Спомени от соца: Когато в НРБ го имаше голямото нямане, а заплатата ми беше цели 76 лв.
Едно време помня, че заплатата ми беше 76 лв.. От нея с изключение на налог общ приход се удържаха още ергенски налог, налог за самооблагане, членски импорт за Отечествен фронт организацията и Комсомола. Е, имаше и безвъзмездни неща – работехме гратис в някои съботи, Димитровски, Ленински, безвъзмездни бригади в помощ на селското стопанство и Народната република… Телефон в случай че искаш да имаш, трябваше 4 дни да копаеш траншеи за кабели. Кола или жилище в случай че искаш, трябваше да внесеш едни съществени пари и да чакаш 15 години. Опашките по магазините също бяха безвъзмездни – за капачки за буркани, захар, тоалетна хартия… каквото пуснат. Бананите и портокалите няма да загатвам, тъй като за тях се борехме единствено по Нова година.
Имаше единствено една партия Българска комунистическа партия и една банка ДСК. Децата още от чавдарчета и пионерчета се задължаваха да събират и предават хартия и остаряло желязо, да работят на полето в текезесето, като берат грозде, събират цвекло и домати. Абе, както съобщи другарят Тодор Живков – „ социализЪмът “ си беше едно недоносче!
Спомени от соца: Днес приказваме за демографска рецесия, а едно време страната се грижеше същински за многодетните фамилии
Много се приказва за демографския срив. Аз съм роден и израсъл в многодетно семейство: две девойки и две момчета. Завърших междинното си обучение с помощта на положителното отношение на страната към многодетните фамилии.
В селскостопанския колеж в Плевен, където постъпих през 1952 година, плащах като дете на многодетно семейство единствено 360 лева тогавашни пари годишна такса за стол, което включваше закуска, обяд и вечеря. За поощряване на задочното обучение някои предприятия даваха годишни стипендии. Детските дрехи и обувки бяха евтини и се продаваха под себестойността, като разликата се субсидираше от страната. И още доста преимущества за многодетните фамилии.
Грижата за фрагментите, поддържането на тяхното професионално равнище бе също първостепенна задача на страната и партията. Ръководните фрагменти от шеф отдел нагоре най-вече през пет години отиваха на курсове за рационализиране на професионалните качества. През 70-те години на предишния век се вкара и следдипломната специализация. Въз основа на нея приключилите получаваха 15 лева ежемесечно към заплатата. А претендент на науките получаваше 30 лева
По времето на социализма ни се споделяше, че построен 25-годишен човек коства на страната 360 хиляди лв. тогавашни пари. Немного от дълго време Българска академия на науките направи калкулации, че България е изгубила от емиграцията на нашите сънародници в чужбина след Десети ноември 72 милиарда лв.. Аз мисля, че сумата е два-три пъти повече, само че дано се доверим на учените.
Петко Янков, с. Сомовит, Плевенско
