Едно време Турция е типична аграрна страна с преобладаващо селско

Едно време Турция е типична земеделска страна с преобладаващо селско население. Бягството към градовете в Турция стартира след Втората международна война. Днес турското общество застарява по-бързо от други в Европа. Защо е по този начин?

 

е младо общество, само че единствено на пръв взор. Докато в делът на популацията на възраст над 65 години е 22%, в Турция той е едвам 9,8%. И до момента в който в Германия всеки втори човек е на възраст над 46 години, междинната възраст в Турция е единствено 33 години, написа Райнер Херман във “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ” (ФАЦ).

Но тази моментна фотография лъже, твърди създателят и добавя: „ Всъщност турското общество застарява с доста бързи темпове. И през идните десетилетия ще изправи страната пред изключителни провокации “.

Бързо застаряване

Според професорката по обществена педагогика Тюркен Чаглар значимият фактор в тази ситуация е за какъв брой години се удвоява делът на хората, които са на 65 или повече години в едно общество. В по-старите индустриални страни от Европа това става нормално за период сред 45 и 115 години. „ В Турция обаче въпросният сегмент от популацията се удвоява единствено за 27 години “, разяснява Чаглар.
Редакцията предлага
Процесът на застаряване е резултат от невижданата урбанизация, разяснява професорката. Когато е учредена Република Турция, тя е била обичайната земеделска страна, в която по-малко от 10% от популацията са живели в градове. Децата са били употребявани като евтина работна ръка по полето и рядко са получавали по-високо обучение от началното. Затова и множеството фамилии са имали по 4-5 деца, отбелязва Херман.

Бягството към градовете стартира след Втората международна война. По това време земеделието стартира интензивно да се механизира, ръчният труд последователно отпада, а градовете с техните заводи притеглят от ден на ден хора, търсещи работа. За страната става все по-скъпо и неизгодно да поддържа учебните заведения и лечебните заведения в селските райони. Освен това армията наложително изтегля хиляди турски села през 1990-те години, с цел да води война против тероризма. Повечето от прогонените се насочат към огромните градове или към Западна Европа.

Животът в града трансформира демографията

Животът в града обаче трансформира и живота на фамилиите. Повечето от тях не могат да си разрешат повече от едно или най-вече две деца, тъй като градските учебни заведения са скъпи, а разноските за живот – по-високи. Повечето дами стартират работа, а и се срещат със средствата за надзор на раждаемостта. “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ” илюстрира това развиване с данни, които демонстрират, че през 1960-та година, в началната фаза на миграцията към градовете, са раждали приблизително по 6,4 деца. Днес се падат по по-малко от две деца.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган неведнъж е призовавал всяко семейство да има минимум три деца. Държавата се пробва да насърчи раждаемостта и с еднократно заплащане за всяка жена, която се откаже от работата си и роди дете. „ Правителството обаче към този момент не разполага с политика, която да приготви страната за бързия развой на застаряване в обществото “, разяснява ФАЦ.

Това би включвало да вземем за пример фокус върху грижите за възрастните хора - множеството домове за възрастни хора сега са частни и. Местата в държавните старешки домове сега са 30 000, а турците на възраст над 65 години - повече от 8 милиона, отбелязва още изданието.

Все повече провокации пред Анкара

Освен грижите за възрастните хора, предизвикателство съставлява и казусът с пенсиите. Възрастта за пенсиониране бе вдигната - от 58 години за дамите и 60 години за мъжете на 65 години и за двата пола. Днешните пенсионери получават обаче мизерни месечни пенсии и единствено нищожно финансово обезщетение от последния си шеф.

Това обезщетение е напълно дребна част от това, което е било изплащано предни десетилетия. Преди половин век въпросното обезщетение е стигало, с цел да се купи с него малко жилище. Днес то възлиза на не повече от 15 000 $, разяснява немското издание.

Според Чаглар през идната година ще се отвори “демографски прозорец ”, когато броят на работещите ще доближи най-високото си ниво. Тази опция би трябвало да бъде употребена, с цел да се подсигурява, че стопанската система ще може да поеме разноските за възрастните хора в бъдеще, разяснява експертката. Според нея страната би трябвало да увеличи продуктивността на стопанската система, което от своя страна изисква фундаментални промени в просветителната система. " Предстои ни още дълъг път ”, споделя Чаглар.

****

Вижте и това видео на Дъждовни води:
" Пребиха ме ": ориста на от ден на ден турски лекари