Над 60% от българите не вярват изборите през октомври 2024 г. да са били честни
Едва 16,5% от българите смятат, че изборите през октомври 2024 година са били свободни и почтени, до момента в който 63,2% са на противоположното мнение , а останалите се двоумят. Като по-скоро свободен и почтен одобряват вота единствено последователите на победилата партия ГЕРБ. Това сочат данните от национално представително проучване за " Обществени настройки към абсурда с изборите " от самостоятелната ежемесечна изследователска стратегия " лице в лице " на организация " Мяра " , извършено от 6 до 14 март измежду 808 пълнолетни български жители. В огромна степен интервала на изследването съответствува със абсурда към.
От социологическата организация разясняват, че данните не са непредвидени, само че са фактически отрицателни на фона на цялостната изследователска процедура в България. " Доверието в изборите е исторически ниско. Българите избират машинен избор. Централната изборна комисия (ЦИК) събира негативизъм на фона на изборния скандал. Не толкоз отрицателни са настройките към Конституционния съд (КС) ", обобщават от " Мяра ".
Източник:
Негативно е отношението към ЦИК на 52,3% от интервюираните, положително - при 19,9%, а останалите се двоумят. Конституционен съд събира 37,2% отрицателни, 30,2% положителни и 32,6% неуверени настройки. Така отношението към Централната изборна комисия се оказва осезаемо отрицателно. " Това е в действителност честа обстановка в настройките към български институции, само че ясно проличава, че ЦИК е с доста по-ниско утвърждение от Конституционен съд. Отношението към Конституционен съд пък е на процедура поделено на три сред " да ", " не " и " не знам " - което в българския подтекст е или положително удостоверение, или знак за относително ниска осведоменост ", изясняват от социологическата организация.
ЦИК пита кмета на " Триадица " за синя торба, в която са прибирани бюлетини
Комисията мисли за промени в Изборния кодекс
Изследването регистрира машините като по-скоро пожеланото средство за гласоподаване. 17,3% от българите се афишират за гласоподаване единствено с хартиени бюлетини, 36,9% - единствено с машини, а 30,1% - комбинирано. От " Мяра " означават, че определяща за настройките по въпроса се оказва възрастта, а не толкоз партийните желания. " По-младите и стопански дейни желаят машините. Дори и да са последователи на ГЕРБ или ДПС-НН, да вземем за пример - партии, от които обичайно се чакат рецензии към машинния избор. Така Българска социалистическа партия и ДПС-ДПС (АПС) остават внезапно различаващи се на общия декор електорати - поради по-високия възрастов състав, там проличава и повече предпочитание за хартия. Навсякъде другаде изпъкват машините или има сходни дялове с опцията " и двете ", показват от организацията.
В рамките на изследването пробно е заложен и спомагателен въпрос с изискване - " в случай че би трябвало да изберете единствено едно от двете ". 52,5% от интервюираните избират машини, 22,8% - хартия, а останалите се двоумят. " По този индикатор сякаш двете обединения, произлезли от Движение за права и свободи, остават единствени на общия декор - със симпатизанти, които в по-ясна степен биха избрали хартия. Особено ясно това важи за групировката на Ахмед Доган ", означават още от " Мяра ".
Управляващото болшинство си желае хартиените бюлетини
Обсъдиха се промени в Изборния кодекс
От социологическата организация разясняват, че данните не са непредвидени, само че са фактически отрицателни на фона на цялостната изследователска процедура в България. " Доверието в изборите е исторически ниско. Българите избират машинен избор. Централната изборна комисия (ЦИК) събира негативизъм на фона на изборния скандал. Не толкоз отрицателни са настройките към Конституционния съд (КС) ", обобщават от " Мяра ".
Източник:
Негативно е отношението към ЦИК на 52,3% от интервюираните, положително - при 19,9%, а останалите се двоумят. Конституционен съд събира 37,2% отрицателни, 30,2% положителни и 32,6% неуверени настройки. Така отношението към Централната изборна комисия се оказва осезаемо отрицателно. " Това е в действителност честа обстановка в настройките към български институции, само че ясно проличава, че ЦИК е с доста по-ниско утвърждение от Конституционен съд. Отношението към Конституционен съд пък е на процедура поделено на три сред " да ", " не " и " не знам " - което в българския подтекст е или положително удостоверение, или знак за относително ниска осведоменост ", изясняват от социологическата организация.
ЦИК пита кмета на " Триадица " за синя торба, в която са прибирани бюлетини
Комисията мисли за промени в Изборния кодекс
Изследването регистрира машините като по-скоро пожеланото средство за гласоподаване. 17,3% от българите се афишират за гласоподаване единствено с хартиени бюлетини, 36,9% - единствено с машини, а 30,1% - комбинирано. От " Мяра " означават, че определяща за настройките по въпроса се оказва възрастта, а не толкоз партийните желания. " По-младите и стопански дейни желаят машините. Дори и да са последователи на ГЕРБ или ДПС-НН, да вземем за пример - партии, от които обичайно се чакат рецензии към машинния избор. Така Българска социалистическа партия и ДПС-ДПС (АПС) остават внезапно различаващи се на общия декор електорати - поради по-високия възрастов състав, там проличава и повече предпочитание за хартия. Навсякъде другаде изпъкват машините или има сходни дялове с опцията " и двете ", показват от организацията.
В рамките на изследването пробно е заложен и спомагателен въпрос с изискване - " в случай че би трябвало да изберете единствено едно от двете ". 52,5% от интервюираните избират машини, 22,8% - хартия, а останалите се двоумят. " По този индикатор сякаш двете обединения, произлезли от Движение за права и свободи, остават единствени на общия декор - със симпатизанти, които в по-ясна степен биха избрали хартия. Особено ясно това важи за групировката на Ахмед Доган ", означават още от " Мяра ".
Управляващото болшинство си желае хартиените бюлетини
Обсъдиха се промени в Изборния кодекс
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ