Тая култура, като цяло, ще я правим ли нещо или ни е през бахура за нея?
Едно време, с цел да „ станеш “ музикант, трябваше няколко комисии да кажат, че ставаш и че си станал. Иначе никакъв музикант не си.
Разбира се, доста помагаше да познаваш който би трябвало и/или да си наш човек. Абе напряко си беше решаващо, няма какво да се лъжем.
Сяда претендент музикантът пред едната комисия и се поти – дали ще го одобрят. А тя – комисията – чете текстовете му, дали ги е писал самичък или някой различен, няма значение, значимото е дали минават високоинтелектуалната цедилка на другарите. Четат, въздишат, гледат. И в този момент – в случай че си наш човек – ще ударят едно рамо, но в случай че ти е доста крив текстът и нагазва не където би трябвало, прави неприятни подмятания, вреди на социалистическата витрина на светлото бъдеще, ще те пратят да се поправиш и да се върнеш. Ако си елементарен „ никой “, непосредствено те разкарват и се връщаш в дупката, от която си изпълзял.
После сяда на друга комисия, която да му оцени музиката. Сега, тя не може да е доста предизвикателна, да припомня много-много на западната музика, не може да има нездравословно въздействие. И още нещо… сяда значи композиторът Х (сърбят ме ръцете да напиша тук едно същинско име, но като знам какви са докачливи мъжки бабички… не си коства разправията после), запретва ръкави и стартира да свири песента на пиано. Ако не става да се издрънка на пианото, не става и за радиото.
Представете си тук, да вземем за пример, едни Pink Floyd по какъв начин им издрънкват Careful With That Axe, Eugene или нещо друго не по-малко психеделично на пианото, както можеш да издрънкаш Лили Иванова.
Значи Pink Floyd непосредствено отпадат. Никакви музиканти не са. За Black Sabbath да не приказваме, а Led Zeppelin да се гръмнат. Никой от тях не може да се съпостави с Лили Иванова.
А за текстовете им да не разтварям дума, че там съвсем… освен не се класират, ами напряко от комисията ги дават на кварталния.
Поради тази причина (измежду други, да) до ден сегашен не мога да претърпявам риалити формати с комисии/журита, които споделят: „ да “ и „ не “ на претенденти да стават известни музиканти и артисти. Като ги видя и ми потеглят киселини.
Едно време по заведенията за хранене имаше и квота за българска, сръбска и друга музика. Тия работи се следяха деликатно (не на всякъде, само че все пак…) и не се допускаше измама на нездравословно музикално въздействие.
Та, нищо изненадващо тук, че про-социалистическите носталгици, про-путинисти, про-кремълци, бранители на всичко, снесено и измътено от обичаната им Мацква, в Народното събрание са се възпалили по тематиката за квоти за БГ музика.
После…
… след това имаме едни музиканти, които обичат нещата да им се случват и доста ненавиждат примерно неналичието на гений да им скапва проектите.
Та, разбирам, че и те са доста възпалени по тематиката.
Има и едни други – дето от 30-40 години една нова ария нямат, само че си държат на това, че те са лицето на българската сцена (думичка, която сама по себе си извиква мозъчно хълцане) и всички сме им длъжни с нещо – да ги храним, да ги харесваме, да ги величаем.
Та и те са доста възбудени по тематиката с квотите за БГ музика.
Не знам дали знаете, само че и в този момент радиата пускат доста българска музика. Има едно рок-радио, да вземем за пример, което има излъчвания и ранглисти за българска музика. Всяко едно радио върти БГ музика, да. За чалгата да не приказваме, там „ нашенското “ е 99%.
През деветдесетте имаше (още го има) един реализатор, наследник на едни артистични хора, който стана прочут още като дете. Имаше и един някогашен комедиант-шоумен от едно студентско предаване, който пък си направи телевизия. Вторият имаше съвсем цялостен монопол над това кой ще става прочут и кой – не. Той играеше ролята на „ комисиите “, единствено че против пари и услуги и най-много за „ наши хора “. За там и „ хората “ там на какъв брой истории се наслушах, косата ми се изправи в какво незнание съм живял и по какъв начин са се случвали нещата.
Имаше и едно списание, което играеше същата роля. Много музиканти си плащаха, с цел да бъдат на корицата, както и доста си плащаха, с цел да ги въртят по онази телевизия. Аз персонално доста я харесвах въпросната телевизия, доста хубави мемоари имам, само че не съм се занимавал с музика – тогава несъмнено щях да я ненавиждам.
А музикантът, който загатнах, беше добре комплициран и в двете медии. Животът му на звезда беше подсигурен.
Само че времето мина и към този момент позастаря. Сега продават дисковете му на касата на всякакви магазини за козметика. Не е готино.
Естрадните обединения пък напълно замирисаха на развалено и памперси за възрастни, а „ новите “ се бутат по малките екрани по същия метод, както преди 20 години – с връзки.
Всички те се борят с мастодонта – чалгата – и им се ще да имат нейните облаги и почитатели. Това е напълно друга, независима тематика и не ми се подхваща в този момент.
Та, борят се те с чалгата и за място под слънцето и тогава комфортно им се явява избавителното предложение за квоти по радиото.
Имах едно време, преди доста, доста години, един съученик, който роди невероятната философия (плод на доста мислене и премисляне), че на дамите би трябвало да им бъде наложено наложително да „ пускат “, в случай че си поискаш. Хормони, какво да се прави… Искаше го под формата на закон. Ние се смеехме, само че той надалеч не се майтапеше (сигурно ще ви е забавно да разберете, че през днешния ден той е адвокат… както и да е).
Мисля си – вместо изрожденци в Народното събрание и всякакви pop star wannabe-та да се възпаляват по тематиката да им въртят музиката принудително по радиото, за какво не се направи друго за тая тъжна БГ музика?
За да не ни се постанова принудително да ги слушаме, да вземем да пресеем малко плявата и да дадем късмет на можещите. Това ще стане с финансиране на часове в студио за надарени създатели, които не могат да си го разрешат. Ще стане с безвъзмездни или евтини уроци за деца, с цел да се разбере кой е надарен още ранна възраст. Да се създадат фондове за финансиране на групи – млади, остарели, няма значение – „ положителни “ е основната дума.
По същата тематика можем да си поговорим и за българската литература, която издателите, говорейки по какъв начин им липсва, вършат всичко допустимо да им залипсва още повече, а масата „ български писатели “ са се трансформирали в нарицателно за некадърни връзкари, а фонд за превод на британски все по този начин няма…
Можем и за киното и театъра да си поговорим и за това по какъв начин „ слепи “ образоват „ слепи “ там и продуктът е постоянно комичен, даже и да е драма.
Въобще: да седнем и да помислим тая просвета, като цяло, ще я вършим ли нещо или ни е през бахура за нея и каквато я имаме – неприятна, добра – такава ще я тикаме принудително в гърлото на драгия слушател/зрител/читател. Ще я развиваме ли или ще си го караме на чалга и сцена, смешници с жалки бийтове и жалки текстове, на писачи на тонове думи, които единствено цапат средата на читателите, ще вършим ли кино като за учебник… в графата: „ в никакъв случай не правете по този начин “. Въобще…
… ще я вършим ли нещо тая просвета или ни е просто непотребен разкош за връзкари, натегачи и за лапачи на фондове?
Разбира се, доста помагаше да познаваш който би трябвало и/или да си наш човек. Абе напряко си беше решаващо, няма какво да се лъжем.
Сяда претендент музикантът пред едната комисия и се поти – дали ще го одобрят. А тя – комисията – чете текстовете му, дали ги е писал самичък или някой различен, няма значение, значимото е дали минават високоинтелектуалната цедилка на другарите. Четат, въздишат, гледат. И в този момент – в случай че си наш човек – ще ударят едно рамо, но в случай че ти е доста крив текстът и нагазва не където би трябвало, прави неприятни подмятания, вреди на социалистическата витрина на светлото бъдеще, ще те пратят да се поправиш и да се върнеш. Ако си елементарен „ никой “, непосредствено те разкарват и се връщаш в дупката, от която си изпълзял.
После сяда на друга комисия, която да му оцени музиката. Сега, тя не може да е доста предизвикателна, да припомня много-много на западната музика, не може да има нездравословно въздействие. И още нещо… сяда значи композиторът Х (сърбят ме ръцете да напиша тук едно същинско име, но като знам какви са докачливи мъжки бабички… не си коства разправията после), запретва ръкави и стартира да свири песента на пиано. Ако не става да се издрънка на пианото, не става и за радиото.
Представете си тук, да вземем за пример, едни Pink Floyd по какъв начин им издрънкват Careful With That Axe, Eugene или нещо друго не по-малко психеделично на пианото, както можеш да издрънкаш Лили Иванова.
Значи Pink Floyd непосредствено отпадат. Никакви музиканти не са. За Black Sabbath да не приказваме, а Led Zeppelin да се гръмнат. Никой от тях не може да се съпостави с Лили Иванова.
А за текстовете им да не разтварям дума, че там съвсем… освен не се класират, ами напряко от комисията ги дават на кварталния.
Поради тази причина (измежду други, да) до ден сегашен не мога да претърпявам риалити формати с комисии/журита, които споделят: „ да “ и „ не “ на претенденти да стават известни музиканти и артисти. Като ги видя и ми потеглят киселини.
Едно време по заведенията за хранене имаше и квота за българска, сръбска и друга музика. Тия работи се следяха деликатно (не на всякъде, само че все пак…) и не се допускаше измама на нездравословно музикално въздействие.
Та, нищо изненадващо тук, че про-социалистическите носталгици, про-путинисти, про-кремълци, бранители на всичко, снесено и измътено от обичаната им Мацква, в Народното събрание са се възпалили по тематиката за квоти за БГ музика.
После…
… след това имаме едни музиканти, които обичат нещата да им се случват и доста ненавиждат примерно неналичието на гений да им скапва проектите.
Та, разбирам, че и те са доста възпалени по тематиката.
Има и едни други – дето от 30-40 години една нова ария нямат, само че си държат на това, че те са лицето на българската сцена (думичка, която сама по себе си извиква мозъчно хълцане) и всички сме им длъжни с нещо – да ги храним, да ги харесваме, да ги величаем.
Та и те са доста възбудени по тематиката с квотите за БГ музика.
Не знам дали знаете, само че и в този момент радиата пускат доста българска музика. Има едно рок-радио, да вземем за пример, което има излъчвания и ранглисти за българска музика. Всяко едно радио върти БГ музика, да. За чалгата да не приказваме, там „ нашенското “ е 99%.
През деветдесетте имаше (още го има) един реализатор, наследник на едни артистични хора, който стана прочут още като дете. Имаше и един някогашен комедиант-шоумен от едно студентско предаване, който пък си направи телевизия. Вторият имаше съвсем цялостен монопол над това кой ще става прочут и кой – не. Той играеше ролята на „ комисиите “, единствено че против пари и услуги и най-много за „ наши хора “. За там и „ хората “ там на какъв брой истории се наслушах, косата ми се изправи в какво незнание съм живял и по какъв начин са се случвали нещата.
Имаше и едно списание, което играеше същата роля. Много музиканти си плащаха, с цел да бъдат на корицата, както и доста си плащаха, с цел да ги въртят по онази телевизия. Аз персонално доста я харесвах въпросната телевизия, доста хубави мемоари имам, само че не съм се занимавал с музика – тогава несъмнено щях да я ненавиждам.
А музикантът, който загатнах, беше добре комплициран и в двете медии. Животът му на звезда беше подсигурен.
Само че времето мина и към този момент позастаря. Сега продават дисковете му на касата на всякакви магазини за козметика. Не е готино.
Естрадните обединения пък напълно замирисаха на развалено и памперси за възрастни, а „ новите “ се бутат по малките екрани по същия метод, както преди 20 години – с връзки.
Всички те се борят с мастодонта – чалгата – и им се ще да имат нейните облаги и почитатели. Това е напълно друга, независима тематика и не ми се подхваща в този момент.
Та, борят се те с чалгата и за място под слънцето и тогава комфортно им се явява избавителното предложение за квоти по радиото.
Имах едно време, преди доста, доста години, един съученик, който роди невероятната философия (плод на доста мислене и премисляне), че на дамите би трябвало да им бъде наложено наложително да „ пускат “, в случай че си поискаш. Хормони, какво да се прави… Искаше го под формата на закон. Ние се смеехме, само че той надалеч не се майтапеше (сигурно ще ви е забавно да разберете, че през днешния ден той е адвокат… както и да е).
Мисля си – вместо изрожденци в Народното събрание и всякакви pop star wannabe-та да се възпаляват по тематиката да им въртят музиката принудително по радиото, за какво не се направи друго за тая тъжна БГ музика?
За да не ни се постанова принудително да ги слушаме, да вземем да пресеем малко плявата и да дадем късмет на можещите. Това ще стане с финансиране на часове в студио за надарени създатели, които не могат да си го разрешат. Ще стане с безвъзмездни или евтини уроци за деца, с цел да се разбере кой е надарен още ранна възраст. Да се създадат фондове за финансиране на групи – млади, остарели, няма значение – „ положителни “ е основната дума.
По същата тематика можем да си поговорим и за българската литература, която издателите, говорейки по какъв начин им липсва, вършат всичко допустимо да им залипсва още повече, а масата „ български писатели “ са се трансформирали в нарицателно за некадърни връзкари, а фонд за превод на британски все по този начин няма…
Можем и за киното и театъра да си поговорим и за това по какъв начин „ слепи “ образоват „ слепи “ там и продуктът е постоянно комичен, даже и да е драма.
Въобще: да седнем и да помислим тая просвета, като цяло, ще я вършим ли нещо или ни е през бахура за нея и каквато я имаме – неприятна, добра – такава ще я тикаме принудително в гърлото на драгия слушател/зрител/читател. Ще я развиваме ли или ще си го караме на чалга и сцена, смешници с жалки бийтове и жалки текстове, на писачи на тонове думи, които единствено цапат средата на читателите, ще вършим ли кино като за учебник… в графата: „ в никакъв случай не правете по този начин “. Въобще…
… ще я вършим ли нещо тая просвета или ни е просто непотребен разкош за връзкари, натегачи и за лапачи на фондове?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ