Невероятна история: Ето как българи основаха своя град София в САЩ
Едно населено място в щата Ню Мексико носи името на отдалечената на хиляди километри от там столица на България, написа БГ Войс.
И до момента в който София в България отпразнува своя празник на 17 септември, от София в Съединени американски щати идва историята на нейния създател – здрав българин с огромни мустаци, избягал от революциите и бедността в родината си при започване на 20 век.
Той се е казвал Георги Белчев (1885-1980) и преди повече от век стъпил на брега на остров Елис в Нюйоркския залив.
Пристигнал от Попово край Търговище, без да знае и дума на британски, напълно самичък, със приключен едвам трети клас и единствено с 4 $ в джоба. Но с огромната фантазия да успее.
Един от внуците на Георги Белчев разгласява преди време фотография от селището София във форума ghosttowns.com през 2010 година Снимката е от към 1918-1920 година
Затова с идването си в Съединени американски щати той се захванал крепко за работа – в железниците, каменовъглените мини, заводите за стомана…
Спестявал пари и през 1908 година станал жител на Съединени американски щати, споделя историята му сп. „ Албакърки”.
По това време сенаторите в щата Ню Мексико приели закон за привличане на емигранти, защото на територията му имало доста малко локални поданици и прекомерно доста земя. Новите разпореждания гласяли, че всеки преселник можел да получи земя, която да доближи оптимален размер до 5000 акра.
Георги Белчев дочул за това и поел към новия си живот в Североизточно Ню Мексико, където при обветрения завършек на високите равнини земи са предоставяни на заселници.
Скоро българският храбрец се сдобил със 160 акра земя (около 0,6 кв. км), за които платил 40 $. Не след дълговдигнал каменна къща и засял пъстър фасул, само че не минало доста време, когато схванал, че няма да се оправи самичък.
Така един ден Георги Белчев разгласил разгласи в българоезични вестници в Чикаго и Сент Луис.
Следващите две години почнали да идват други българи – Георги Коларов, Димитър и Иван Костадинови, Ганчо Белчев, Иван Стоянов, Ристо Наумов, Коста Димитров, Кольо Илиев, Цочеви, Дойчинови.
Едно от фамилиите, Ристо и Спаса Наумов, заселници от Македония, пристигнали с тяхната млада щерка – Василка. Само четиринадесетгодишна, тя се омъжила за Георги Белчев, който бил тогава на двадесет и девет години.
Двамата основали семейство с шест деца, вдигнали още една къща и миризмата на зелеви сърми и баница изпълнила новия дом в прерията. След това звуците от смях, най-после и британският език.
През 1912 година жителите на селището се събрали на общо заседание, с цел да изберат име на новооснованото населено място.
След дълги диспути градчето било кръстено София, на името на столицата на България. Куриозното е, че Георги Белчев в никакъв случай не е стъпвал в българската столица, само че имал визията за нея като за нещо особено.
Затова нарекъл учреденото от него населено място точно на нея, с вяра за благополучие и сполучлив живот.
Той издълбал дървена крайпътна табела и я забил в земята покрай Магистрала 64, на 18 км от къщите. Щатът Ню Мексико не харесал саморъчно направения знак, както и името, което било написано на него.
Според формалните управляващи „ София “ звучало като име на нечия другарка. „ Не, не! Не Со-ФИИ-Я. СОФ-ия.Много остарял и популярен град, Соф-ия! обяснявал на управляващите Белчев. И отстоял своето.
София, Ню Мексико, почнала да се разраства. През 1914 година около нея почнала да минава железопътна линия и по този начин го свързала с окръжния център Гринвил. Тъй като новата София била ситуирана на значим кръстопът, щатските управляващи в Ню Мексико разкрили там и пощенска станция.
Отворено било и учебно заведение, а след настояването на Георги Белчев щатът отпуснал пари за учебни рейсове.
В учебното заведение с изключение на на британски се учело и на български. През 1916 година осемте български фамилии в София получили правото да владеят усвоените от тях площи.
Това към този момент им разрешило с общи старания да си построят и къщи за всяко семейство.
Към края на Първата международна война всяко семейство в селището към този момент обработвало от 120 до 150 акра земя. Натрупаният опит разрешил на кооператорите да специализират производството си.
Произвеждали жито, царевица, фасул, просо, картофи, само че най-вече се сеел фасул, от който всеки обработвал по 60 до 70 акра и който имал доста добра цена.
Търсенето на селскостопанската продукция през годините на Първата международна война било огромно.
Изкупуването на създаденото осигурявало постоянни приходи на жителите на София. Така те съумели да си купят 124 селскостопански машини.
С тях българите почнали да обработват по-добре и по-лесно стопанисваната земя. През 1920 година заселниците купили земята.
Една част от тях продали дяловете си и през 20-те години се завърнали в България.
Останалите траяли живота си като еднолични фермери сред двете международни войни.
Щастливите времена обаче не траяли постоянно. По време на Голямата меланхолия (1929-1933 г.) землището на София е нападнато от скакалци, бедствието опустошава съвсем цялата годишна продукция. Много от заселниците напущат София и се връщат в Средния Запад.
След Втората международна война селището запада. През 1963 година е затворено учебното заведение. Постепенно останалите български заселници и техните деца напущат София и се преселват в близкия град Клейтън и други градове на Ню Мексико и Тексас.
Георги Белчев останал. Той казвал, че улиците на Америка са павирани със злато и в случай че си почтен и работиш крепко, ще успееш, споделяли синовете му Джорд и Стив.
И те, разказани от американското списание, както и татко им имали необятните лица на източноевропейци, само че носовият им тексаски диалект припомнял на близките, че са доста, доста надалеч от Балканите.
Създателят на София в Ню Мексико умрял в Клейтън през 1980 година, на 95 година, притежавайки над 3600 акра земя (14,6 кв. км). Много по-младата от него Люси живяла до 1996 година, когато умряла на 98 година
През 2010 година умрял и синът им Джордж, който бил приключил софтуерни науки в Тексас, играл в баскетболния тим Red Riders и имал четири деца.
Един от внуците на Георги, който носи името на дядо си, Георги Белчев, разгласява преди време фотография от селището София във форума ghosttowns.com през 2010 година Снимката е от към 1918-1920 година
Днес София в равнините на Ню Мексико продължава да съществува, само че там живеят напълно малко хора, в центъра му има няколко здания, а в далечините се виждат няколко остарели, поизоставени чифлика, напомнящи за това какъв брой е мъчно да се препитава човек там.
Селището в този момент
Завръщане в Родината
През 1969 година Белчев и брачната половинка му Василка, която всички наричали Люси, отпътували за първи път назад към България.
Това трябвало да бъде тяхното закъсняло сватбено странствуване.
България към този момент била част от Съветския блок и Белчев срещнал проблем да пътува свободно из страната, както и в столицата София. „ Тайната полиция ги следвала на всички места.
Следвали ги, тъй като баща непрекъснато говорел какъв брой велико било в Америка”, споделя Джордж, единият от синовете на остарелия бежанец.
Георги и Василка спрели в родния град на Георги Белчев – Попово, където по-голямата част от хората, в това число и децата, работели на държавните полета.
„ В Съединени американски щати ти можеш да притежаваш своя лична земя “, разказвал на хората Белчев. „ Както наподобява, хората там убедили баща, че е най-добре да си затвори устата.
След като си потегли от България, той в никакъв случай повече не се обърна обратно “, добавя Стив, различен от синовете му. През 1979 година Белчев и жена му напуснали София и се преместили да живеят в Клейтън.
И до момента в който София в България отпразнува своя празник на 17 септември, от София в Съединени американски щати идва историята на нейния създател – здрав българин с огромни мустаци, избягал от революциите и бедността в родината си при започване на 20 век.
Той се е казвал Георги Белчев (1885-1980) и преди повече от век стъпил на брега на остров Елис в Нюйоркския залив.
Пристигнал от Попово край Търговище, без да знае и дума на британски, напълно самичък, със приключен едвам трети клас и единствено с 4 $ в джоба. Но с огромната фантазия да успее.
Един от внуците на Георги Белчев разгласява преди време фотография от селището София във форума ghosttowns.com през 2010 година Снимката е от към 1918-1920 година
Затова с идването си в Съединени американски щати той се захванал крепко за работа – в железниците, каменовъглените мини, заводите за стомана…
Спестявал пари и през 1908 година станал жител на Съединени американски щати, споделя историята му сп. „ Албакърки”.
По това време сенаторите в щата Ню Мексико приели закон за привличане на емигранти, защото на територията му имало доста малко локални поданици и прекомерно доста земя. Новите разпореждания гласяли, че всеки преселник можел да получи земя, която да доближи оптимален размер до 5000 акра.
Георги Белчев дочул за това и поел към новия си живот в Североизточно Ню Мексико, където при обветрения завършек на високите равнини земи са предоставяни на заселници.
Скоро българският храбрец се сдобил със 160 акра земя (около 0,6 кв. км), за които платил 40 $. Не след дълговдигнал каменна къща и засял пъстър фасул, само че не минало доста време, когато схванал, че няма да се оправи самичък.
Така един ден Георги Белчев разгласил разгласи в българоезични вестници в Чикаго и Сент Луис.
Следващите две години почнали да идват други българи – Георги Коларов, Димитър и Иван Костадинови, Ганчо Белчев, Иван Стоянов, Ристо Наумов, Коста Димитров, Кольо Илиев, Цочеви, Дойчинови.
Едно от фамилиите, Ристо и Спаса Наумов, заселници от Македония, пристигнали с тяхната млада щерка – Василка. Само четиринадесетгодишна, тя се омъжила за Георги Белчев, който бил тогава на двадесет и девет години.
Двамата основали семейство с шест деца, вдигнали още една къща и миризмата на зелеви сърми и баница изпълнила новия дом в прерията. След това звуците от смях, най-после и британският език.
През 1912 година жителите на селището се събрали на общо заседание, с цел да изберат име на новооснованото населено място.
След дълги диспути градчето било кръстено София, на името на столицата на България. Куриозното е, че Георги Белчев в никакъв случай не е стъпвал в българската столица, само че имал визията за нея като за нещо особено.
Затова нарекъл учреденото от него населено място точно на нея, с вяра за благополучие и сполучлив живот.
Той издълбал дървена крайпътна табела и я забил в земята покрай Магистрала 64, на 18 км от къщите. Щатът Ню Мексико не харесал саморъчно направения знак, както и името, което било написано на него.
Според формалните управляващи „ София “ звучало като име на нечия другарка. „ Не, не! Не Со-ФИИ-Я. СОФ-ия.Много остарял и популярен град, Соф-ия! обяснявал на управляващите Белчев. И отстоял своето.
София, Ню Мексико, почнала да се разраства. През 1914 година около нея почнала да минава железопътна линия и по този начин го свързала с окръжния център Гринвил. Тъй като новата София била ситуирана на значим кръстопът, щатските управляващи в Ню Мексико разкрили там и пощенска станция.
Отворено било и учебно заведение, а след настояването на Георги Белчев щатът отпуснал пари за учебни рейсове.
В учебното заведение с изключение на на британски се учело и на български. През 1916 година осемте български фамилии в София получили правото да владеят усвоените от тях площи.
Това към този момент им разрешило с общи старания да си построят и къщи за всяко семейство.
Към края на Първата международна война всяко семейство в селището към този момент обработвало от 120 до 150 акра земя. Натрупаният опит разрешил на кооператорите да специализират производството си.
Произвеждали жито, царевица, фасул, просо, картофи, само че най-вече се сеел фасул, от който всеки обработвал по 60 до 70 акра и който имал доста добра цена.
Търсенето на селскостопанската продукция през годините на Първата международна война било огромно.
Изкупуването на създаденото осигурявало постоянни приходи на жителите на София. Така те съумели да си купят 124 селскостопански машини.
С тях българите почнали да обработват по-добре и по-лесно стопанисваната земя. През 1920 година заселниците купили земята.
Една част от тях продали дяловете си и през 20-те години се завърнали в България.
Останалите траяли живота си като еднолични фермери сред двете международни войни.
Щастливите времена обаче не траяли постоянно. По време на Голямата меланхолия (1929-1933 г.) землището на София е нападнато от скакалци, бедствието опустошава съвсем цялата годишна продукция. Много от заселниците напущат София и се връщат в Средния Запад.
След Втората международна война селището запада. През 1963 година е затворено учебното заведение. Постепенно останалите български заселници и техните деца напущат София и се преселват в близкия град Клейтън и други градове на Ню Мексико и Тексас.
Георги Белчев останал. Той казвал, че улиците на Америка са павирани със злато и в случай че си почтен и работиш крепко, ще успееш, споделяли синовете му Джорд и Стив.
И те, разказани от американското списание, както и татко им имали необятните лица на източноевропейци, само че носовият им тексаски диалект припомнял на близките, че са доста, доста надалеч от Балканите.
Създателят на София в Ню Мексико умрял в Клейтън през 1980 година, на 95 година, притежавайки над 3600 акра земя (14,6 кв. км). Много по-младата от него Люси живяла до 1996 година, когато умряла на 98 година
През 2010 година умрял и синът им Джордж, който бил приключил софтуерни науки в Тексас, играл в баскетболния тим Red Riders и имал четири деца.
Един от внуците на Георги, който носи името на дядо си, Георги Белчев, разгласява преди време фотография от селището София във форума ghosttowns.com през 2010 година Снимката е от към 1918-1920 година
Днес София в равнините на Ню Мексико продължава да съществува, само че там живеят напълно малко хора, в центъра му има няколко здания, а в далечините се виждат няколко остарели, поизоставени чифлика, напомнящи за това какъв брой е мъчно да се препитава човек там.
Селището в този момент
Завръщане в Родината
През 1969 година Белчев и брачната половинка му Василка, която всички наричали Люси, отпътували за първи път назад към България.
Това трябвало да бъде тяхното закъсняло сватбено странствуване.
България към този момент била част от Съветския блок и Белчев срещнал проблем да пътува свободно из страната, както и в столицата София. „ Тайната полиция ги следвала на всички места.
Следвали ги, тъй като баща непрекъснато говорел какъв брой велико било в Америка”, споделя Джордж, единият от синовете на остарелия бежанец.
Георги и Василка спрели в родния град на Георги Белчев – Попово, където по-голямата част от хората, в това число и децата, работели на държавните полета.
„ В Съединени американски щати ти можеш да притежаваш своя лична земя “, разказвал на хората Белчев. „ Както наподобява, хората там убедили баща, че е най-добре да си затвори устата.
След като си потегли от България, той в никакъв случай повече не се обърна обратно “, добавя Стив, различен от синовете му. През 1979 година Белчев и жена му напуснали София и се преместили да живеят в Клейтън.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ