Как населението на Бургас се увеличи над 50 пъти за един век?
Едва 2950 души са живеели в град Бургас през 1879 година . Един век по-късно, през 1979 година техният брой към този момент е 165 994 души.
Това демонстрира данни, представени в книгата „ Бургас и морето “ на Стефан Апостолов , който преглежда демографското развиване на града в интервала от малко преди Освобождението до последните години на XX век.
В книгата си той написа, че в средата на XIX век Бургас се обитава най-вече от гърци и турци , а българите, доколкото ги има, в по-голямата си част са погърчени. Причината се крие в това, че паналенизма след 1830 година се демонстрира с особена мощ измежду българското население в Бургас и останалите градове по Черноморието , с цел да могат хората да работят, учат и имат право да вземат участие в църковно-административния живот на града.
Освобождението през 1878 година заварва Бургас като малко градче . Според данни на Румелийската статистика, представени в книгата на Стефан Апостолов, през 1879 година градът наброява 2950 поданици , като в това време в Айтос живеят 6570 в Карнобат 6120 души.
През 1884 година броят им към този момент доближава 5865 поданици , от които 2083 българи, 200 гърци, 1268 турци , 213 евреи, 88 арменци и други.
„ Благодарение на своето удобно географско състояние, пристанище в Черно море и определянето му за околийски и областен център, Бургас стартира бързо да пораства и градът става пети по величина в Царството. “
Първото действително броене на популацията е осъществено през 1884 година . Сравнение с нея през 2019 година популацията се е нараснало от 5865 до 194 135 души . Авторът акцентира, че прирастът се дължи основно на новозаселени лица в града, като притокът на популацията зависи най-вече от стопанското развиване . През първите години след Освобождението, заселващите се в града лица са най-вече от Бургаска област и прилежащите на нея околии.
„ Разглеждайки популацията по място на раждане през 1884 година се вижда, че 77,7% от него е родено в страната и 22,3% отвън нея.
От родените в страната в Бургас са родени 44,7% , в околията 19,3%, в други околии на окръга 12,1%, а от други елементи на страната едвам 91 души. От родените отвън страната 22,3% – в Одринска Тракия са родени 17% , в Македония 3%, Русия 1,2% и останалите в други страни “.
Стефан Апостолов акцентира, че приключената през 1900 година жп линия , свързваща града с вътрешността на страната и разкриване на модерното пристанище три години по-късно дават мощен подтик за развиване на стопанския напредък на града, което провокира растеж на новите заселници. В Бургас прииждат освен поданици от Бургаски окръг , само че и преселници от всички елементи на страната.
Голямо преселение от Източна Тракия и Странджа планина има след Преображенското въстание 1903 година и Балканската война 1913 година. По-късно след Първата международна война в Бургас се заселват забележителна част бежанци от Одринска Тракия и Македония, което става на групи и в разнообразни години, съгласно мястото откъдето са преселени или изселени .
„ Голяма част от тези бежанци се заселват в квартал „ Победа “, към жп гара „ Владимир Павлов “ (старата гара), Североизточно от остарялата Окръжна болница (трета поликлиника) и на север от бул. „ Сан Стефано “ “.
След 1926 година се вижда закъснение в темповете на нарастване на растежа на популацията в града, което се дължи на настъпилата обща икономическа рецесия в страната.
При преброяването през 1934 година към Бургаската община са присъединени селата Атанасово (днешния ж.к. „ Изгрев “, Лозово, Меден рудник, Надежда и Долно Езерово, чиито поданици са включени в общия лист. Четири години по-късно е присъединено и село Горно Езерово , а популацията на града това става 43 755 души.
„ Ето по какъв начин, с помощта на отличното географско разположение и пристанище (още го няма „ НЕФТОХИМ “), на плодородната Южна България и близостта на огромните консумативни центрове от едно нормално рибарско населено място при Освобождението с към 2500 души население в разстояние на 60 години, то има към 44 000 поданици, като турско-гръцката му оцветеност към този момент се заменя с българска “.
В края на 1944 година в Бургас живеят 44 112 души . В съпоставяне с 1884 или 60 години по-рано популацията е повишено с 38 247 поданици. А единствено за 12 години през 1960 година популацията нараства на 69 897 поданици и дружно със село Атанасово, който съвсем се съединява с града – 72 795. Увеличението единствено на града възлиза на 25 785 поданици .
Най-добре може да забележим растежа на Бургас, като създадем съпоставяне с други градове в страната по години и брой поданици, написа Стефан Апостолов в книгата и демонстрира следната графика.
Сравнявайки резултатите от преброяването през 1956 година с тези от 10 годинипо-рано налице е повишаване на броя на популацията във всички градове. Най-голямо нарастване има в Перник – 182,4%, следван от Бургас със 157,8%, Русе – 155,9%, Варна 155,6%, Стара Загора – 148,6%, Плевен – 148,8%, София – 136,8 и Пловдив – 128,5%.
Бургас стартира да придобива български нюанс едвам през 1910 година , когато 61,5% от популацията е към този момент българско, а гърците и турците последователно понижават. Към този интервал, а и до по-късно в града има начално турско учебно заведение , в което се учат 242 деца. В арменското главно учебно заведение се образоват 110 деца. В България няма национална и расова дискриминация , всеки жител самичък дефинира своята национална принадлежност.
Стефан Апостолов припомня, че увеличението на популацията на едно обитаемо място е според освен от заселващите се в него лица, само че и от естествения приръст на живущото в него население. Влияние върху нето оказва размерът на раждаемостта и смъртността .
След края на войните раждаемостта още веднъж се усилва. Този напредък е краткотраен и по-късно раждаемостта доста понижава , с цел да доближи 17,90 на хиляда през 1935-1946 година.
Една от аргументите за забележителното понижаване на раждаемостта в Бургас е обвързвана с неговото географско състояние. Разположен сред три блата градът в тези години е огнище на малария , която изтощава популацията и го подготвя и към други болести.
Неслучайно в Бургас е построен и първия Антималаричен и санитарен институт още през 1926 година в двора на Окръжната болница на пресечката на ул „ Цар Борис “ (днес ул. „ Ген. Гурко “) и бул. „ Цар Асен “ (днешната „ Демокрация “). Строителството му е финансирано от фондация „ Рокфелер “ , а през днешния ден в същата постройка се обитава Специализирана болница за интензивно лекуване на пневмофтизиатрични болести.
Като последица от тези болести идва е и високата детска смъртност . Изтощеният от дълго боледуване детски организъм е в неспособност да се бори със болесттите, които настъпват като последица от това. Значителна част от децата не доживяват една година . Данни за детската смъртност демонстрират, че всяко пето дете е умирало преди да навърши една година. А в същите години процентът на умрелите деца до 5 години е към 1/3 и даже повече от общия брой на всички умряли .
Маларията е като камшик на популацията до към 1935-40 година , освен в Бургас, само че и в другите обитаеми места, които има блата като Несебър, Поморие, Приморско, Новоселци (Константиново), Маринка, Димчево, Дебелт, Ямбол и други След тези години заплахата от малария внезапно е намаляла .
Постепенно с подобряването на изискванията понижава и страхът у родителите, че могат да останат без деца, само че това води и до намаляване на раждаемостта . Напредъкът на медицината доста спомага за понижаване на детската смъртност.
Авторът припомня, че в Бургас през последните 35 години преди написването на книгата са се включили следните квартали – „ Меден рудник “, „ Лозово “,, „ Долно Езерово “, „ Горно „ Езерово “, „ Крайморие “, „ Сарафово “, „ Банево “ и „ Ветрен “.
Към днешна дата Бургас, както съвсем всички български градове се бори със сериозна демографска рецесия . Проблемът бе обрисуван като предпочитан за решение, защото носи със себе редица обществени и стопански вреди . Поради тази причина в бюджета на града за актуалната година са заложени параметри, които най-малко на доктрина би трябвало да подтикват раждаемостта , оставането на младите фамилии в града и привличането на такива от всички краища на България.
