Едно време тези неща се правеха различно. Имаше куриери на

Едно време тези неща се правеха друго. Имаше куриери на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), чанти с пари, " московско злато ", секрети дотации за извънредно леви медии: Съветската комунистическа партия се опитваше да подкопае западната народна власт скрито. Но мащабите на това бяха дребни. Съюз на съветските социалистически републики не се къпеше в пари и в никакъв случай не е можел да направи поддръжниците си богати.

Като хора на идеологията, не се очакваше те да желаят пари при никакви случаи.

Съвременна Русия обаче има надалеч по-лесна задача. В наши дни, когато Кремъл се мъчи скрито да внедрява политическо въздействие и да подкопава демокрацията, има доста повече средства разполагаем - огромни компании и богати олигарси, които би трябвало да са разполагаем на държавното управление, и много повече психически лостове. Вместо приятелство сред човечеството и обединяване на пролетариата, съвременна Русия залага на много по-първичен инстинкт: лакомия. Вместо да предлага дребни пари в брой или секрети банкови сметки, в този момент те могат да оферират покупко-продажби с другарски настроени съветски предприемачи. Те са законни, те могат да бъдат обсъждани намерено, и те основават вярната атмосфера на другарски връзки, въпреки в никакъв случай да не се получават.

Това е и основата на любопитната история за съветското въздействие, разрастваща се във Англия през миналата седмица, с помощта на разкриването на документи, измежду които замяна на имейли, оповестени неотдавна и от " Обзървър " и " Сънди таймс ".

Главният воин, Арън Банкс, беше най-важният спонсор на английската про-Брекзит Партия на независимостта (ЮКИП), както и на Leave.EU, една от организациите, която се бореше за напускането на Европейския съюз. Банкс влага 11 милиона $ персонални средства и в двете и събра в допълнение 5 милиона $. Това са големи пари за английската политика, в която сходни финансови потоци не са толкоз познати, колкото в Съединени американски щати.

Откъде обаче пристигнаха парите? Банкс постоянно е казвал, че са от застрахователния му бизнес, който не наподобява да е толкоз печеливш, колкото той декларира, а също и от " диамантени мини ", които той имал в Лесото. Предположение, за което най-малко един академик твърди, че е " геоложки невероятно ". Сега излиза наяве, че Банкс, който е женен за дъщерята на съветски държавен чиновник, може да е търсил бизнес съвет надалеч на изток. Поне при един случай - той и негов сътрудник са посещавали съветското посолство неведнъж - съветският дипломат във Англия Александър Яковленко му е предложил помощ да влага в някои златни мини в Сибир.

Банкс отхвърля да е излязло нещо от това. Но забавното разобличаване е любопитно на няколко равнища.

Първо, то показва още една връзка във веригата от общи ползи, която свързва дружно съветското държавно управление, Банкс, акцията за Брекзит и водача на ЮКИП Найджъл Фараж - Фараж, който е свързван с Джулиан Асанж, Стивън Банън и Доналд Тръмп.

Още по-интересна е илюстрацията на метода, по който работи машината за политическо въздействие на актуален Кремъл, без нужда от никакви държавни разноски.

Когато съветското държавно управление искаше да култивира някогашния немски канцлер Герхард Шрьодер, нямаше потребност страната да го подкупва скрито. Вместо това, държавни компании и компании близки до държавното управление му предложиха неустоима роля в съветската енергийна промишленост: управителен кресла, участия в управителни препоръки, контакти.

Когато съветското държавно управление искаше да култивира италианската про-руска Северна лига, една от двете партии, които съставляват странната извънредно лява/крайно дясна италианска държавна коалиция, линиите на контакт по подобен метод минаха по частни канали.

Културната асоциация " Ломбарди - Русия ", свързвана с партията, да вземем за пример, предложи да помогне с контакти на италиански предприемачи в Русия, и спонсорира капиталова конференция с присъединяване на Матео Салвини, водачът на Северна лига, както и държавни лица от Кремъл.

" Нека да ви представим на някои потребни настоятелен хора ", беше, както наподобява, един от методите, по който съветското държавно управление притегли вниманието на фамилия Тръмп.

Дори в късната есен на 2015, когато президентската акция беше в разгара си, роденият в Русия предприемач Феликс Сатър посредничеше за построяването на московската " Кула на Тръмп ".

Целта, споделил той на юристите на Тръмп, е двояка - и политическа, и професионална: " Да се помогне на международния мир и да се създадат доста пари, бих споделил, че това е прелестна цел в живота, която да преследваме ".

Също, той би оказал помощ съветският президент Владимир Путин да се заинтересува от плана, да забележим какво може да се направи, да се помогне на акцията: " Нашето момче може да стане президент на Съединени американски щати и ние ще я построим ".

Намеците за корупция изясняват за какво специфичният прокурор Робърт Мълър изиска цялата документи по тази договорка. Кулата на Тръмп в Москва по този начин и не беше издигната, несъмнено, и наподобява Банкс не е вложил в сибирски златни мини, също. Но те разкриват метода, по който оперира съветското държавно управление.

Контактите са препоръчани. Връзките са направени. Някои покупко-продажби са завършили. Други са висящи, може би с цел да държат всички заинтригувани от разрастващите се връзки. Може би някой ще ти помогне да спечелиш изборите си, може би няма. Както и да е, в случай че изиграеш картите си вярно, бизнесът ти ще просперира - и дори може да забогатееш като Шрьодер, когато напуснеш. Но единствено тъй като е законно, не значи, че не е порочно.