Едно заключение, до което стигнах, след като обучавах лидери в

Едно умозаключение, до което стигнах, откакто образовах водачи в продължение на две десетилетия, е, че мениджърите на всички равнища на корпоративната подчиненост би трябвало да бъдат водачи, с цел да могат техните организации да порастват и да процъфтяват.

Заключението ми се дължи на това, че съм виждал премного корпоративни бедствия, породени от пагубни неточности на мениджъри, на които им липсваха умения за ръководство на хора.

Не всичко опира до това, само че приемете този съвет от мен - спрете да наемате или повишавате хора на управителни позиции, когато те нямат обществените умения и нужните качества, с цел да правят добре работата.

Ако не сте сигурни кой може да се оправи с привилегированата и взискателна позиция на водач, и кой не, обърнете внимание на тези предупредителни знаци, по които постоянно може да разпознаете токсичните ръководители.

Те унищожават творчеството

Мениджъри, които споделят, че желаят новаторски екип или просвета, а по-късно отхвърлят всяка нова концепция, която им бъде препоръчана, подсъзнателно саботират креативния развой. Лесно е да се предложи метод против този вид ръководство, само че той не е толкоз елементарен за осъществяване, когато става въпрос за властнически водачи. Най-добрият метод за поощряване на е посредством предоставяне на повече власт на „ хората с хрумвания “, които в действителност желаят да основат нещо неповторимо и значимо.

На тях им липсва отчетност

Мениджърите, на които им липсва отчетност, постоянно са сериозни към другите, само че не признават личните си неточности. Те в никакъв случай не бъркат и упрекват другите (обикновено техните подчинени), когато нещо се обърка. Тези ръководители просто отхвърлят да понесат отговорност за личните си дейности. Те са по-загрижени за това да запазят репутацията си, в сравнение с да спасят бизнеса от неуспех.

Те не се интересуват от персоналния живот на своите хора

Говорил съм с безчет неангажирани чиновници (много от които са напуснали работното си място), които споделят по какъв начин техните мениджъри не се интересуват изключително доста от тях като човешки същества. Те не се интересуват от персоналния им живот, техните желания и ползи. В моите изследвания открих, че тези мениджъри са откъснати и от своите служащи и не развиват персонални връзки с тях. Те не предизвикват съдействието и прекарват доста време във взимане и съобщаване на решения по имейли и посредством публични канали на компанията, вместо да ги споделят персонално с подчинените си

Ръководят посредством боязън

Една от най-големите неточности, които съм виждал в моята процедура като коуч, са ръководители, които микроменажират всяко придвижване на своите подчинени. Това е огромна неточност! Независимо дали го знаят или не, те основават противен климат, в който чиновниците непрекъснато надничат зад тила си. Тези ръководители построяват възприятие на съмнение у своите подчинени, които стопират да споделят информация, да оферират хрумвания и да търсят по-тясно съдействие. За тяхно страдание, те пропущат страхотната опция да разрешат на другите да опитват, да водят, да вършат неточности и да се развиват. Възможност, която във всяка друга обстановката ще докара до изключителни резултати.

Неспособни са да слушат

Липсата на интензивно слушане и двупосочна връзка е един от най-често срещаните дефекти измежду неприятните мениджъри. Готовността да се вслушвате в градивна противоположна връзка – изключително тази, която не желаете да чуете, или в концепциите, мненията и експертния опит на другите е значимо качество на положителния водач, само че просто не може да съществува в  една токсична среда, в която хората не се усещат ценени.

…………….

Марсел Шванц , създател на Leadership From the Core, за

Превод и редакция: Георги Георгиев