Българите са сред най-малко пътуващите в Европа през 2024 г.
Едва 32.5% от българите (на възраст над 15 години) са осъществили най-малко едно туристическо пътешестване с персонална цел през 2024 година, сочат последните данни на Евростат. Този резултат подрежда България на предпоследно място в Европейския съюз по интензивност, като зад нас е само Румъния с 27.7%. Наблюдава се сериозен спад в туристическата интензивност на българите, като свиването е както при пътуванията в страната, по този начин и при тези зад граница.
Според разбора 40% от българите нямат опция да си разрешат едноседмична отмора. Изследването на Евростат обхвщат пътувания, подхванати с персонални цели.
Общият брой на българските жители, които са съумели да отидат на отмора през 2024 година, е към 1.8 млн. души. На този декор, вътрешните пътувания са намалели с 10.1% по отношение на миналата 2023 година, до момента в който интернационалните пътувания регистрират още по-сериозен спад от 14.1%.
България е измежду едвам 6-те страни в Европейски Съюз, записали по-ниски стойности на туристическа интензивност измежду популацията си, наред с Полша, Португалия, Италия, Франция и Дания. Средното ниво на присъединяване в туризма за Европейски Съюз е двойно по-високо от българското – 65.4%, като рекордьор е Норвегия с впечатляващите 90.8%.
Близо 249 млн. европейци (на 15 или повече години) са взели участие в туризъм, като са осъществили най-малко едно пътешестване с персонални цели. Това съставлява нарастване с 2.3%, или 5.7 млн. повече туристи. Според проучването 22 страни от Европейски Съюз са надхвърлили равнищата си от 2023 година, като най-голямото нарастване е записано в Румъния (30.5%), Швеция (16.6%) и Литва (13.5%).
Финансовата опция
Над 40% от популацията на България не може да си разреши отмора за интервал от една седмица, сочат данните на Евростат за 2024 година До страната се подреждат две балкански съседки – Гърция и Румъния, където делът на затруднените хора е същият. За съпоставяне, междинният за Европейски Съюз индикатор е доста по-нисък – 27% от европейците се сблъскват с подобен финансов проблем, а в най-хубава позиция е Люксембург, където едвам 9% от жителите не могат да си разрешат едноседмичен отдих.
През 2012 година Евростат регистрира пик по този индикатор, като тогава – в разгара на икономическата рецесия – цели 40.5% от популацията на Европейски Съюз не е можело да си разреши едноседмична отмора. Този дял след това гладко понижава, като през 2019 година доближава 28%, а през пандемичната 2020 година още веднъж означи лек растеж до 28.7%.
Близо 50% от популацията на Европейски Съюз над 65-годишна възраст не е пътувало през 2024 година, което прави пенсионерите групата с най-ниска туристическа интензивност. На другия полюс са по-младите: хората във възрастовите категории 25-34 и 35-44 години са пътували най-вече (и при двете групи делът на интензивност е 74%).
В съпоставяне с 2023 година присъединяване в туризма през 2024 година се е нараснало във всички възрастови групи, с само изключение на младежите сред 25-34 години, където се следи лек спад от 3.6% (макар те да остават измежду най-активно пътуващите). Любопитно е също, че въпреки възрастните над 65 година като цяло да пътуват минимум, точно при тях се регистрира най-бърз ритъм на пробуждане и най-голям годишен растеж на пътуванията (увеличение с 6%), като общият брой на възрастните туристи в Европа е достигнал 49 млн. души.
През последните десетилетия туристическите пътувания се трансфораха във значим аспект от живота на доста европейци. Туризмът дава опция на хората да се откъснат от нормалната си среда и да открият други елементи на личната си страна, други страни в Европа или други райони на света “, се показва в отчета на Евростат.
Припомняме, че през пандемичната 2020 година бяха въведени здравни ограничения по целия свят, които доведоха до ограничавания в пътуванията и оказаха влияние върху държанието на туристите. През 2021 година доста от рестриктивните мерки бяха отстранени, което разреши на туристическия бранш да се възвърне.
Европейски съюз пътувания в чужбина пътувания на българи туризъм финансови затруднения
Според разбора 40% от българите нямат опция да си разрешат едноседмична отмора. Изследването на Евростат обхвщат пътувания, подхванати с персонални цели.
Общият брой на българските жители, които са съумели да отидат на отмора през 2024 година, е към 1.8 млн. души. На този декор, вътрешните пътувания са намалели с 10.1% по отношение на миналата 2023 година, до момента в който интернационалните пътувания регистрират още по-сериозен спад от 14.1%.
България е измежду едвам 6-те страни в Европейски Съюз, записали по-ниски стойности на туристическа интензивност измежду популацията си, наред с Полша, Португалия, Италия, Франция и Дания. Средното ниво на присъединяване в туризма за Европейски Съюз е двойно по-високо от българското – 65.4%, като рекордьор е Норвегия с впечатляващите 90.8%.
Близо 249 млн. европейци (на 15 или повече години) са взели участие в туризъм, като са осъществили най-малко едно пътешестване с персонални цели. Това съставлява нарастване с 2.3%, или 5.7 млн. повече туристи. Според проучването 22 страни от Европейски Съюз са надхвърлили равнищата си от 2023 година, като най-голямото нарастване е записано в Румъния (30.5%), Швеция (16.6%) и Литва (13.5%).
Финансовата опция
Над 40% от популацията на България не може да си разреши отмора за интервал от една седмица, сочат данните на Евростат за 2024 година До страната се подреждат две балкански съседки – Гърция и Румъния, където делът на затруднените хора е същият. За съпоставяне, междинният за Европейски Съюз индикатор е доста по-нисък – 27% от европейците се сблъскват с подобен финансов проблем, а в най-хубава позиция е Люксембург, където едвам 9% от жителите не могат да си разрешат едноседмичен отдих.
През 2012 година Евростат регистрира пик по този индикатор, като тогава – в разгара на икономическата рецесия – цели 40.5% от популацията на Европейски Съюз не е можело да си разреши едноседмична отмора. Този дял след това гладко понижава, като през 2019 година доближава 28%, а през пандемичната 2020 година още веднъж означи лек растеж до 28.7%.
Близо 50% от популацията на Европейски Съюз над 65-годишна възраст не е пътувало през 2024 година, което прави пенсионерите групата с най-ниска туристическа интензивност. На другия полюс са по-младите: хората във възрастовите категории 25-34 и 35-44 години са пътували най-вече (и при двете групи делът на интензивност е 74%).
В съпоставяне с 2023 година присъединяване в туризма през 2024 година се е нараснало във всички възрастови групи, с само изключение на младежите сред 25-34 години, където се следи лек спад от 3.6% (макар те да остават измежду най-активно пътуващите). Любопитно е също, че въпреки възрастните над 65 година като цяло да пътуват минимум, точно при тях се регистрира най-бърз ритъм на пробуждане и най-голям годишен растеж на пътуванията (увеличение с 6%), като общият брой на възрастните туристи в Европа е достигнал 49 млн. души.
През последните десетилетия туристическите пътувания се трансфораха във значим аспект от живота на доста европейци. Туризмът дава опция на хората да се откъснат от нормалната си среда и да открият други елементи на личната си страна, други страни в Европа или други райони на света “, се показва в отчета на Евростат.
Припомняме, че през пандемичната 2020 година бяха въведени здравни ограничения по целия свят, които доведоха до ограничавания в пътуванията и оказаха влияние върху държанието на туристите. През 2021 година доста от рестриктивните мерки бяха отстранени, което разреши на туристическия бранш да се възвърне.
Европейски съюз пътувания в чужбина пътувания на българи туризъм финансови затруднения
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ