Градина вместо Стефан Стамболово. Как село до Велико Търново си върна името от комунизма
Едно село в България си връща комунистическото име. Досега е било кръстено на Стефан Стамболов - министър председател от 19-и век, бранител на Съединението, съперник на русофилската съпротива. Как по този начин името му стана нежелано?
За пръв път от близо десетилетие обитаемо място в България трансформира името си. Става дума за село Стефан Стамболово в област Велико Търново, което си връща името от времето на комунизма – Градина .
До това се стига след локален референдум, извършен през април 2025 година, при който 99% от гласувалите поддържат смяната. Инициатор е кметът на селото Александър Коев , определен на последните избори като претендент на Българска социалистическа партия.
„ Хората знаят, че [селото] е Градина, никой не го знае като Стефан Стамболово. И не можаха да го възприемат това име “, сподели той пред Свободна Европа.
Селото с към 150 поданици в община Полски Тръмбеш е било кръстено на Стефан Стамболов в края на 19-и век. Десетилетия по-късно комунистическият режим сменя името, като вписва смяната в огромен развой по промяна на имената на обитаеми места по идеологически аргументи.
След 1989 година, когато пада комунистическият режим, името Стефан Стамболово е върнато.
През 2025 година локалните поданици гласоподават да го сменят.
Кой е Стефан Стамболов
Село Стефан Стамболово, към този момент Градина, се намира на към 20 км на север от Велико Търново в община Полски Тръмбеш и има население от 149 души по на Националния статистически институт (НСИ) към края на 2024 година
Преди Освобождението селото се е казвало Бедерлии. След това му е обещано името Стефан Стамболово, демонстрират в Националния указател на обитаемоте места.
То е кръстено на Стефан Стамболов – участник в битката за избавление, политик и министър-председател сред 1887 и 1894 година Като ръководител на Четвъртото национално заседание той поддържа Съединението, а по-късно интензивно се опълчва на опитите на русофилската съпротива, подкрепена от Русия, да завземе властта.
Стамболов е погубен по изключително нечовечен метод в центъра на София през 1895 година Името му и до през днешния ден се възприема като знак на битката против въздействието на Русия в България.
Има и други обитаеми места в България, които са кръстени на Стамболов в годините след Освобождението – село Стамболово до Ихтиман , Софийска област, село Стамболово до Павликени , област Велико Търново, село Стамболово до Сливо поле , Русенска област, село Стамболово, Хасковска област . Местата са изброени от историка Стефан Дечев в книгата му „ Стамболов след Стамболов - История, политика и памет “.
Част от тези имена се резервират и до през днешния ден, само че през 1951 година са заменени две от тях.
Едното е село Стамболово в Софийска област, преименувано на Бодрово, по името на тогавашния дипломат на Съветския съюз в България Михаил Бодров, написа Стефан Дечев.
Другото е Стефан Стамболово до Полски Тръмбеш. През 1951 година то е преименувано на Градинчица, а година по-късно става Градина.
Това се случва по времето на комунистическия режим в България, открит откакто на 9 септември 1944 година Българската комунистическа партия ( Българска комунистическа партия ) взема властта с прелом, който се прави на фона на руска окупация.
Режимът преименува редица обитаеми места по идеологически аргументи.
Това включва градове като Горна Джумая, преименуван на Благоевград през 1950 година по името на създателя на Българската социалдемократическа партия Димитър Благоев; Фердинанд (днес Монтана) е преименуван на Михайловград през 1945 година на името на комунистическия деятел Христо Михайлов; Свети Врач е преименуван на Сандански през 1949 година по името на Яне Сандански.
„ Принципът е бил – има ли партизанин от селото, вземат решение да кръстят на него селото “, сподели Дечев пред Свободна Европа.
Само че случаите на двете села, кръстени на Стамболов, чиито имена са заменени, не са такива. Едното е прекръстено на руски функционер, а на другото е обещано пасторално име.
„ На тези две села имената са били заменени с нещо друго, с цел да не се споделят [именно] Стамболово “, добави историкът. „ Но другите, [кръстени на същия държавник], са останали. Трудно може да се изведе някакво предписание. “
Селото резервира името Градина до 1995 година, когато остарялото име – Стефан Стамболово – е върнато. Това се случва по времето на Желю Желев – първия демократично определен президент на България. В този интервал са върнати имената и на други обитаеми места, сменяни по времето на комунизма.
Как се трансформира името в наши дни
Идеята за връщане на името Градина е на предприемчив комитет, управителен от кмета Александър Коев. Той е определен на поста през 2023 година, когато е единствен претендент и получава над 98% от гласовете.
Той твърди, че хората са траяли да назовават селото Градина и откакто остарялото му име е върнато през 1995 година Добавя, че е имало обърквания в пощата – писма до Стефан Стамболово са отивали в село Стамболово до Павликени и назад.
Жители на селото, интервюирани от няколко медии, също показват сходни претекстове.
„ Всички ни знаят като градинчани. Въпреки тези 30 години като Стефан Стамболово не успяхме да се възприемем като Стефан Стамболово “, споделя пред Анка Чадомирова.
Други не са съгласни с смяната на името: „ Маха [името на] най-големия родолюбец в България, с цел да постави остарялото име Градина. Това е най-голямата дивотия “, споделя пред през април Атанас Бакалов.
На април 2025 година се организира локален референдум, на който гласоподават 103 души – 75% от имащите право на глас. От тях 102 души са дали своят вот в поддръжка на промяната на името на Градина, а един е бил срещу, демонстрират на Общинската изборна комисия в Полски Тръмбеш.
На 10 декември президентът Румен Радев издава, с който трансформира името на селото на Градина.
Преди това последният случай на обитаемо място в България, което трансформира името си, е от 2016 година, когато село Мусомища в община Гоце Делчев става Мосомище, демонстрира информация в Националния указател на обитаемоте места.
За пръв път от близо десетилетие обитаемо място в България трансформира името си. Става дума за село Стефан Стамболово в област Велико Търново, което си връща името от времето на комунизма – Градина .
До това се стига след локален референдум, извършен през април 2025 година, при който 99% от гласувалите поддържат смяната. Инициатор е кметът на селото Александър Коев , определен на последните избори като претендент на Българска социалистическа партия.
„ Хората знаят, че [селото] е Градина, никой не го знае като Стефан Стамболово. И не можаха да го възприемат това име “, сподели той пред Свободна Европа.
Селото с към 150 поданици в община Полски Тръмбеш е било кръстено на Стефан Стамболов в края на 19-и век. Десетилетия по-късно комунистическият режим сменя името, като вписва смяната в огромен развой по промяна на имената на обитаеми места по идеологически аргументи.
След 1989 година, когато пада комунистическият режим, името Стефан Стамболово е върнато.
През 2025 година локалните поданици гласоподават да го сменят.
Кой е Стефан Стамболов
Село Стефан Стамболово, към този момент Градина, се намира на към 20 км на север от Велико Търново в община Полски Тръмбеш и има население от 149 души по на Националния статистически институт (НСИ) към края на 2024 година
Преди Освобождението селото се е казвало Бедерлии. След това му е обещано името Стефан Стамболово, демонстрират в Националния указател на обитаемоте места.
То е кръстено на Стефан Стамболов – участник в битката за избавление, политик и министър-председател сред 1887 и 1894 година Като ръководител на Четвъртото национално заседание той поддържа Съединението, а по-късно интензивно се опълчва на опитите на русофилската съпротива, подкрепена от Русия, да завземе властта.
Стамболов е погубен по изключително нечовечен метод в центъра на София през 1895 година Името му и до през днешния ден се възприема като знак на битката против въздействието на Русия в България.
Има и други обитаеми места в България, които са кръстени на Стамболов в годините след Освобождението – село Стамболово до Ихтиман , Софийска област, село Стамболово до Павликени , област Велико Търново, село Стамболово до Сливо поле , Русенска област, село Стамболово, Хасковска област . Местата са изброени от историка Стефан Дечев в книгата му „ Стамболов след Стамболов - История, политика и памет “.
Част от тези имена се резервират и до през днешния ден, само че през 1951 година са заменени две от тях.
Едното е село Стамболово в Софийска област, преименувано на Бодрово, по името на тогавашния дипломат на Съветския съюз в България Михаил Бодров, написа Стефан Дечев.
Другото е Стефан Стамболово до Полски Тръмбеш. През 1951 година то е преименувано на Градинчица, а година по-късно става Градина.
Това се случва по времето на комунистическия режим в България, открит откакто на 9 септември 1944 година Българската комунистическа партия ( Българска комунистическа партия ) взема властта с прелом, който се прави на фона на руска окупация.
Режимът преименува редица обитаеми места по идеологически аргументи.
Това включва градове като Горна Джумая, преименуван на Благоевград през 1950 година по името на създателя на Българската социалдемократическа партия Димитър Благоев; Фердинанд (днес Монтана) е преименуван на Михайловград през 1945 година на името на комунистическия деятел Христо Михайлов; Свети Врач е преименуван на Сандански през 1949 година по името на Яне Сандански.
„ Принципът е бил – има ли партизанин от селото, вземат решение да кръстят на него селото “, сподели Дечев пред Свободна Европа.
Само че случаите на двете села, кръстени на Стамболов, чиито имена са заменени, не са такива. Едното е прекръстено на руски функционер, а на другото е обещано пасторално име.
„ На тези две села имената са били заменени с нещо друго, с цел да не се споделят [именно] Стамболово “, добави историкът. „ Но другите, [кръстени на същия държавник], са останали. Трудно може да се изведе някакво предписание. “
Селото резервира името Градина до 1995 година, когато остарялото име – Стефан Стамболово – е върнато. Това се случва по времето на Желю Желев – първия демократично определен президент на България. В този интервал са върнати имената и на други обитаеми места, сменяни по времето на комунизма.
Как се трансформира името в наши дни
Идеята за връщане на името Градина е на предприемчив комитет, управителен от кмета Александър Коев. Той е определен на поста през 2023 година, когато е единствен претендент и получава над 98% от гласовете.
Той твърди, че хората са траяли да назовават селото Градина и откакто остарялото му име е върнато през 1995 година Добавя, че е имало обърквания в пощата – писма до Стефан Стамболово са отивали в село Стамболово до Павликени и назад.
Жители на селото, интервюирани от няколко медии, също показват сходни претекстове.
„ Всички ни знаят като градинчани. Въпреки тези 30 години като Стефан Стамболово не успяхме да се възприемем като Стефан Стамболово “, споделя пред Анка Чадомирова.
Други не са съгласни с смяната на името: „ Маха [името на] най-големия родолюбец в България, с цел да постави остарялото име Градина. Това е най-голямата дивотия “, споделя пред през април Атанас Бакалов.
На април 2025 година се организира локален референдум, на който гласоподават 103 души – 75% от имащите право на глас. От тях 102 души са дали своят вот в поддръжка на промяната на името на Градина, а един е бил срещу, демонстрират на Общинската изборна комисия в Полски Тръмбеш.
На 10 декември президентът Румен Радев издава, с който трансформира името на селото на Градина.
Преди това последният случай на обитаемо място в България, което трансформира името си, е от 2016 година, когато село Мусомища в община Гоце Делчев става Мосомище, демонстрира информация в Националния указател на обитаемоте места.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ