А трябва ли въобще да пия пробиотик, ако не съм болен?
Едно време пробиотиците постоянно се свързваха с „ тези моменти “ след антибиотик, след вирус, след нещо, което не е трябвало да ядем. Но все по-отчетливо се потвърждава, че мястото им не е единствено в моментите без отсрочване. Балансът на чревната микрофлора е внимателен и взе участие освен в храносмилането, само че и в това по какъв начин се усещаме, по какъв начин реагираме на стрес и дали имунната ни система ще издържи следващата вълна от компрометиращи я условия.
В нашето тяло живеят близо 40 трилиона бактерии. Повече, в сравнение с личните ни човешки кафези. Ние, хората, сме техният хабитат. Тяхната Вселена. И нямат безусловно никаква визия, че има такова нещо като „ отвън нас “. Но нямат и тая нужда, тъй като бактериите населяват червата, кожата, устата, даже белите дробове. Работата им е в тези органи и системи и с помощта на тях усвояваме хранителни субстанции, синтезираме витамини, произвеждаме невротрансмитери като серотонин, поддържаме здрава чревна преграда, имунната система се образова да разграничава другар от зложелател и даже се пазиме от патогени посредством бактериална конкуренция.
Нашите бактерии вземат участие в метаболизма, в контрола на възпаленията и имат роля даже в положения като тревога, автоимунни болести или кожни проблеми. Тези своенравни микроорганизми са задоволително значими, с цел да бъдат подценявани. Но с цел да изпълнят „ задачата “ си, те би трябвало да са в баланс – това фино равновесие, в което положителното и неприятното си съжителстват.
Като загатваме „ неприятното “ би трябвало да назовем и тези, другите бактерии, които салдото държи дисциплинирани.
Истината е, че патогенните бактерии не постоянно идват извън. Понякога си ги носим, освен това безусловно. Те са пасивните на потребните бактерии съседи, които при ужас стартират да се държат зле. Наричаме ги опортюнистични патогени, тъй като при комфортен миг и подобаващи условия стават нападателни и провокират инфекции. Когато преживеем стрес, одобряваме антибиотици, прекосяваме през хормонални промени или просто сме имали тежка и безсънна нощ, имунната система спада и те получават своя късмет да се размножат и да завладяват властта.
Други патогени попадат в тялото ни извън посредством нечиста храна, вода, контакт със инфектирани повърхности или с животни. Слабият имунитет или отсъствието на задоволително потребни бактерии основава идеални условия за тяхното развиване.
Накратко, в тялото ни постоянно има и положителни, и неприятни бактерии, само че в вярното съответствие положителните не просто съществуват паралелно с неприятните, а ги държат под надзор. Това е ключът към микробния баланс и повода да избираме деликатно
Kога, по какъв начин и какъв пробиотик одобряваме.
В нашето тяло живеят близо 40 трилиона бактерии. Повече, в сравнение с личните ни човешки кафези. Ние, хората, сме техният хабитат. Тяхната Вселена. И нямат безусловно никаква визия, че има такова нещо като „ отвън нас “. Но нямат и тая нужда, тъй като бактериите населяват червата, кожата, устата, даже белите дробове. Работата им е в тези органи и системи и с помощта на тях усвояваме хранителни субстанции, синтезираме витамини, произвеждаме невротрансмитери като серотонин, поддържаме здрава чревна преграда, имунната система се образова да разграничава другар от зложелател и даже се пазиме от патогени посредством бактериална конкуренция.
Нашите бактерии вземат участие в метаболизма, в контрола на възпаленията и имат роля даже в положения като тревога, автоимунни болести или кожни проблеми. Тези своенравни микроорганизми са задоволително значими, с цел да бъдат подценявани. Но с цел да изпълнят „ задачата “ си, те би трябвало да са в баланс – това фино равновесие, в което положителното и неприятното си съжителстват.
Като загатваме „ неприятното “ би трябвало да назовем и тези, другите бактерии, които салдото държи дисциплинирани.
Истината е, че патогенните бактерии не постоянно идват извън. Понякога си ги носим, освен това безусловно. Те са пасивните на потребните бактерии съседи, които при ужас стартират да се държат зле. Наричаме ги опортюнистични патогени, тъй като при комфортен миг и подобаващи условия стават нападателни и провокират инфекции. Когато преживеем стрес, одобряваме антибиотици, прекосяваме през хормонални промени или просто сме имали тежка и безсънна нощ, имунната система спада и те получават своя късмет да се размножат и да завладяват властта.
Други патогени попадат в тялото ни извън посредством нечиста храна, вода, контакт със инфектирани повърхности или с животни. Слабият имунитет или отсъствието на задоволително потребни бактерии основава идеални условия за тяхното развиване.
Накратко, в тялото ни постоянно има и положителни, и неприятни бактерии, само че в вярното съответствие положителните не просто съществуват паралелно с неприятните, а ги държат под надзор. Това е ключът към микробния баланс и повода да избираме деликатно
Kога, по какъв начин и какъв пробиотик одобряваме.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ