Много икономисти, малко инженери: Над половината студенти едва ли ще работят по специалността си
Едва 32% от студентите у нас учат в посоки с добра вероятност за реализация. Повече от половината бъдещи висшисти на България (56%) има ниска възможност да работят по специалността си. Това излиза наяве от данните на Националната карта на висшето обучение в България за 2025 година
Документът следва да оказва помощ за определянето на държавните политики в бранша на висшето обучение, в това число приема по държавна поръчка, който следва да дава отговор на потребностите на пазара на труда.
През 2025 година в страната съществуват 51 упълномощени висши учебни заведения – 38 държавни и 13 частни. Те оферират образование по стотици специалности, разпределени в 52 професионални посоки. През 2025 година броят на настоящите студенти у нас е 190 650.
Желанията на студентите и търсенията на бизнесите
Съответствието сред специалностите, които записват студентите и търсените фрагменти на пазара на труда е тематика не от през вчерашния ден. В националната карта на висшето обучение за 2025 година въпросът за сходството е прегледан в подробност като всяко от общо 52-те посоки попада в една от 4 категории.
Още по тематиката
11 юли 2025 14:50
В направленията свързани с опазването на здравето като " Медицина ", " Фармация ", " Здравни грижи ", " Обществено здраве " и " Дентална медицина " има и търсене на пазара на труда, и интерес от страна на кандидат-студентите . С добра съгласуемост се отличават и " Архитектура, строителство и геодезия ", " Теория и ръководство на образованието ", " Математика ", " Информатика и компютърни науки ", " Право ", " Ветеринарна медицина " и " Комуникационна и компютърна техника ".
Добра реализация, само че мижав интерес от страна на студентите има при специалности като " Транспортно строителство ", " Маркшайдерство и геодезия ", " Медицинска сестра ", " Акушерство " и " Водоснабдяване и канализация ". Същото важи и за направленията: " Металургия ", " Горско стопанство ", " Национална сигурност ", " Химични технологии ", " Физически науки ", " Електротехника, електроника и автоматика " и " Енергетика ".
Обратно, има и посоки, които се радват на интереса на студентите, само че не им дават обещание добра реализация . Такива да вземем за пример са: " Политически науки ", " Обществени връзки и осведомителни науки ", " Педагогика ", " Филология ", " Философия ", " Икономика ", " Социология, антропология и науки за културата ", " Психология ", " Театрално и кино изкуство ", " Изобразително изкуство и други.
Разбира се, може да се приказва за баланс и там, където няма търсене нито от страна на пазара на труда, нито от страна на студентите . Там попада образованието по " История и археология ", " Туризъм ", " Социални действия ", " Растениевъдство ", " Науки за земята " и още.
Защо се получава по този начин?
Повече от половината от студентите са съсредоточени в 8 най-популярни посоки:
" Икономика ", " Педагогика ", " Медицина ", " Администрация и ръководство ", " Педагогика на образованието по … ", " Комуникационна и компютърна техника ", " Информатика и компютърни науки " и " Право ".
Графика: Националната карта на висшето обучение в Република България за 2025 година
Същевременно в най-малка степен се запъват местата в направленията: " Животновъдство ", " доктрина на изкуствата ", " Математика ", " Химически науки ", " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми " и " Туризъм ".
Същото се отнася и до специалности от контролираните специалности като " Строителство на здания и уреди ", " Електрообзавеждане на кораба ", Корабни машини и механизми ".
Държавната поръчка - запълнена над 90%
По държавна поръчка през академичната 2024/2025 година са учили 43 166 студенти. Местата за студентите, за чието образование заплаща страната, се запълват приблизително на 92%, по отношение на към 88% през предходните две години.
Още по тематиката
29 април 2025 18:52
Тези 4% растеж в приема обаче се дължат на повече студенти в посоки, които не са предпочитани: " Икономика ", " Обществено здраве ", " Администрация и ръководство ", " Национална сигурност ", " Психология " и " Обществени връзки и осведомителни науки ".
В седем посоки приемът по държавна поръчка е даже презпълнен и е над 100%. В " Икономика ", " Спорт " и " Музикално и танцово изкуство " превишението продължава към този момент три години, а в " Администрация и ръководство " и " Психология " – две години.
" Системното надвишаване на приема в съответни посоки подкопава опциите да се запълни приемът в други посоки, в това число в редица предпочитани посоки ", предизвестяват създателите на Националната карта на висшето обучение за 2025 година
Чуждестранните студенти: Кои са и какво учат у нас
Чуждестранните студенти у нас съставляват 8.67% от всички студенти в страната. Те идват от над 120 страни, само че съвсем 90% са от Европа, а близо половината - от три страни – Гърция, Англия и Германия.
Студентите непознати жители са съсредоточени в релативно дребен брой професионални посоки. Над половината (59%) от всички задгранични студенти в страната се образоват единствено в две професионални посоки – " Медицина " (49.2%) и " Дентална медицина " (9.9%).
Графика: Националната карта на висшето обучение в Република България за 2025 година
" Медицината " в действителност е единственото професионално направление в България, където студентите непознати жители (58.6%) са повече от българските (41.4%).
За разлика от превъзходството на медицината измежду задграничните студенти в България съгласно данни на Евростат приблизително в Европейския съюз най-популярните области са " Бизнес администрация и право ", " Инженерни науки ", " Хуманитарни науки и изкуства " и едвам по-късно идват " Здравеопазване " и " Социални услуги ".
Графика: Националната карта на висшето обучение в Република България за 2025 година
Значителен брой български жители пък следват в чужбина. Според данните на Евростат през 2023 година става дума за над 9 800 български младежи учат в други страни от Европейски Съюз – най-много в Германия и Австрия. Статистиката обаче не е цялостна, тъй като в последните няколко години в Евростат липсват данни за Нидерландия, която е една от желаните просветителни дестинация за българските студенти. Nuffic23 споделя, че българските студенти в Нидерландия доближават близо 5 400 през 2023 година и приближават 5 500 през 2024 година Включвайки Нидерландия, общият брой български студенти в Европейски Съюз надвишава 15 000.
В страни отвън Европейски Съюз по-значим брой български студенти има във Англия и Турция, както и в Съединени американски щати.
Още университети? По-скоро не
Според създателите на Националната карта на висшето обучение се следи наклонност за консолидация на висшето обучение.
Според данните през академичната 2014/2015 година в най-големите 5 университета в страната се образоват 32.9% от настоящите към оня миг студенти в България. Този % съгласно данните пораства всяка година като в последните три образователни години доближава към 38%.
Графика: Националната карта на висшето обучение в Република България за 2025 година
Подобна наклонност се следи и при най-големите 10 висши учебни заведения, въпреки и с по-бавен ритъм. Уувеличение то е от 53.2% през академичната 2014/2015 година до 56.3% през академичната 2024/2025 година.
Според създателите предстоящото понижение на броя на студентите и демографските трендове през идващото десетилетие евентуално ще поддържат плавна наклонност към консолидация на висшето обучение.
Демографията: Гарантирано по-малко завършили
Според прогнозите разказани в Националната карта на висшето обучение на Република България (НКВОРБ) 2025 година в дълготраен проект броят на студентите ще понижава, макар наблюдаващата се сега краткосрочна наклонност на напредък.
През последните две години се следи растеж в броя на новоприетите студенти. Ако този ритъм на напредък се резервира след 5 години студентите у нас ще бъдат със 7% повече в сравнение с са сега. Демографската обстановка обаче съгласно НКВОРБ скоро ще стартира да оказва отрицателно въздействие.
Графика: Националната карта на висшето обучение в Република България за 2025 година
" За момента обстановката е към момента относително удобна, защото броят на ражданията се усили в интервала 2002-2009 година, надлежно през идващите 2-3 години броят на младежите, навършващи нормалната възраст за висше обучение, ще нараства. В по-дългосрочен проект обаче демографията ще въздейства отрицателно на броя на студентите, защото броят на ражданията след 2009 година последователно понижава ", се твърди в прогнозата.
Това на процедура значи, че запазването на високия банкет вбъдеще е малко евентуално. Заради демографските предпоставки приемът ще е по-малък, поради продължаващо понижаване на броя на кандидат-студентите, а оттова и на приключилите.
Документът следва да оказва помощ за определянето на държавните политики в бранша на висшето обучение, в това число приема по държавна поръчка, който следва да дава отговор на потребностите на пазара на труда.
През 2025 година в страната съществуват 51 упълномощени висши учебни заведения – 38 държавни и 13 частни. Те оферират образование по стотици специалности, разпределени в 52 професионални посоки. През 2025 година броят на настоящите студенти у нас е 190 650.
Желанията на студентите и търсенията на бизнесите
Съответствието сред специалностите, които записват студентите и търсените фрагменти на пазара на труда е тематика не от през вчерашния ден. В националната карта на висшето обучение за 2025 година въпросът за сходството е прегледан в подробност като всяко от общо 52-те посоки попада в една от 4 категории.
Още по тематиката
11 юли 2025 14:50
В направленията свързани с опазването на здравето като " Медицина ", " Фармация ", " Здравни грижи ", " Обществено здраве " и " Дентална медицина " има и търсене на пазара на труда, и интерес от страна на кандидат-студентите . С добра съгласуемост се отличават и " Архитектура, строителство и геодезия ", " Теория и ръководство на образованието ", " Математика ", " Информатика и компютърни науки ", " Право ", " Ветеринарна медицина " и " Комуникационна и компютърна техника ".
Добра реализация, само че мижав интерес от страна на студентите има при специалности като " Транспортно строителство ", " Маркшайдерство и геодезия ", " Медицинска сестра ", " Акушерство " и " Водоснабдяване и канализация ". Същото важи и за направленията: " Металургия ", " Горско стопанство ", " Национална сигурност ", " Химични технологии ", " Физически науки ", " Електротехника, електроника и автоматика " и " Енергетика ".
Обратно, има и посоки, които се радват на интереса на студентите, само че не им дават обещание добра реализация . Такива да вземем за пример са: " Политически науки ", " Обществени връзки и осведомителни науки ", " Педагогика ", " Филология ", " Философия ", " Икономика ", " Социология, антропология и науки за културата ", " Психология ", " Театрално и кино изкуство ", " Изобразително изкуство и други.
Разбира се, може да се приказва за баланс и там, където няма търсене нито от страна на пазара на труда, нито от страна на студентите . Там попада образованието по " История и археология ", " Туризъм ", " Социални действия ", " Растениевъдство ", " Науки за земята " и още.
Защо се получава по този начин?
Повече от половината от студентите са съсредоточени в 8 най-популярни посоки:
" Икономика ", " Педагогика ", " Медицина ", " Администрация и ръководство ", " Педагогика на образованието по … ", " Комуникационна и компютърна техника ", " Информатика и компютърни науки " и " Право ".
Графика: Националната карта на висшето обучение в Република България за 2025 година Същевременно в най-малка степен се запъват местата в направленията: " Животновъдство ", " доктрина на изкуствата ", " Математика ", " Химически науки ", " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми " и " Туризъм ".
Същото се отнася и до специалности от контролираните специалности като " Строителство на здания и уреди ", " Електрообзавеждане на кораба ", Корабни машини и механизми ".
Държавната поръчка - запълнена над 90%
По държавна поръчка през академичната 2024/2025 година са учили 43 166 студенти. Местата за студентите, за чието образование заплаща страната, се запълват приблизително на 92%, по отношение на към 88% през предходните две години.
Още по тематиката
29 април 2025 18:52
Тези 4% растеж в приема обаче се дължат на повече студенти в посоки, които не са предпочитани: " Икономика ", " Обществено здраве ", " Администрация и ръководство ", " Национална сигурност ", " Психология " и " Обществени връзки и осведомителни науки ".
В седем посоки приемът по държавна поръчка е даже презпълнен и е над 100%. В " Икономика ", " Спорт " и " Музикално и танцово изкуство " превишението продължава към този момент три години, а в " Администрация и ръководство " и " Психология " – две години.
" Системното надвишаване на приема в съответни посоки подкопава опциите да се запълни приемът в други посоки, в това число в редица предпочитани посоки ", предизвестяват създателите на Националната карта на висшето обучение за 2025 година
Чуждестранните студенти: Кои са и какво учат у нас
Чуждестранните студенти у нас съставляват 8.67% от всички студенти в страната. Те идват от над 120 страни, само че съвсем 90% са от Европа, а близо половината - от три страни – Гърция, Англия и Германия.
Студентите непознати жители са съсредоточени в релативно дребен брой професионални посоки. Над половината (59%) от всички задгранични студенти в страната се образоват единствено в две професионални посоки – " Медицина " (49.2%) и " Дентална медицина " (9.9%).
Графика: Националната карта на висшето обучение в Република България за 2025 година " Медицината " в действителност е единственото професионално направление в България, където студентите непознати жители (58.6%) са повече от българските (41.4%).
За разлика от превъзходството на медицината измежду задграничните студенти в България съгласно данни на Евростат приблизително в Европейския съюз най-популярните области са " Бизнес администрация и право ", " Инженерни науки ", " Хуманитарни науки и изкуства " и едвам по-късно идват " Здравеопазване " и " Социални услуги ".
Графика: Националната карта на висшето обучение в Република България за 2025 година Значителен брой български жители пък следват в чужбина. Според данните на Евростат през 2023 година става дума за над 9 800 български младежи учат в други страни от Европейски Съюз – най-много в Германия и Австрия. Статистиката обаче не е цялостна, тъй като в последните няколко години в Евростат липсват данни за Нидерландия, която е една от желаните просветителни дестинация за българските студенти. Nuffic23 споделя, че българските студенти в Нидерландия доближават близо 5 400 през 2023 година и приближават 5 500 през 2024 година Включвайки Нидерландия, общият брой български студенти в Европейски Съюз надвишава 15 000.
В страни отвън Европейски Съюз по-значим брой български студенти има във Англия и Турция, както и в Съединени американски щати.
Още университети? По-скоро не
Според създателите на Националната карта на висшето обучение се следи наклонност за консолидация на висшето обучение.
Според данните през академичната 2014/2015 година в най-големите 5 университета в страната се образоват 32.9% от настоящите към оня миг студенти в България. Този % съгласно данните пораства всяка година като в последните три образователни години доближава към 38%.
Графика: Националната карта на висшето обучение в Република България за 2025 година Подобна наклонност се следи и при най-големите 10 висши учебни заведения, въпреки и с по-бавен ритъм. Уувеличение то е от 53.2% през академичната 2014/2015 година до 56.3% през академичната 2024/2025 година.
Според създателите предстоящото понижение на броя на студентите и демографските трендове през идващото десетилетие евентуално ще поддържат плавна наклонност към консолидация на висшето обучение.
Демографията: Гарантирано по-малко завършили
Според прогнозите разказани в Националната карта на висшето обучение на Република България (НКВОРБ) 2025 година в дълготраен проект броят на студентите ще понижава, макар наблюдаващата се сега краткосрочна наклонност на напредък.
През последните две години се следи растеж в броя на новоприетите студенти. Ако този ритъм на напредък се резервира след 5 години студентите у нас ще бъдат със 7% повече в сравнение с са сега. Демографската обстановка обаче съгласно НКВОРБ скоро ще стартира да оказва отрицателно въздействие.
Графика: Националната карта на висшето обучение в Република България за 2025 година " За момента обстановката е към момента относително удобна, защото броят на ражданията се усили в интервала 2002-2009 година, надлежно през идващите 2-3 години броят на младежите, навършващи нормалната възраст за висше обучение, ще нараства. В по-дългосрочен проект обаче демографията ще въздейства отрицателно на броя на студентите, защото броят на ражданията след 2009 година последователно понижава ", се твърди в прогнозата.
Това на процедура значи, че запазването на високия банкет вбъдеще е малко евентуално. Заради демографските предпоставки приемът ще е по-малък, поради продължаващо понижаване на броя на кандидат-студентите, а оттова и на приключилите.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ