Едно село, до което 19 правителства не успяха да направят

Едно село, до което 19 държавни управления не съумяха да създадат път. Защо, все пак последните жителите на Лисиците вървят пеш съвсем час, с цел да гласоподават?За смисъла на думите отговорност и доверие.

За достолепието на елементарния човек и силата на духа - ориста на самотника от село Аврамово и неговия безгласен приятел, с който в пороя прекосяват Балкана.

За честните избори, технологиите и вярата за по-добро на следващия ден – село Зорница, в което всички гласоподаваха машинно.

БЮЛЕТИНИ ОТ ЗАБРАВЕНИ ПЪТИЩА

През 2019 година разказахме историята на село Лисиците. До там се стига единствено, в случай че човек върви 5 км пешком и през най-топлите, и през на-студените месеци. През жп линия, през дребна горичка и по най-големия въжен мост в България или по вода във водите бент. Студен бунар, по тази причина и всяко семейство там има лодка.

Това към момента е единствената връзка на жителите със света. След нашия репортаж политически сили се впуснаха в конкуренция да ремонтират прогнилия мост. Но молбата за път до моста, увисна във въздуха над него. 2 години по-късно тук си е същото, а хората от село Лисиците потеглят още веднъж с вяра, на дълъг път, с цел да гласоподават. Защо?

Керим споделя за детството си. Като бил по-малък до селото нямало и мост. Майка му носела на тил 3 деца през водата. В селото няма магазин, няма учебно заведение, няма амбулатория. За всичко хората вървят пеш до прилежащото село. Преди години по жп линията се движат 8 влака, през днешния ден има единствено рано заран и в късен следобяд.

ЖП линията, която хората употребяват като път е рискова, няма разстояние от релсите. През годините тя е лишила 3 човешки живота.

Керим един от хората, които вървят над 40 мин пеш до прилежащото село Широко поле, с цел да гласоподават.

" Граждански дълг. Човешки дълг. Ако не гласуваш, не си човек ", споделя Керим.

През годините е дал своя вот за разнообразни партии, само че е отчаян от всички. Въпреки това, има вяра, че път до селото ще има. Надява се, че това ще се случи, до момента в който към момента в селото има хора. В момента в с. Лисиците има 16 непрекъснати поданици.

За 80-годишната Селвер е същинско тестване да изминава тези километри пеш. Всяка седмица тя върви до пазара в Кърджали, с цел да продаде, това, което е отгледала в градинката си. В дъждовния избирателен ден, още веднъж е на път. На отиване употребява влака, само че се връща пеш.

" Аз съм диабетичка. Сутринта станах, валеше… Леко, леко пеш, отидох на влака. Втора бях аз, един човек преди мен, едно писмо имаше вътре. Едвам си пристигнах до у дома, хептен се измокрих. Отидох си, гласувахме ги. От душата ми пристигна, би трябвало да си гласоподавам пак… ", споделя Селвер.

Докато Селвер има вяра безусловно в избора си. Гюлман, обаче осъзнато не желае да даде своя избор откакто е извървял пътя до Широко поле с цел да чуе предизборните представяния.

" Сега ги видях на събранието, всички, ей по този начин бяха - спокойно застават, мълчат. Никой не може да приказва пред тях. Те са господари. Ние господари не желаеме да избираме. Не ни трябват господари, на нас ни трябват хора, които ще правят работа, господари не ни трябват ", споделя Гюлман.

Докато жителите на село Лисиците към момента имат вяра в смяна, в село Аврамово към този момент няма кой да я дочака. Днес там без път, без ток, без вода живее единствено 1 човек. В деня на изборите той върви 2 часа със своето магаре, с цел да гласоподава.

На вратата ни посреща една от дъщерите на Мюмюнали Мюмюн или Минчо Минчев. Дошла е от Турция за няколко дни. Вървяла е с багажа си до бащината къща пеш. Влезнахме мокри и кални, а Мюмюн незабавно ни подаде филийка самун.

Мюмюн извървява този път съвсем всяка седмица. Има мобилен телефон, с цел да го зареди прекосява Балкана. Така и в изборния ден.

" Гласувах, тъй като... мое схващане. Никой не ме загължава. Да имам и аз един глас там. Социалистите да дойдат на власт. Сега животът ми не е живот. Но гласът ми не може да бъде платен. Вярвам в бъдещето, в човешкото схващане, съзнателност… Дават малко преимущество на хората. На другите избори отново по този начин ще отида пеш и ще победим вече… ", споделя Мюмюнали.

Докато Мюмюнали като че ли е закотвен в предишното, цяло едно село прави скок в бъдещето, като избира да се довери 100% на машините, с цел да упражни правото си на избор.

" Дано да ни чуе и ръководителя на Движение за права и свободи да ин посети, освен малкия екран, да ни посети и той, тъй като ни станахме нещо като рекламно лице на Движение за права и свободи, от една седмица търчат публицистите и Ахмед Доган би трябвало да пристигна – да види кое е това село, какво е ситуацията. Даже тука в това село има хора дето са за депутати, за министри, в случай че не могат да създадат държавно управление, ние можем да създадем от това село държавно управление. Може да раздвижим тази държава… ", разяснява Сезгин Кадир.

В село Зорница технологиите от дълго време са познати, с помощта на 22-годишния фотограф Хасан.

" Не можах да намеря фотограф на моя фамилен бал, оттогава започнах да фотографирам. Малко по-малко. Сега съм по-известен.

Той е измежду първите в изборната секция.

" Реших да гласоподавам, тъй като съм единствен в селото, който не е избягал отвън България. Искам си приятелите да са тук, не да са в чужбина, не да се виждаме по телефона, а да са тук ", споделя Хасан.

Макар и откъснати и забравени жителите на село Лисиците към момента имат вяра в грижата на страната към всеки българин. Дори и в планината, Мюмюнали от село Аврамово има вяра, че неговият глас е значим и ще донесе смяна. А в село Зорница към момента има късмет да се върнат младите. Може би бъдещето ще покаже.