За 57% от българите съдиите са зависими от външен натиск
Едва 30% от анкетираниет през януари от " Евростат " българи считат, че независимостта на съдилищата и съдиите в страната е добра, до момента в който цели 57% го ценяват ситуацията по този аршин като неприятно. Точно противоположното е при междинният за 28-те страни членки на Европейски Съюз индикатор - 32% споделят, че е неприятно, а 56% са удовлетворени.
Почти същите данни се повтарят и в анкетата измежду бъларския бизнес - като добра дефинират независимостта на съдиите 27%, а като неприятна 55%, като всеки пети (21%) е показал отговора " доста неприятна ".
Формални критерии за успеваемостта и експедитивността в работата на съдиите и съдилищата демонстрират, че България не е с най-лоши индикатори. Но това не понижава - а даже може би усилва - отрицателния резултат от това, че за 26% от българите независимостта на съдиите е " доста неприятна ".
Това демонстрира Информационното табло на Европейски Съюз в региона на правораздаването за 2018 година, оповестено тази седмица. То е метод да се прави относителен обзор на независимостта, качеството и ефикасността на правосъдните системи на страните от Европейски Съюз. Таблото е и част от потребления от Комисията инструментариум за мониторинг на правосъдните системи на страните членки, и положителното финансово ръководство на предоставяните от Европейски Съюз средства.
Затова като част от многогодишната финансова рамка Еврокомисията предложи този месец нов механизъм по отношение на върховенството на закона. Ако съответният правилник бъде утвърден, с него се основава механизъм, посредством който Съюзът може да прекрати, понижи или ограничи достъпа до финансиране от Европейски Съюз при положение на общи дефекти, свързани с върховенството на закона, в дадена страна членка.
Към отчета за Информационното табло са добавени и две изследвания на " Евростат " от началото на годината, на които се дава публичност в този момент. Едното търси отговори измежду необятната общност, а другото е фокусирано върху оценките на бизнеса.
Каква е оценката на българите
В България повече от всеки четвърти (26%) споделят, че е " доста неприятно " ситуацията с независимостта на съдиите, а други съвсем една трета (31%) считат, че то е " много неприятно ". За последните 12 месеца са се нараснали с 4 пункта групата на тези с положителна оценка, само че и с 2 пункта (до 13%) на българите с отговор " не знам ".
Разбивката по възрастови групи измежду далите положителна оценка разкрива, че в България внезапно отчаяние настава над 24 години. Ако тъкмо половината измежду интервюираните на възраст 15-24 години са споделили, че българският съд е общо взето самостоятелен, то тези от 25-39 години внезапно се свиват до 29%. Този дял не се трансформира (30%) в групата до 55 години и още повече понижава (26%) при българите над тази възраст. Средните индикатори за Европейски Съюз не са такива. Там също има даже повече оптимизъм при най-младите (63% дават отговор позитивно, че съдът е независим), само че при най-активните в групите 25-39 и 40-54 години индикаторът не пада под 57-58% и даже при най-възрастните остава над 50%.
Още по-показателни са резултатите от въпроса дали доброжелателно настроените интервюирани персонално са имали контакти по каузи със съда . В България с " Да " дават отговор 29% и 30% - с " Не ", до момента в който междинното за Европейски Съюз е надалеч по-високо - 52 и 56 %. Това по-скоро идва да покаже, че репутацията на българския съд се образува по индиректен път, от медии или споделен опит, а не от персонални усещания.
Българите не се отличават доста от осреднените за Европейски Съюз отговори на въпроса кои фактори са повлияли на оценката им за независимостта на съдиите и съдилищата.
При далите изцяло положителна оценка на съдопроизводството господства отговорът, че това е статутът и позицията на съдията, следван от този да няма интервенция от ръководещите или от политици, а най-после е да няма напън от стопански и други ползи. Но и тук има нещо характерно за с България и то е, че два до три пъти по-малко са далите безапелационен отговор " В огромна степен ". Така в България едвам 12% считат, че статутът на съдиите е най-силният фактор за независимостта им, до момента в който приблизително в Европейски Съюз това са показали 34%. Също за 12% от българите в най-голяма степен е значимо да не се месят власт и политици, до момента в който приблизително в Европейски Съюз по този начин дават отговор 21%. Същото съответствие (10 против 20 процента) е и в отговора дали най-важно за независимостта им е да няма интервенция на стопански или други ползи.
При далите отрицателна оценка за българските съдии (споменатите първоначално 57% от анкетираните) водещата причина е намесата и натискът от стопански и други ползи . Това са показали общо внушителните 73%, като за 41% това е главната причина. Следват намесата на политици и ръководещи (общо 71%) и статутът на съдиите (55%).
Какво мисли българският бизнес
" Евробарометър " разгласява и допитване по същия въпрос измежду притежателите на компании.
Тук разликите сред България и междинното за Европейски Съюз се резервират. Като добра в България дефинират независимостта на съдиите 27%, а като неприятна 55%, като всеки пети (21%) е показал отговора " доста неприятна ". Отново усещането наподобява е опосредствано, тъй като в групата на далите положителни оценки едвам 13% от интервюираните предприемачи споделят, че са имали дело, стигнало до съд (в осреднения резултат за Европейски Съюз по този начин са дали отговор 55%), а 28% показват, че не са имали сходен контакт (48% в ЕС).
Очевидно размерът на компанията има значение в Българи я, тъй като най-доволни измежду далите положителна оценка за самостоятелност на съда у нас са хората са над 250 чиновници. Те са 72% у нас и 71% приблизително в Европейски Съюз. Но в България делът на бизнесмените с позитивна оценка измежду компаниите с 10-49% е едвам 13% (в Европейски Съюз - 56%).
Има значение и в кой бранш е бизнесът - най-вече са от производството (37%) и услугите (35%), а минимум (18%) са в търговията.
В България общо 83% от интервюираните предприемачи с негативна оценка сочат като главен претекст намесата на стопански и други ползи в решенията на съдиите. Със 76% следва отговорът за интервенция от ръководещи и политици и също толкоз (75%) - за статута на съдиите.
Защо независимостта на съдиите е значима
Авторите на следващия годишен отчет изясняват, че независимостта на съдии и съдилища подсигурява почтен развой, предвидимост и сигурност в правораздавателната система - значими детайли за привлекателна капиталова среда. В текста няма ранглиста и не се дава преимущество на една или друга национална правосъдна система.
Акцентът в Информационното табло се слага главно върху противоречивите производства по цивилен и търговски каузи, както и върху административните каузи, с цел да се помогне на страните членки в напъните им за основаването на среда, която е по-благоприятна за вложенията, бизнеса и жителите. Таблото е концентрирано върху трите съществени детайла на всяка ефикасна правосъдна система: Общите съществени констатации в изданието за 2018 година: Независимост на правосъдната власт: Усещането за самостоятелност на правосъдната власт измежду представителите на бизнеса се е засилило или се е запазило непроменено в към две трети от страните членки по отношение на предходната година или от 2010 година насам. В някои страни обаче това чувство е намаляло. И жителите, и сдруженията считат, че намесата или натискът от страна на държавното управление и политиците е главната причина за неналичието на самостоятелност на съдилищата и съдиите. От новия индикатор по отношение на организацията на прокуратурите излиза наяве, че е налице необятно публикувана наклонност за по-независима прокуратура, а не за подчинена на изпълнителната власт или обвързвана с нея.
Финансови запаси за правосъдните системи: Като цяло общите държавни разноски за правосъдната система са се запазили непроменени в множеството страни членки, само че са налице огромни разлики сред страните. Държавите членки употребяват най-много исторически или действителни разноски, с цел да дефинират финансовите запаси за правосъдните системи, вместо да разчитат на действителната натовареност или на настояванията на съдилищата.
Ефикасност на правосъдната система: В страните членки, изпитващи усложнения, се следят позитивни процеси, само че в някои от тези страни гражданските и комерсиалните производства не престават да бъдат прекомерно дълги. Средната дълготрайност на първоинстанционните правосъдни производства по каузи за изпиране на пари доближава една година в към половината от страните членки. Тя може да доближи две или повече години в редица други страни членки.
Почти същите данни се повтарят и в анкетата измежду бъларския бизнес - като добра дефинират независимостта на съдиите 27%, а като неприятна 55%, като всеки пети (21%) е показал отговора " доста неприятна ".
Формални критерии за успеваемостта и експедитивността в работата на съдиите и съдилищата демонстрират, че България не е с най-лоши индикатори. Но това не понижава - а даже може би усилва - отрицателния резултат от това, че за 26% от българите независимостта на съдиите е " доста неприятна ".
Това демонстрира Информационното табло на Европейски Съюз в региона на правораздаването за 2018 година, оповестено тази седмица. То е метод да се прави относителен обзор на независимостта, качеството и ефикасността на правосъдните системи на страните от Европейски Съюз. Таблото е и част от потребления от Комисията инструментариум за мониторинг на правосъдните системи на страните членки, и положителното финансово ръководство на предоставяните от Европейски Съюз средства.
Затова като част от многогодишната финансова рамка Еврокомисията предложи този месец нов механизъм по отношение на върховенството на закона. Ако съответният правилник бъде утвърден, с него се основава механизъм, посредством който Съюзът може да прекрати, понижи или ограничи достъпа до финансиране от Европейски Съюз при положение на общи дефекти, свързани с върховенството на закона, в дадена страна членка.
Към отчета за Информационното табло са добавени и две изследвания на " Евростат " от началото на годината, на които се дава публичност в този момент. Едното търси отговори измежду необятната общност, а другото е фокусирано върху оценките на бизнеса.
Каква е оценката на българите
В България повече от всеки четвърти (26%) споделят, че е " доста неприятно " ситуацията с независимостта на съдиите, а други съвсем една трета (31%) считат, че то е " много неприятно ". За последните 12 месеца са се нараснали с 4 пункта групата на тези с положителна оценка, само че и с 2 пункта (до 13%) на българите с отговор " не знам ".
Разбивката по възрастови групи измежду далите положителна оценка разкрива, че в България внезапно отчаяние настава над 24 години. Ако тъкмо половината измежду интервюираните на възраст 15-24 години са споделили, че българският съд е общо взето самостоятелен, то тези от 25-39 години внезапно се свиват до 29%. Този дял не се трансформира (30%) в групата до 55 години и още повече понижава (26%) при българите над тази възраст. Средните индикатори за Европейски Съюз не са такива. Там също има даже повече оптимизъм при най-младите (63% дават отговор позитивно, че съдът е независим), само че при най-активните в групите 25-39 и 40-54 години индикаторът не пада под 57-58% и даже при най-възрастните остава над 50%.
Още по-показателни са резултатите от въпроса дали доброжелателно настроените интервюирани персонално са имали контакти по каузи със съда . В България с " Да " дават отговор 29% и 30% - с " Не ", до момента в който междинното за Европейски Съюз е надалеч по-високо - 52 и 56 %. Това по-скоро идва да покаже, че репутацията на българския съд се образува по индиректен път, от медии или споделен опит, а не от персонални усещания.
Българите не се отличават доста от осреднените за Европейски Съюз отговори на въпроса кои фактори са повлияли на оценката им за независимостта на съдиите и съдилищата.
При далите изцяло положителна оценка на съдопроизводството господства отговорът, че това е статутът и позицията на съдията, следван от този да няма интервенция от ръководещите или от политици, а най-после е да няма напън от стопански и други ползи. Но и тук има нещо характерно за с България и то е, че два до три пъти по-малко са далите безапелационен отговор " В огромна степен ". Така в България едвам 12% считат, че статутът на съдиите е най-силният фактор за независимостта им, до момента в който приблизително в Европейски Съюз това са показали 34%. Също за 12% от българите в най-голяма степен е значимо да не се месят власт и политици, до момента в който приблизително в Европейски Съюз по този начин дават отговор 21%. Същото съответствие (10 против 20 процента) е и в отговора дали най-важно за независимостта им е да няма интервенция на стопански или други ползи.
При далите отрицателна оценка за българските съдии (споменатите първоначално 57% от анкетираните) водещата причина е намесата и натискът от стопански и други ползи . Това са показали общо внушителните 73%, като за 41% това е главната причина. Следват намесата на политици и ръководещи (общо 71%) и статутът на съдиите (55%).
Какво мисли българският бизнес
" Евробарометър " разгласява и допитване по същия въпрос измежду притежателите на компании.
Тук разликите сред България и междинното за Европейски Съюз се резервират. Като добра в България дефинират независимостта на съдиите 27%, а като неприятна 55%, като всеки пети (21%) е показал отговора " доста неприятна ". Отново усещането наподобява е опосредствано, тъй като в групата на далите положителни оценки едвам 13% от интервюираните предприемачи споделят, че са имали дело, стигнало до съд (в осреднения резултат за Европейски Съюз по този начин са дали отговор 55%), а 28% показват, че не са имали сходен контакт (48% в ЕС).
Очевидно размерът на компанията има значение в Българи я, тъй като най-доволни измежду далите положителна оценка за самостоятелност на съда у нас са хората са над 250 чиновници. Те са 72% у нас и 71% приблизително в Европейски Съюз. Но в България делът на бизнесмените с позитивна оценка измежду компаниите с 10-49% е едвам 13% (в Европейски Съюз - 56%).
Има значение и в кой бранш е бизнесът - най-вече са от производството (37%) и услугите (35%), а минимум (18%) са в търговията.
В България общо 83% от интервюираните предприемачи с негативна оценка сочат като главен претекст намесата на стопански и други ползи в решенията на съдиите. Със 76% следва отговорът за интервенция от ръководещи и политици и също толкоз (75%) - за статута на съдиите.
Защо независимостта на съдиите е значима
Авторите на следващия годишен отчет изясняват, че независимостта на съдии и съдилища подсигурява почтен развой, предвидимост и сигурност в правораздавателната система - значими детайли за привлекателна капиталова среда. В текста няма ранглиста и не се дава преимущество на една или друга национална правосъдна система.
Акцентът в Информационното табло се слага главно върху противоречивите производства по цивилен и търговски каузи, както и върху административните каузи, с цел да се помогне на страните членки в напъните им за основаването на среда, която е по-благоприятна за вложенията, бизнеса и жителите. Таблото е концентрирано върху трите съществени детайла на всяка ефикасна правосъдна система: Общите съществени констатации в изданието за 2018 година: Независимост на правосъдната власт: Усещането за самостоятелност на правосъдната власт измежду представителите на бизнеса се е засилило или се е запазило непроменено в към две трети от страните членки по отношение на предходната година или от 2010 година насам. В някои страни обаче това чувство е намаляло. И жителите, и сдруженията считат, че намесата или натискът от страна на държавното управление и политиците е главната причина за неналичието на самостоятелност на съдилищата и съдиите. От новия индикатор по отношение на организацията на прокуратурите излиза наяве, че е налице необятно публикувана наклонност за по-независима прокуратура, а не за подчинена на изпълнителната власт или обвързвана с нея.
Финансови запаси за правосъдните системи: Като цяло общите държавни разноски за правосъдната система са се запазили непроменени в множеството страни членки, само че са налице огромни разлики сред страните. Държавите членки употребяват най-много исторически или действителни разноски, с цел да дефинират финансовите запаси за правосъдните системи, вместо да разчитат на действителната натовареност или на настояванията на съдилищата.
Ефикасност на правосъдната система: В страните членки, изпитващи усложнения, се следят позитивни процеси, само че в някои от тези страни гражданските и комерсиалните производства не престават да бъдат прекомерно дълги. Средната дълготрайност на първоинстанционните правосъдни производства по каузи за изпиране на пари доближава една година в към половината от страните членки. Тя може да доближи две или повече години в редица други страни членки.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ