В България пристига норвежкия премиер Ерна Солберг и норвежкият писател Ян Уве Екеберг
Едновременно с премиера Ерна Солберг в България през днешния ден идва и норвежкият публицист Ян Уве Екеберг, създател на историческата трилогия „ Времето на меча “ (издание на „ Персей “).
Ян Уве Екеберг в продължение на повече от трийсет години е водещ на новините на един от най-гледаните норвежки телевизионни канали – ТВ2. Автор е на няколко биографични книги, измежду които и биография на Гру Харлем Брундтлан, която три път е била министър председател на Норвегия. Но точно трилогията „ Времето на меча “ му печели място измежду елита на норвежката литература. Тя е самобитна „ Игра на тронове “, само че без фентъзито и магията.
Повод за гостуването на писателя е Панаирът на книгата в НДК и 25-годишнината на специалността „ Скандинавистика “ в СУ „ Св. Климент Охридски “. Той ще има среща със студенти и преподаватели в университета. На 14 декември от 18 ч. ще дава подписи в НДК, на щанда на издателите си от „ Персей “ (№ 211, втори етаж), а на 16 декември от 17 ч. ще бъде срещата диалог с Ян Уве Екеберг – събитие, което ще бъде на сцената на културната стратегия на Панаира на книгата.
Критиците съпоставят трилогията с „ Рицарят тамплиер ” на Ян Гиу и „ Устоите на земята “ на Кен Фолет, защото в нея също по този начин увлекателно и въздействащо се споделя за същата ера – размирният XII век, изпълнен с битки за престола. Трилогията, която е основана върху неповторимите норвежки саги, се състои от три романа - „ Времето на меча ”, „ Кралеубийците ” и „ Светият олтар ”, който излиза в този момент. Трите романа са сюжетно независими и описват за героя от средновековните скандинавски саги Сигюр Лавар. Той е плебей, разграничен още непълнолетен от майка си и израснал като прислужник и другар на сина на норвежкия крал. Благодарение на смелостта, гения и интелекта си Сигюр се трансформира в респектиращ боен водач, а тайната на произхода му е, че самият той е противозаконен наследник на краля. Действието води читателя освен на разнообразни места в Норвегия, само че също по този начин и в Швеция, Дания, Русия и Свещената римска империя, с цел да сътвори жива визия за средновековна Европа.
В „ Светият олтар “ изгрява звездата на Хокон (IV) Хоконсон, норвежкия еквивалент на българския цар Симеон I. Изтощен от безбройните кръвопролитни войни и надълбоко разтресен от загубата на най-обичните си същества, Сигюр Лавар се е открил в Новгород, тогавашната столица на Русия. Но спокойствието му е нарушено, тъй като идват тревожни вести. В Норвегия кралят е умрял и Хокон, неговият племенник, е най-близко до трона по кръвна линия. Но момчето няма военна мощ и е в непосредствена заплаха, тъй като подлият ярл Скюле е подготвен на всичко, с цел да получи безспорната власт. Затова и старите другари и съдружници на Сигюр приканват именития боец да се завърне в родната си земя и да ги поведе в този сериозен миг.
Въпреки мощните си съмнения и страха да не се трансформира в предходния свиреп войник, той взема решение да извърши своя дълг към рода си и да отбрани правата на младия престолонаследник. Така Сигюр се трансформира в основна фигура в борбата за възкачването на Хокон на трона, както и в откриването на най-свещената светиня в царството, изчезнала при необясними условия, а точно останките на крал Улав Светия. Причината за това е, че Хокон не би могъл да бъде провъзгласен за същински крал, до момента в който не се закълне върху ковчега на светия крал, а вражеските сили се пробват по всякакъв начин да му попречат да го стори. Сигюр е единственият, който с мъдростта си и военния си опит може да докара тази съвсем безнадеждна задача до сполучлив край.
Ян Уве Екеберг влага изключителна точност в детайлите освен когато се отнасят до историческите събития, само че и до културата, вярванията, религията и метода на живот в тази ера. А сюжетите и облиците, които основава, остават в съзнанието на читателя със своята бляскавост, пълнокръвност и многопластовост.
Ян Уве Екеберг в продължение на повече от трийсет години е водещ на новините на един от най-гледаните норвежки телевизионни канали – ТВ2. Автор е на няколко биографични книги, измежду които и биография на Гру Харлем Брундтлан, която три път е била министър председател на Норвегия. Но точно трилогията „ Времето на меча “ му печели място измежду елита на норвежката литература. Тя е самобитна „ Игра на тронове “, само че без фентъзито и магията.
Повод за гостуването на писателя е Панаирът на книгата в НДК и 25-годишнината на специалността „ Скандинавистика “ в СУ „ Св. Климент Охридски “. Той ще има среща със студенти и преподаватели в университета. На 14 декември от 18 ч. ще дава подписи в НДК, на щанда на издателите си от „ Персей “ (№ 211, втори етаж), а на 16 декември от 17 ч. ще бъде срещата диалог с Ян Уве Екеберг – събитие, което ще бъде на сцената на културната стратегия на Панаира на книгата.
Критиците съпоставят трилогията с „ Рицарят тамплиер ” на Ян Гиу и „ Устоите на земята “ на Кен Фолет, защото в нея също по този начин увлекателно и въздействащо се споделя за същата ера – размирният XII век, изпълнен с битки за престола. Трилогията, която е основана върху неповторимите норвежки саги, се състои от три романа - „ Времето на меча ”, „ Кралеубийците ” и „ Светият олтар ”, който излиза в този момент. Трите романа са сюжетно независими и описват за героя от средновековните скандинавски саги Сигюр Лавар. Той е плебей, разграничен още непълнолетен от майка си и израснал като прислужник и другар на сина на норвежкия крал. Благодарение на смелостта, гения и интелекта си Сигюр се трансформира в респектиращ боен водач, а тайната на произхода му е, че самият той е противозаконен наследник на краля. Действието води читателя освен на разнообразни места в Норвегия, само че също по този начин и в Швеция, Дания, Русия и Свещената римска империя, с цел да сътвори жива визия за средновековна Европа.
В „ Светият олтар “ изгрява звездата на Хокон (IV) Хоконсон, норвежкия еквивалент на българския цар Симеон I. Изтощен от безбройните кръвопролитни войни и надълбоко разтресен от загубата на най-обичните си същества, Сигюр Лавар се е открил в Новгород, тогавашната столица на Русия. Но спокойствието му е нарушено, тъй като идват тревожни вести. В Норвегия кралят е умрял и Хокон, неговият племенник, е най-близко до трона по кръвна линия. Но момчето няма военна мощ и е в непосредствена заплаха, тъй като подлият ярл Скюле е подготвен на всичко, с цел да получи безспорната власт. Затова и старите другари и съдружници на Сигюр приканват именития боец да се завърне в родната си земя и да ги поведе в този сериозен миг.
Въпреки мощните си съмнения и страха да не се трансформира в предходния свиреп войник, той взема решение да извърши своя дълг към рода си и да отбрани правата на младия престолонаследник. Така Сигюр се трансформира в основна фигура в борбата за възкачването на Хокон на трона, както и в откриването на най-свещената светиня в царството, изчезнала при необясними условия, а точно останките на крал Улав Светия. Причината за това е, че Хокон не би могъл да бъде провъзгласен за същински крал, до момента в който не се закълне върху ковчега на светия крал, а вражеските сили се пробват по всякакъв начин да му попречат да го стори. Сигюр е единственият, който с мъдростта си и военния си опит може да докара тази съвсем безнадеждна задача до сполучлив край.
Ян Уве Екеберг влага изключителна точност в детайлите освен когато се отнасят до историческите събития, само че и до културата, вярванията, религията и метода на живот в тази ера. А сюжетите и облиците, които основава, остават в съзнанието на читателя със своята бляскавост, пълнокръвност и многопластовост.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ