Пак ни натресоха Голямата и Малката правда
Едно време, при Тодор Живков, съществуваше комфортна политическа и обществена теория за двете правди. Значи, Голямата истина бяха партийните конгреси и документи, а Малката истина - заобикалящият ни свят. Днес още веднъж е по този начин. Голямата истина е отминалото европредседателство, което ни се поставя един път на 14 години и от което даже не можем да избягаме, когато ни пристигна. Малката истина е заобикалящата ни реалност, в която няма фанфари и победни релации, а има бягства на пандизчии, корупция, ръководство на медиите с SMS-и, поскъпващи ток, парно и газ. Но най-вече има тотално подслушване и следене. Навсякъде, на всеки и за всичко. От съвсем десетина разнообразни полиции и приравнени към тях служби.
За това невиждано развихряне не приказва опозицията в лицето на Корнелия Нинова или Мустафа Карадайъ. Става дума за публични данни, оповестени от българския парламент в Годишния отчет на Комисията за надзор на службите. От тях ясно проличава, че общият брой на този вид нарушавания в страната е "само " 36. Представяте ли си!? Само 36. Досущ като айсберга, дето единствено 10% от него са над водата, а останалите 90 - под нея и не се виждат. Освен от Министерство на вътрешните работи връзката на жителите е следена нелегално от окръжните прокуратури - които би трябвало да бдят за спазването на законите, както и от Национална агенция за приходите. Най-много са противозаконните претенции за подслушване от столичната полиция - тринадесет. На второ място е търновската - с осем претенции, плюс още три от локалния БОП. Явно най-вече евентуални врагове властта има в столицата и в старопрестолния град. Поне по публични данни.
Същевременно научаваме, че Министерство на вътрешните работи, което не може да хване едни избягали пандизчии със седмици единствено тъй като са си облекли суитшърти и са си пуснали бради, е рекордьор по противозаконен достъп до данни за интернет трафика на жителите. И това се прави макар ясното и изрично решение на Конституционния съд и направената смяна в Закона за електронните известия преди три години. Нещо повече, самозабравилата се полиция, която от ден на ден се усеща като една нова недосегаема и радваща се на цялостна всепозволеност Държавна сигурност, продължава с цялостни сили и с неизчерпаема сила да ползва и друга противозаконна процедура - държавни органи да желаят информации от мобилните оператори и интернет доставчиците за позвъняванията на жителите, без да имат предварителното позволение на съда.
Само през отминалата 2017-а Министерство на вътрешните работи е осъществило противозаконен достъп до трафични данни 33 пъти. Това е информацията, която мобилните оператори съхраняват на сървърите си. Иде тирада за извършените диалози и изпратени известия от тъмните, съгласно служителите на реда, балкански субекти - тяхната дълготрайност, мястото, от което са извършени, клиента, с който е говорено, и т. н. Особеното тук е, че с обезпечаването на достъп до един консуматор се следи и голямо количество успореден трафик на безграничен брой хора. Което на процедура прави получаваната от полицията информация тотална. Въпросът е защо и от кого се употребява тя. Само че отговорът е прикрит под комфортния покров на държавната загадка.
Скандалът не свършва дотук, в противен случай. Парламентарната комисия за надзор върху службите е открила, че в 12 случая съдилищата са дали позволение за достъп до трафични данни по отношение на цивилен каузи, което е безусловно неприемливо. И което приказва или за тотално безхаберие на магистратите, или за набрания от тях боязън пред полицията, или за комбина сред чиновниците на Темида и ченгетата в директен ущърб на гражданските права и свободи на хората. Нещо, което също е безусловно неприемливо в една страна, член на Европейски Съюз и НАТО.
На никого по високите етажи обаче не му пука, откакто властта и кръговете към нея са били обслужени в този или оня съответен "граждански " случай, въпреки и нелегално. Интересно, за какво опозицията непретенциозно мълчи по тези в действителност скандални въпроси? И не желае най-малко парламентарни диспути, а ни занимава с всевъзможни простотии и нелепости?
За това невиждано развихряне не приказва опозицията в лицето на Корнелия Нинова или Мустафа Карадайъ. Става дума за публични данни, оповестени от българския парламент в Годишния отчет на Комисията за надзор на службите. От тях ясно проличава, че общият брой на този вид нарушавания в страната е "само " 36. Представяте ли си!? Само 36. Досущ като айсберга, дето единствено 10% от него са над водата, а останалите 90 - под нея и не се виждат. Освен от Министерство на вътрешните работи връзката на жителите е следена нелегално от окръжните прокуратури - които би трябвало да бдят за спазването на законите, както и от Национална агенция за приходите. Най-много са противозаконните претенции за подслушване от столичната полиция - тринадесет. На второ място е търновската - с осем претенции, плюс още три от локалния БОП. Явно най-вече евентуални врагове властта има в столицата и в старопрестолния град. Поне по публични данни.
Същевременно научаваме, че Министерство на вътрешните работи, което не може да хване едни избягали пандизчии със седмици единствено тъй като са си облекли суитшърти и са си пуснали бради, е рекордьор по противозаконен достъп до данни за интернет трафика на жителите. И това се прави макар ясното и изрично решение на Конституционния съд и направената смяна в Закона за електронните известия преди три години. Нещо повече, самозабравилата се полиция, която от ден на ден се усеща като една нова недосегаема и радваща се на цялостна всепозволеност Държавна сигурност, продължава с цялостни сили и с неизчерпаема сила да ползва и друга противозаконна процедура - държавни органи да желаят информации от мобилните оператори и интернет доставчиците за позвъняванията на жителите, без да имат предварителното позволение на съда.
Само през отминалата 2017-а Министерство на вътрешните работи е осъществило противозаконен достъп до трафични данни 33 пъти. Това е информацията, която мобилните оператори съхраняват на сървърите си. Иде тирада за извършените диалози и изпратени известия от тъмните, съгласно служителите на реда, балкански субекти - тяхната дълготрайност, мястото, от което са извършени, клиента, с който е говорено, и т. н. Особеното тук е, че с обезпечаването на достъп до един консуматор се следи и голямо количество успореден трафик на безграничен брой хора. Което на процедура прави получаваната от полицията информация тотална. Въпросът е защо и от кого се употребява тя. Само че отговорът е прикрит под комфортния покров на държавната загадка.
Скандалът не свършва дотук, в противен случай. Парламентарната комисия за надзор върху службите е открила, че в 12 случая съдилищата са дали позволение за достъп до трафични данни по отношение на цивилен каузи, което е безусловно неприемливо. И което приказва или за тотално безхаберие на магистратите, или за набрания от тях боязън пред полицията, или за комбина сред чиновниците на Темида и ченгетата в директен ущърб на гражданските права и свободи на хората. Нещо, което също е безусловно неприемливо в една страна, член на Европейски Съюз и НАТО.
На никого по високите етажи обаче не му пука, откакто властта и кръговете към нея са били обслужени в този или оня съответен "граждански " случай, въпреки и нелегално. Интересно, за какво опозицията непретенциозно мълчи по тези в действителност скандални въпроси? И не желае най-малко парламентарни диспути, а ни занимава с всевъзможни простотии и нелепости?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ