Колко вещи притежавате?
Eдно средностатистическо домакинство в Европа има в наши дни по към 10 000 движимости. Преди 100 години едно приблизително домакинство в Германия е имало не повече от 180 предмета. Според някои преценки, близо три милиона души в днешна Германия живеят в домакинство, което разполага с по три и повече автомобила. Да не приказваме за милионите остарели мобилни телефони, които се търкалят из чекмеджетата. Към листата с движимостите се прибавят и тв приемници, облекло, декоративни предмети, домашен уреди. Броят на движимостите в домовете непрекъснато нраства. Нещо повече - той несъмнено надвишава броя на фактически нужните ни притежания.
Трупането на движимости очевидно е инстинкт, заложен в природата на индивида в хода на еволюционното му развиване. Едно време трупането на движимости е подсигурило оцеляването. А през днешния ден покупката на движимости, провокира, въпреки и за малко, еуфорични чувства.
Нека трупаме мемоари, не движимости
Който използва, на процедура търси доказателство за принадлежност към обществото - посредством потреблението човек демонстрира, че е в крайник с останалите, само че то му дава опция и да се разграничи от другите и да показва личната си характерност. Купувачите постоянно са плебеи на своите инстинкти - две трети от всички решения за покупки се взимат непринудено в магазина, без да са били авансово планувани.
Специалистите по маркетинг и реклама употребяват този вид държание, с цел да предизвикват хората да купуват нови и нови движимости. До какво съвършенство е доведено изкуството да се съблазняват купувачите, може да се види при разходка из някой филиал на Икеа. Там на човек му се коства просто невероятно да си излезе без да е купил нещо - една възглавница, най-малко, една кана за вода, а най-после и няколко свещи. Спонтанно посягаме към стоката, въпреки че у дома нормално притежаваме към този момент сходни неща. Защо е по този начин?
" Нашето решение за покупка от време на време се води от функционална нужда, само че неведнъж определяща е прочувствената страна: желае ми се да владея нещо хубаво, да подредя жилището си уютно ", споделя Жанет Витмак, зам.-ръководителка на филиал на Икеа във Франкфурт.
Психологът Йенс Фьорстер познава и минусите на спонтанните решения: " Удоволствието от шопинга е кратковременно. Ако човек в действителност е решил да харчи пари, най-добре е да ги даде за прекарвания - да вземем за пример за пътувания, тъй като това остава като спомен и ни обезпечава трайна наслада ", споделя той.
Междувременно има цяла промишленост, която пропагандира тъкмо противоположното - че притежаването на доста неща към този момент не е на мода. Новата наклонност в този момент е да се търсят малцина неща, само че те да са в действителност най-подходящите. Японската авторка на бестселъри Мари Кондо, известна като " царицата на минимализма ", продава в своя онлайн-магазин движимости за така наречен минималистичен живот. Освен това написа книги със препоръки по какъв начин подреждането и разчистването на дрешниците и жилищата ни от ненужни движимости създавало щастливи чувства.
Минимализмът е за хора с положителни финансови благоприятни условия?
Социоложката Биргит Блетел-Минк изследва тематиките, свързани с потребителското държание и споделя: " Вместо отвод от ползване, постоянно хората отсрочват или се отхвърлят от покупка, в името на някоя друга, която им се коства по-важна ". В множеството случаи обаче не става дума за антиконсуматорско държание на потребителя, а по-скоро за " субективно обезпечаване на чиста съвест ". Тогава човек си купува да вземем за пример единствено три скъпи блузи, вместо 10 евтини. Само че през днешния ден минимализмът в покупките - или най-малко оня, който се популяризира от някои инфлуенсъри в Инстаграм и сие - е по-скоро за хората, които са с положителни финансови благоприятни условия.
Потреблението обаче е значима причина, без която стопанската система не може да се развива. " Отказът от ползване води до злополука ", споделя Адалберт Винклер, икономист от франкфуртското Училище по финанси и мениджмънт. Корона-кризата сподели, че в такава обстановка търговията и услугите могат да оцелеят единствено благодарение на финансови инжекции от страна на страната.
Трупането на движимости очевидно е инстинкт, заложен в природата на индивида в хода на еволюционното му развиване. Едно време трупането на движимости е подсигурило оцеляването. А през днешния ден покупката на движимости, провокира, въпреки и за малко, еуфорични чувства.
Нека трупаме мемоари, не движимости
Който използва, на процедура търси доказателство за принадлежност към обществото - посредством потреблението човек демонстрира, че е в крайник с останалите, само че то му дава опция и да се разграничи от другите и да показва личната си характерност. Купувачите постоянно са плебеи на своите инстинкти - две трети от всички решения за покупки се взимат непринудено в магазина, без да са били авансово планувани.
Специалистите по маркетинг и реклама употребяват този вид държание, с цел да предизвикват хората да купуват нови и нови движимости. До какво съвършенство е доведено изкуството да се съблазняват купувачите, може да се види при разходка из някой филиал на Икеа. Там на човек му се коства просто невероятно да си излезе без да е купил нещо - една възглавница, най-малко, една кана за вода, а най-после и няколко свещи. Спонтанно посягаме към стоката, въпреки че у дома нормално притежаваме към този момент сходни неща. Защо е по този начин?
" Нашето решение за покупка от време на време се води от функционална нужда, само че неведнъж определяща е прочувствената страна: желае ми се да владея нещо хубаво, да подредя жилището си уютно ", споделя Жанет Витмак, зам.-ръководителка на филиал на Икеа във Франкфурт.
Психологът Йенс Фьорстер познава и минусите на спонтанните решения: " Удоволствието от шопинга е кратковременно. Ако човек в действителност е решил да харчи пари, най-добре е да ги даде за прекарвания - да вземем за пример за пътувания, тъй като това остава като спомен и ни обезпечава трайна наслада ", споделя той.
Междувременно има цяла промишленост, която пропагандира тъкмо противоположното - че притежаването на доста неща към този момент не е на мода. Новата наклонност в този момент е да се търсят малцина неща, само че те да са в действителност най-подходящите. Японската авторка на бестселъри Мари Кондо, известна като " царицата на минимализма ", продава в своя онлайн-магазин движимости за така наречен минималистичен живот. Освен това написа книги със препоръки по какъв начин подреждането и разчистването на дрешниците и жилищата ни от ненужни движимости създавало щастливи чувства.
Минимализмът е за хора с положителни финансови благоприятни условия?
Социоложката Биргит Блетел-Минк изследва тематиките, свързани с потребителското държание и споделя: " Вместо отвод от ползване, постоянно хората отсрочват или се отхвърлят от покупка, в името на някоя друга, която им се коства по-важна ". В множеството случаи обаче не става дума за антиконсуматорско държание на потребителя, а по-скоро за " субективно обезпечаване на чиста съвест ". Тогава човек си купува да вземем за пример единствено три скъпи блузи, вместо 10 евтини. Само че през днешния ден минимализмът в покупките - или най-малко оня, който се популяризира от някои инфлуенсъри в Инстаграм и сие - е по-скоро за хората, които са с положителни финансови благоприятни условия.
Потреблението обаче е значима причина, без която стопанската система не може да се развива. " Отказът от ползване води до злополука ", споделя Адалберт Винклер, икономист от франкфуртското Училище по финанси и мениджмънт. Корона-кризата сподели, че в такава обстановка търговията и услугите могат да оцелеят единствено благодарение на финансови инжекции от страна на страната.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ