Ако в Иран не тръгне революция, главата на Доналд Тръмп е на дръвника
Едно би трябвало да се признае на Тръмп – той е най-безумно храбрият президент в цялата американска история.
Като удари Иран, той безусловно си заложи главата на дръвника, поверявайки политическото си бъдеще в ръцете на иранския народ: ….Часът на вашата независимост наближава… Когато приключим (бомбардировките), поемете властта… Сега имате президент, който ви дава това, което желаете, тъй че да забележим по какъв начин ще реагирате. Америка ви поддържа с голяма мощ и унищожителна мощност. Сега е моментът да поемете контрола над ориста си и да отключите проспериращото и славно бъдеще, което е на една ръка разстояние. Това е моментът за деяние. Не го пропускайте!
Уви, най-малко към този момент иранският народ не бърза да се възползва от историческата опция. Въпреки гибелта на висшия водач йерархията на властта си стои, като че ли нищо не се е случило, ракетите си се изстрелват по проект към Израел и към американските бази, а народът… Според едни народът ликува по площадите на Техеран поради гибелта на тиранина, а съгласно други показва поддръжка на режима. Не знам кой крив и кой прав, само че в случай че ще има гражданска война, по-добре да побърза.
Дано има някакъв “план Б ”, тъй като работата отива на районно и световно изуй-гащи. Може би иранските ракети скоро ще свършат или може би бунтовниците изчакват уречения час? Все още има доста “може би ”, само че едно е ясно - армиите на прогресивните сили нямат подготвеност да нахлуят в Иран и да го завладяват с танкове и пехота - по този начин, както преди четвърт век обединението на искащите завладя Ирак. Така че тази работа би трябвало да я свършат иранците, няма кой различен.
Ако няма гражданска война, разновидността за победа е единствено един – Нетаняху да хвърли в Иран две-три от нуклеарните си бомби, които публично не съществуват. Дай боже да не е подобен човек. Но при такива ресурси от обогатен уран аятоласите не може да не са подготвили най-малко десетина “мръсни ” бомби за зор-заман. Вече най-малко 30 години аха-аха да създадат нуклеарна бомба – ами в случай че към този момент са я създали скрито?
Освен че няма явен проект за успеха, другият проблем на Тръмп е, че потегли на война, без преди този момент да въодушеви личното си население. Всички други президенти първо напомпваха патриотичния възторг и едвам по-късно атакуваха неприятните диктатори, единствено Тръмп прескочи наложителните пиар процедури.
Едно съпоставяне – предварителното утвърждение измежду американците за войната в Ирак през 2003 година беше някъде към 60%, а незабавно след началото на бойните дейности скочи над 70%. И противоположното - изследването на YouGov от 1 март демонстрира, че единствено 34% от американците утвърждават бомбардировките против Иран, до момента в който 44% са срещу. Освен това към 70 на 100 са срещу директна военна интервенция и промяната на режима. Нали Тръмп беше заречен повече да не сменя режими? Нали за това го избрахме?
Но през 2003 година американският народ още бе в родолюбив напредък след офанзивата против двете кули в Ню Йорк. Освен това, администрацията на Буш съумя да убеди и популацията, и Конгреса, че Саддам Хюсеин поддържа терористите и крие оръжия за всеобщо поразяване, с които се кани да нападне либерален Израел. Сега настройките са най-малко 10 пъти по-скептични и недоверчиви, а измежду вчерашните най-близки последователи на Тръмп се шири подозрението, че той работи под диктовката на Нетаняху. Вместо да е противоположното.
Операцията против Иран получи гръмкото наименование “Епичен яд ” (Epic Fury), само че зевзеците от блоговете незабавно я кръстиха Epstein Fury – сиреч интервенция за похищение на вниманието от досиетата “Епстийн ”.
Както знаем, в тях самият Тръмп е упоменат към 5 хиляди пъти, само че няма ясни улики да се е включвал интензивно във веселбите. Сега обаче долната камара на Конгреса упорства да се отворят още към 3 милиона документа, които ФБР и генералната прокурорка Пам Бонди не престават да крият. Рано или късно, при дадени условия, нещо ще изскочи отнякъде.
Много съществено разделяне се следи и измежду по този начин наречената MAGA база на Тръмп. “Абсолютно непоносимо и зло ”– по този начин се изрече за нападението популярният блогър Тъкър Карлсън, който е най-влиятелният глас на новата десница в Съединени американски щати. По време на предизборната акция той бе директно до Тръмп, говореше на митингите му, изказваше се от трибуните на републиканските конгреси. Освен това той е най-ярката звезда на консервативната фондация “Херитидж ”, която написа Плана 2025 за идното ръководство на Тръмп. Твърди се, че самият Тъкър е взел участие в писането. А в този момент – “абсолютно и непоносимо зло ”?
Според Тъкър в този момент Тръмп извършва някакъв различен проект, който не обслужва ползите на Съединени американски щати, а на Израел. За първи път в историята измежду американското общество необятно се слага тематиката за израелското въздействие върху външната политика на Съединени американски щати, а това може да взриви така и така разтърсения цивилен мир в метрополията.
За благополучие, в американския Конгрес израелското лоби е железобетонно. Но не и лобито на Тръмп.
Вече е съвсем несъмнено, че след междинните избори през ноември демократите ще имат болшинство в долната камара и тогава го чака следващият трети импийчмънт.
Този път той ще е най-основателен, защото Тръмп явно наруши конституцията, която му не разрешава да стартира война, на своя глава Народното събрание.
Пак за съпоставяне – преди войната в Ирак през 2002-2003 година президентът Буш получи позволение с 296 против 133 гласа в долната камара и със 77 против 23 в Сената. Сега Тръмп даже не си направи труда да уведоми депутатите, че от на следващия ден Съединени американски щати са във война. Подходът на Тръмп към Иран е необмислен, задачите му са неразбираеми – пише вестник “Ню Йорк Таймс ”. - Той не съумя да обезпечи интернационалната и вътрешната поддръжка, нужна за възстановяване на възможностите за сполучлив излаз. Пренебрегна и вътрешното, и интернационалното право, с цел да води война! Такива публикации са съвсем на всички места в сериозната американска и британска преса. А уводната публикация на френския вестник “Монд ” приключва по този начин: Доналд Тръмп, който влезе в политиката, като осъди военния авантюризъм на Джордж У. Буш в Ирак, в никакъв случай не е показал податливост към дълготрайни дипломатически и военни старания, нито дарба да поеме следствията от пагубно решение. Това демонстрира рисковете, свързани с войната му против Иран, която той разгласи самичък, без мандат от Организация на обединените нации, и за която затова ще носи напълно отговорността.
Като се рови човек из огромните американски медии, намира десетки и десетки противоположни отзиви. Уви, в България всички отзиви в официозите маршируват в крайник. Сякаш обстоятелствата не са ни пред очите. Но няма неприятно, това най-малко дава самун на блогърите.
Като удари Иран, той безусловно си заложи главата на дръвника, поверявайки политическото си бъдеще в ръцете на иранския народ: ….Часът на вашата независимост наближава… Когато приключим (бомбардировките), поемете властта… Сега имате президент, който ви дава това, което желаете, тъй че да забележим по какъв начин ще реагирате. Америка ви поддържа с голяма мощ и унищожителна мощност. Сега е моментът да поемете контрола над ориста си и да отключите проспериращото и славно бъдеще, което е на една ръка разстояние. Това е моментът за деяние. Не го пропускайте!
Уви, най-малко към този момент иранският народ не бърза да се възползва от историческата опция. Въпреки гибелта на висшия водач йерархията на властта си стои, като че ли нищо не се е случило, ракетите си се изстрелват по проект към Израел и към американските бази, а народът… Според едни народът ликува по площадите на Техеран поради гибелта на тиранина, а съгласно други показва поддръжка на режима. Не знам кой крив и кой прав, само че в случай че ще има гражданска война, по-добре да побърза.
Дано има някакъв “план Б ”, тъй като работата отива на районно и световно изуй-гащи. Може би иранските ракети скоро ще свършат или може би бунтовниците изчакват уречения час? Все още има доста “може би ”, само че едно е ясно - армиите на прогресивните сили нямат подготвеност да нахлуят в Иран и да го завладяват с танкове и пехота - по този начин, както преди четвърт век обединението на искащите завладя Ирак. Така че тази работа би трябвало да я свършат иранците, няма кой различен.
Ако няма гражданска война, разновидността за победа е единствено един – Нетаняху да хвърли в Иран две-три от нуклеарните си бомби, които публично не съществуват. Дай боже да не е подобен човек. Но при такива ресурси от обогатен уран аятоласите не може да не са подготвили най-малко десетина “мръсни ” бомби за зор-заман. Вече най-малко 30 години аха-аха да създадат нуклеарна бомба – ами в случай че към този момент са я създали скрито?
Освен че няма явен проект за успеха, другият проблем на Тръмп е, че потегли на война, без преди този момент да въодушеви личното си население. Всички други президенти първо напомпваха патриотичния възторг и едвам по-късно атакуваха неприятните диктатори, единствено Тръмп прескочи наложителните пиар процедури.
Едно съпоставяне – предварителното утвърждение измежду американците за войната в Ирак през 2003 година беше някъде към 60%, а незабавно след началото на бойните дейности скочи над 70%. И противоположното - изследването на YouGov от 1 март демонстрира, че единствено 34% от американците утвърждават бомбардировките против Иран, до момента в който 44% са срещу. Освен това към 70 на 100 са срещу директна военна интервенция и промяната на режима. Нали Тръмп беше заречен повече да не сменя режими? Нали за това го избрахме?
Но през 2003 година американският народ още бе в родолюбив напредък след офанзивата против двете кули в Ню Йорк. Освен това, администрацията на Буш съумя да убеди и популацията, и Конгреса, че Саддам Хюсеин поддържа терористите и крие оръжия за всеобщо поразяване, с които се кани да нападне либерален Израел. Сега настройките са най-малко 10 пъти по-скептични и недоверчиви, а измежду вчерашните най-близки последователи на Тръмп се шири подозрението, че той работи под диктовката на Нетаняху. Вместо да е противоположното.
Операцията против Иран получи гръмкото наименование “Епичен яд ” (Epic Fury), само че зевзеците от блоговете незабавно я кръстиха Epstein Fury – сиреч интервенция за похищение на вниманието от досиетата “Епстийн ”.
Както знаем, в тях самият Тръмп е упоменат към 5 хиляди пъти, само че няма ясни улики да се е включвал интензивно във веселбите. Сега обаче долната камара на Конгреса упорства да се отворят още към 3 милиона документа, които ФБР и генералната прокурорка Пам Бонди не престават да крият. Рано или късно, при дадени условия, нещо ще изскочи отнякъде.
Много съществено разделяне се следи и измежду по този начин наречената MAGA база на Тръмп. “Абсолютно непоносимо и зло ”– по този начин се изрече за нападението популярният блогър Тъкър Карлсън, който е най-влиятелният глас на новата десница в Съединени американски щати. По време на предизборната акция той бе директно до Тръмп, говореше на митингите му, изказваше се от трибуните на републиканските конгреси. Освен това той е най-ярката звезда на консервативната фондация “Херитидж ”, която написа Плана 2025 за идното ръководство на Тръмп. Твърди се, че самият Тъкър е взел участие в писането. А в този момент – “абсолютно и непоносимо зло ”?
Според Тъкър в този момент Тръмп извършва някакъв различен проект, който не обслужва ползите на Съединени американски щати, а на Израел. За първи път в историята измежду американското общество необятно се слага тематиката за израелското въздействие върху външната политика на Съединени американски щати, а това може да взриви така и така разтърсения цивилен мир в метрополията.
За благополучие, в американския Конгрес израелското лоби е железобетонно. Но не и лобито на Тръмп.
Вече е съвсем несъмнено, че след междинните избори през ноември демократите ще имат болшинство в долната камара и тогава го чака следващият трети импийчмънт.
Този път той ще е най-основателен, защото Тръмп явно наруши конституцията, която му не разрешава да стартира война, на своя глава Народното събрание.
Пак за съпоставяне – преди войната в Ирак през 2002-2003 година президентът Буш получи позволение с 296 против 133 гласа в долната камара и със 77 против 23 в Сената. Сега Тръмп даже не си направи труда да уведоми депутатите, че от на следващия ден Съединени американски щати са във война. Подходът на Тръмп към Иран е необмислен, задачите му са неразбираеми – пише вестник “Ню Йорк Таймс ”. - Той не съумя да обезпечи интернационалната и вътрешната поддръжка, нужна за възстановяване на възможностите за сполучлив излаз. Пренебрегна и вътрешното, и интернационалното право, с цел да води война! Такива публикации са съвсем на всички места в сериозната американска и британска преса. А уводната публикация на френския вестник “Монд ” приключва по този начин: Доналд Тръмп, който влезе в политиката, като осъди военния авантюризъм на Джордж У. Буш в Ирак, в никакъв случай не е показал податливост към дълготрайни дипломатически и военни старания, нито дарба да поеме следствията от пагубно решение. Това демонстрира рисковете, свързани с войната му против Иран, която той разгласи самичък, без мандат от Организация на обединените нации, и за която затова ще носи напълно отговорността.
Като се рови човек из огромните американски медии, намира десетки и десетки противоположни отзиви. Уви, в България всички отзиви в официозите маршируват в крайник. Сякаш обстоятелствата не са ни пред очите. Но няма неприятно, това най-малко дава самун на блогърите.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ