираните не придават значение на извършването на покупки от дребни квартални магазини в ущърб на огромните интернационалните вериги.
Макар 85% от интервюираните да смятат опазването на българската природа за патриотично, едвам 29% намират за значимо да се резервират естествените запаси. Още 18% отдават значение на изхвърлянето на боклуци на избрани места, а 15% биха взели участие в начинания за разчистване, преработване или залесяване.
Българите не имат вяра, че управляващите могат да се оправят с домашното принуждение
40% от българите имат непосредствен, на който е бил нанесен побой в фамилна среда
Проучването демонстрира и някои спорни настройки - 71% поддържат тезата " България е за българите ", само че 58% считат, че българинът е търпелив към другите народности - индикатор, че толерантността се показва по-скоро като декларация, в сравнение с в практиката отвън националната територия, отбелязва JTN.
По отношение на другата полова ориентировка 59% от интервюираните считат, че тя разрушава устоите на обществото (увеличение с 10% по отношение на 2023 г.), а единствено 17% са на мнение, че българите я одобряват. Освен това 59% считат, че сънародниците ни са склонни да оказват помощ на хората в усложнение - с 11% по-малко от данните през 2023 година Що се отнася до отношението на страната към младите и най-възрастните, 85% смятат, че то е неприятно.
Относно стопанската система 62% от интервюираните имат вяра, че България може да се развива сполучливо със лични запаси. Същевременно 1/3 от респондентите упорстват, че страната би трябвало да избере страна - Запада или Русия. Почти половината от запитаните считат, че би трябвало да поддържаме положителни връзки с Русия, без значение от политиката ѝ, а 21% поддържат българската помощ за Украйна през последната година.
Запитани дали българската еднаквост се трансформира под въздействието на външни фактори, 80% заявяват, че имат вяра, че тя се трансформира. 14% пък считат, че макар известното въздействие, същността ѝ остава съвсем непроменена, а единствено 3% са на мнение, че идентичността не се трансформира въобще.
Сред виждащите смяна 27% имат вяра, че всеки българин самичък образува своята национална еднаквост , 18% считат, че държавното ръководство играе съществена роля, 17% отдават значителност на въздействието на Съединените щати, 16% показват самия български народ, 15% - Европейския съюз, а 4% смятат, че Русия оказва най-силно влияние.
76% от българите регистрират домашното принуждение като сериозен проблем
Над 70% е поддръжката за законодателните промени, адресиращи домашното принуждение
Проучването сочи, че българите намират голям брой учредения за горделивост - както в богатата ни история, по този начин и в сегашното. Според всеки втори от интервюираните владеенето и използването на българския език, мощното българско съзнание и познаването на историята и националните герои са главните детайли, които ни дефинират като българи.
80% от запитаните декларират, че се гордеят с произхода си. Сред главните мотиви за горделивост са посочени славната история, богатите обичаи и традиции и прелестната природа. Едва 2% се срамят, че са българи - като причина за това загатват корупция, еснафщина и чувството за закъснение в развиването. 14% пък не свързват самооценката си с националната принадлежност.
Според 45% е мотив за национална горделивост. Въпреки забележителния % отрицателни настройки във връзка с въвеждането на еврото в всекидневието ни (57%), част от потребителите (28%) гледат на смяната като на положителна стъпка към икономическа непоклатимост и по-добри интернационалните връзки. 31% от интервюираните пък считат, че българският лев е градивна единица на националната еднаквост.
Българският език остава основен - 91% от интервюираните го дефинират като главен фактор за съхранението ни като нация. Освен това, 88% считат, че България би трябвало да резервира своята културна и национална самородност, без значение от интернационалните си партньорства, а съгласно 87% страната би трябвало интензивно да поддържа и разпространява българската просвета и обичаи.
Проучването демонстрира, че в основата си българската еднаквост се валидира най-силно в историята ни, езика ни и нашите традиции. Най-големи мотиви за горделивост в сегашното си ние откриваме в достиженията на спортистите ни, а политически във влизането в Шенген и присъединението към Европейски Съюз. Потвърждават се и някои дълбоки несъгласия в българина. Той се смята за търпелив, само че по-скоро не е податлив на съответни дейности в посока приемане на другите, приютяване на други етноси и националности в България. Приемаме ги, в случай че не са ни у дома и толерантността ни е по-скоро декларативна.
Все по-малко българи виждат родината си като " дребна " и " бедна ". Огромното болшинство от интервюираните трайно откриват най-прекият път към добруването на България в " спазването на законите ".
62% пък не виждат връзка сред метода, по който карат и качеството ни на живот.
Запитани по какъв начин страната ни може да се развива, 72% имат вяра, че спазването на закона е ключът към по-добра България , 49% от интервюираните считат, че е във въздържането от принуждение, а 47% - в заплащането на налози. Активности, изискващи персонално присъединяване - като щедрост, извършване на покупки в локални магазини или визити на български културни събития - получават поддръжка от по-малко от 19% от респондентите.
Проучването демонстрира притеснителни данни по отношение на насилието, както върху хора, по този начин и върху животни. Половината от респондентите не мислят, че премахването на експанзията върху хора има значително отражение върху подобряването ни като общество. 72% пък не считат премахването на експанзията към животни за значително в подтекста на построяването на по-добро общество.
Според проучването 81% от интервюираните не придават значение на извършването на покупки от дребни квартални магазини в ущърб на огромните интернационалните вериги.
Макар 85% от интервюираните да смятат опазването на българската природа за патриотично, едвам 29% намират за значимо да се резервират естествените запаси. Още 18% отдават значение на изхвърлянето на боклуци на избрани места, а 15% биха взели участие в начинания за разчистване, преработване или залесяване.
Българите не имат вяра, че управляващите могат да се оправят с домашното принуждение
40% от българите имат непосредствен, на който е бил нанесен побой в фамилна среда
Проучването демонстрира и някои спорни настройки - 71% поддържат тезата " България е за българите ", само че 58% считат, че българинът е търпелив към другите народности - индикатор, че толерантността се показва по-скоро като декларация, в сравнение с в практиката отвън националната територия, отбелязва JTN.
По отношение на другата полова ориентировка 59% от интервюираните считат, че тя разрушава устоите на обществото (увеличение с 10% по отношение на 2023 г.), а единствено 17% са на мнение, че българите я одобряват. Освен това 59% считат, че сънародниците ни са склонни да оказват помощ на хората в усложнение - с 11% по-малко от данните през 2023 година Що се отнася до отношението на страната към младите и най-възрастните, 85% смятат, че то е неприятно.
Относно стопанската система 62% от интервюираните имат вяра, че България може да се развива сполучливо със лични запаси. Същевременно 1/3 от респондентите упорстват, че страната би трябвало да избере страна - Запада или Русия. Почти половината от запитаните считат, че би трябвало да поддържаме положителни връзки с Русия, без значение от политиката ѝ, а 21% поддържат българската помощ за Украйна през последната година.
Запитани дали българската еднаквост се трансформира под въздействието на външни фактори, 80% заявяват, че имат вяра, че тя се трансформира. 14% пък считат, че макар известното въздействие, същността ѝ остава съвсем непроменена, а единствено 3% са на мнение, че идентичността не се трансформира въобще.
Сред виждащите смяна 27% имат вяра, че всеки българин самичък образува своята национална еднаквост , 18% считат, че държавното ръководство играе съществена роля, 17% отдават значителност на въздействието на Съединените щати, 16% показват самия български народ, 15% - Европейския съюз, а 4% смятат, че Русия оказва най-силно влияние.
76% от българите регистрират домашното принуждение като сериозен проблем
Над 70% е поддръжката за законодателните промени, адресиращи домашното принуждение
Проучването сочи, че българите намират голям брой учредения за горделивост - както в богатата ни история, по този начин и в сегашното. Според всеки втори от интервюираните владеенето и използването на българския език, мощното българско съзнание и познаването на историята и националните герои са главните детайли, които ни дефинират като българи.
80% от запитаните декларират, че се гордеят с произхода си. Сред главните мотиви за горделивост са посочени славната история, богатите обичаи и традиции и прелестната природа. Едва 2% се срамят, че са българи - като причина за това загатват корупция, еснафщина и чувството за закъснение в развиването. 14% пък не свързват самооценката си с националната принадлежност.
Според 45% е мотив за национална горделивост. Въпреки забележителния % отрицателни настройки във връзка с въвеждането на еврото в всекидневието ни (57%), част от потребителите (28%) гледат на смяната като на положителна стъпка към икономическа непоклатимост и по-добри интернационалните връзки. 31% от интервюираните пък считат, че българският лев е градивна единица на националната еднаквост.
Българският език остава основен - 91% от интервюираните го дефинират като главен фактор за съхранението ни като нация. Освен това, 88% считат, че България би трябвало да резервира своята културна и национална самородност, без значение от интернационалните си партньорства, а съгласно 87% страната би трябвало интензивно да поддържа и разпространява българската просвета и обичаи.
Проучването демонстрира, че в основата си българската еднаквост се валидира най-силно в историята ни, езика ни и нашите традиции. Най-големи мотиви за горделивост в сегашното си ние откриваме в достиженията на спортистите ни, а политически във влизането в Шенген и присъединението към Европейски Съюз. Потвърждават се и някои дълбоки несъгласия в българина. Той се смята за търпелив, само че по-скоро не е податлив на съответни дейности в посока приемане на другите, приютяване на други етноси и националности в България. Приемаме ги, в случай че не са ни у дома и толерантността ни е по-скоро декларативна.
Все по-малко българи виждат родината си като " дребна " и " бедна ". Огромното болшинство от интервюираните трайно откриват най-прекият път към добруването на България в " спазването на законите ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ