Едно си баба знае, едно си бае! Тези 35 години

Едно си баба знае, едно си бае! Тези 35 години на провален неолиберален „ Преход “, при който в центъра на птолемеевата галактика бе сложена частната благосъстоятелност – „ неприкосновена “ съгласно новата Конституция, и при който всичко общонародно би трябвало да премине в частни ръце (с изключенията по Чл. 18.), продължава да се практикува и от новата „ слепка “. Частното остава неприкосновено, а общото става „ прикосновено “!

Това предизвести във " Facebook " Боян Дуранкев.

В случая не влизаме в грандиозния вербален дуел „ президент – ръководещи “, тъй като и при служебните държавни управления разпродажбите на държавни парцели с „ отпаднала нужда “ са били процедура, само че в този момент с тези 4 400 обекта практиката става Гранде процедура, което подухва мемоари за нашенската Гранде корупция. При предходната Гранде приватизация и свързаната с нея Гранде корупция бяха приватизирани 5 278 държавни предприятия (2 939 цели предприятия и 2 339 обособени части). Наивници, пазите ли си още боновите книжки?!

Впрочем, на две територии няма grande corruption et petite corruption – на българската и на лунната. Но за втората не е напълно несъмнено (благодаря ти, Айнщайн). Да поясня, огромната корупция се отнася до корупционни дейности, включващи високопоставени чиновници, постоянно в ръководството на обществения бранш, които злоупотребяват с ситуацията си, с цел да получат персонална финансова, властова или политическа полза. „ Министър 10% “ на най-високо равнище или „ Кмет 30% “ на общинско равнище – тези цени са известни, макар че „ Иван не си сподели “. Дребната корупция, въпреки това, се отнася до корупционни дейности в по-малък мащаб, постоянно осъществявани от държавни чиновници или обществени длъжностни лица при осъществяване на ежедневните им отговорности. Например, братът на кмета и фактор в Държавна организация за сигурност на храните, а сестрата на кмета – фактор в Регионалната здравна ревизия (РЗИ) – ха иди че не плащай „ дължимото “! Но като сумирате ежедневната дребна корупция, сметките излизат много тлъсти! Някой да не осъзнава практиката на „ самостоятелната “ правосъдна система, при която гамени и нарушители се пускат под „ домакински арест “ против мижава сума или с гривна?! По време на „ домашния арест “ се събират едри суми, които пътуват в вярната посока, с цел да се отстрани или омекоти крайната присъда. Да, правосъдната система е в действителност изцяло „ самостоятелна “, с изключение на от финикийски знаци!

Да забравим за миг Гранде корупцията, против която воюваше в едни други времена Българска социалистическа партия, а в този момент с тази задача са се заели от Политическа партия посредством подписката за прекъсване на приватизацията на парцелите с „ отпаднала нужда “, а от броени часове – и самият президент.

Факт е че сегашната българска страна не е в положение да ръководи публичната благосъстоятелност, само че и „ най-малко да я боядиса “, както се споделяше в един космат афоризъм. Зад фасадата на „ пазарната стопанска система “ и „ демокрацията “ лъсва истината че страната е банкрутирала в своята най-важна функционалност – да поддържа общата благосъстоятелност. Сегашната българска страна, за нея става дума!

Да, някои модерни страни ръководят държавните парцели доста по-ефективно от България, като употребяват модели, които не са свързани с условието за „ цялостна “ приватизация (неолибералният „ скелет “ от гардероба), а вместо това усъвършенстват използването им за социална изгода.

Ето няколко поучителни образци за положителни практики на публични парцели с (не)отпаднала нужда. И да подчертая нещо изключително значимо: държавната благосъстоятелност може да бъде мотор за стабилно развиване, а не обект на корупция, по тази причина тя се уголемява и обогатява, а не се приватизира!

Ето няколко образци от Европейския съюз, където държавните парцели се ръководят дейно без всеобщи приватизации, а с фокус върху социална изгода:

В Германия са на респект комуналната благосъстоятелност и дълготрайното обмисляне. Общините имат 80% от горите, 40% от жилищния фонд и основната инфраструктура (водоснабдяване, транспорт). Управляват се посредством профилирани компании (напр. Stadtwerke – градски предприятия). Утвърдени са мощни антикорупционни механизми: всички покупко-продажби се разгласяват в портала https://www.vergabeportal.de, а жители могат да подават тъжби за нередности посредством платформата https://www.lobbycontrol.de. Например, Мюнхен има 98% от земята в града и я отдава под дълготраен лизинг, като облагите отиват за строителството и поддържането на обществени жилища.

Виена в Австрия е създала отличен обществен жилищен модел. Градът има 60% от жилищния фонд, които се ръководят от Kommunalbau - профилирана държавна компания. Наемните публични жилища са с 80% под пазарната цена, а качеството им е високо. Ползите са за хората с ниски и междинни приходи, които са по-голямата част от жителите. Ето настоящите данни (към 2023–2024 г.): общински са над 220 000 жилището, които обслужват над 500 000 поданици (около 25% от популацията на Виена). Средният размер на жилищата е към 60–80 м2 с 2–3 стаи; има и дребни жилища с 40 м² за самотни хора, както и огромни фамилни жилища (до 120 м². Виена прибавя 5 000 - 7 000 нови обществени жилища годишно посредством Kommunalbau и партньорски стратегии. Това не са апартаменти-кутийки в градски гета, архитектурата им смесва съвременен дизайн с исторически детайли (напр. „ Суперблоковете “ от 1920-те); всички нови здания са с ниско енергийно ползване (клас A+); обградени са със зелени площи, включващи вътрешни дворове, градини и детски площадки. Още нещо забавно за българските кметове (г-н Терзиев, например): наемът е 4-6 евро на м2, само че наемът е стеснен до 20–25% от прихода на семейството. Критерии за приемане на достъп до държавно жилище са приходът (под 52 000 евро годишно за семейство (за 2024 г.), най-малко 2 години престояване в Австрия и приоритет имат фамилиите с деца и хора с увреждания. Управлението и прозрачността са на бял свят: държавната организация Wiener Wohnen ръководи жилищата с цялостен онлайн достъп до всички покупко-продажби: (https://www.wienerwohnen.at), а наемателите вземат участие директно в решенията за поддръжка и поправки. Финансирането на новото държавно строителство е обезпечено посредством налози (0,5% от налога върху дохода) и държавни дотации. Защо този модел работи? Защото е с дълготрайна визия - Виена купува земи назад от частни лица, с цел да резервира надзор, тъй като жилищата не могат да се продават с облага и още нещо, тъй като в едни и същи здания живеят хора с доста разнообразни приходи.

В Швеция държавните парцели се употребяват и като капиталов инструмент. Например, държавната компания Akademiska Hus (https://www.akademiskahus.se) ръководи всички академични здания, като ги употребява за финансиране на научни планове. Общините управляват 85% от крайбрежните парцели, забранявайки частната благосъстоятелност край морета. Висока степен на бистрота обезпечава практиката всички имотни покупко-продажби се ревизират от Riksrevisionen (https://www.riksrevisionen.se), профилирана в държавен одит.

Няма „ нещо гнило “ в Дания, тъй като страната организира страхотна зелена и обществена политика. О, знамение, страната има всички ветрени паркове посредством компанията Ørsted (https://orsted.com), облагите се реинвестират в зелена сила. Копенхаген ръководи 100% от публичното жилищно строителство посредством KAB (https://www.kab.dk), която е нестопанска организация. Гражданският надзор е цялостен, тъй като жителите гласоподават за използването на публични земи посредством платформата MindMyCity (https://www.mindmycity.eu).

Продължаваме с практиките на Нидерландия и нейния интегриран метод. Моделът за подражателство е държавната организация Rijksvastgoedbedrijf (https://www.rijksvastgoedbedrijf.nl), която ръководи над 37 000 парцела (министерства, музеи, жилища). Стоманеното нидерландско предписание е: никой държавен парцел не може да се продаде без утвърждение от Народното събрание. Освен всичко, нидерландците употребяват 3D модели за оптимизация на пространството (https://3d.rijksoverheid.nl).

Далечната Финландия е образец за цифровизация и еднакъв достъп, като в тази страна общата благосъстоятелност се тачи изключително високо и като скъпоценно богатство. всички държавни парцели се ръководят от Senate Properties (https://www.senaatti.fi). 60% от земите са обществени, с приоритет за екотуризъм и грижите са поверени на локални общности. Данните за парцелите с (не)отпаднала нужда са отворени за директно наблюдаване в Avoindata (https://www.avoindata.fi).

Излизаме отвън Европейски Съюз, само че оставаме за малко в Европа. Швейцария е категоричен водач в развиването на комунална благосъстоятелност посредством директно ръководство. Например, общините ръководят гори, езера и инфраструктура без приватизация. Цюрих има транспортните компании (VBZ), които са бездефицитни. Гражданите гласоподават на голям брой референдуми за значими покупко-продажби с парцели.

Норвегия е гениална с развиването на суверенни фондове за обществени активи. Държавният Нефтен фонд, оценен на стойност към 1,4 трлн. $, влага приходите от естествени запаси в обществени парцели (училища, лечебни заведения, паркове и други публични обекти). Само 3% от годишната облага се употребяват за бюджетни разноски, останалото се реинвестира.

Летим надалеч на изток, до Сингапур, който комбинира държавна благосъстоятелност и пазарна успеваемост. Държавата има 90% от цялата територия, само че я отдава под дълготрайни лизинги ( най-често за 99 години) на частни лица и компании. По този метод обществото там държи контрола върху урбанизацията и инфраструктурата, а облагите от лизингите отиват за обществени стратегии (строителство на нови жилища, развиване на публичното опазване на здравето и т.н.). Резултатът е нулева бездомност и… постоянни цени на парцелите, за разлика от София, Пловдив или Варна.

Няма по какъв начин да не надникнем и в Китай, прочут с ръководството на държавна благосъстоятелност посредством доста строги правила. Всички земи в страната са държавни, само че се дават под 70-годишен лизинг. Градове като Шенжен са изграждани с обществени вложения, без всеобщи продажби, а специфични комисии ревизират под лупа всяка договорка. Китай санкционира за корупция 100 пъти повече хора годишно от Европейски Съюз, като по публични данни 4,7 млн. държавни чиновници и предприемачи са осъдени за корупция от началото на антикорупционната акция на Си Дзинпин (2012 г.), а единствено за 2023 година 627 000 души са осъдени (по данни от КПК). Наказанията за Гранде корупция са: смъртна присъда (под 0.1% от случаите), пожизнен затвор за „ изключително тежки “ случаи и конфискация на имущество (стандартна практика).

Защо тези модели работят? Защото са транспарантни - всички покупко-продажби са обществени, тъй като целят дългосрочност, не бързи продажби за закърпване на бюджета и най-много тъй като имат ясна обществена устременост - парцелите се употребяват за публично богатство.

Общият принцип на държавниците е един: „ Оптимизирай, а не приватизирай! “.

Ето няколко съответни законодателни и институционални оферти за България, въодушевени от сполучливите практики в Европейски Съюз и света, с фокус върху дейно ръководство на държавната благосъстоятелност и битка с корупцията:

1. Създаване на „ Агенция за обществени активи “, чиято функционалност да е централизирано ръководство на всички държавни парцели (включително общински) в една транспарантна платформа. Предварителна възбрана за продажба на стратегически парцели (гори, брегове, инфраструктура) без референдуми; дълготрайни лизинги (до 30 г.) с обществени търгове.

2. Цифровизация и бистрота. Например, посредством Единен електронен указател на всички държавни парцели с достъп за обществеността (като https://data.rijksoverheid.nl в Нидерландия), който да включва: история на покупко-продажбите, оценки, настоящо потребление. Законова смяна: § 15 от Закона за държавна благосъстоятелност да се добави с условие за издание на всички контракти в отворен формат.

3. Обществени референдуми за огромни покупко-продажби. Задължителни референдуми за продажба/отдаване чартърен на парцели над 1 млн. лева (като в Швейцария). Гражданите да гласоподават посредством е-платформа с дипломиран електронен автограф.

4. Строг надзор и санкции. Например, основаването на Специализиран съд за корупция (като в Сингапур) със съдии от Европейски Съюз за обективност. Наказанията д включват до 15 година затвор за неоправдани покупко-продажби и конфискация на имуществото на наказаните корумпирани чиновници. Законова база: посредством нови разпореждания в Наказателния кодекс (чл. 282а) за „ корист с обществени активи “.

5. Социално насочено потребление на публичната благосъстоятелност. Модел за жилища - основаване на „ Български Kommunalbau “ – държавна компания за обществени жилища (като във Виена). Финансиране от 1% от налога върху корпоративните облаги. Наеми на равнище 30% от пазарните наеми за фамилии с деца с ниски и междинни приходи. Например: „ Чл. 7. Държавните жилищни здания се ръководят от Национален жилищен фонд, като 50% от тях са непокътнати за млади фамилии. “

6. Граждански мониторинг. Създаване на платформа „ Докладвай корупция “ (https://anti-corruption.bg) с анонимни сигнали и обществен проследяващ панел. Неправителствени организации присъединяване в одитите на държавни покупко-продажби (като в Дания). Задължително включване на представители на цивилен организации в Комисията за търгове.

7. Обучение и потенциали. Специализирани курсове за държавни чиновници по ръководство на активи (с финансиране от ЕС). Обмен на положителни практики с страни като Австрия и Финландия и градове като Виена.

8. Финансов механизъм. Създаване на „ Фонд за обществени активи “ (като норвежкия върховен фонд), където 50% от приходите от парцели се реинвестират в държавно обучение и държавно опазване на здравето. Създаване на профилирани държавни компании (като Akademiska Hus или Rijksvastgoedbedrijf) за финансово ръководство на парцелите. Дългосрочни лизинги вместо продажби (Сингапурски подход). Строги правила за прилагане на облагите (напр. реинвестиране в обучение или инфраструктура).

Заключение. Сегашното държавно управление с предлагането за „ отпадане нуждата “ на държавни парцели показва че освен не е съвременно мислещо, че е демоде, а и че не знае какво да прави, черпейки от „ положителните практики “ на другите европейски и неевропейски страни.

Че тези приватизации няма да изпълнят дрипавия бюджет, е повече от ясно. Но че могат на изпълнят някои джобове („ висши “ и на локални „ феодали “), също е задоволително да е съмнително.

Увеличавайте публичната благосъстоятелност, а не я приватизирайте!

Иначе

„ различен ще ви смени

и толкова! “