Иван Николов: Горчивите плодове на говора на омразата
Едно сборичкване на партийна колекция на ръководещата Сръбска прогресивна партия в локалния тим „ Ледена стена ” в Ниш, за следващ път отключи зле прикриваните антибългарски настроения в Сърбия и говора на омразата против българите.
Според осведомителния портал „ Нишки новини ” тогавашният заместител на градоначалника и народен представител в Скупщината на Сърбия, а в този момент общински консултант в Нишката скупщина Милош Банджур, е нападнал физически псувайки на българска майка Марко Симов, другояче виновен за IT бранша в партията и му е счупил телефона, до момента в който той се е опитвал да снима самото нахлуване и псувните. Вследствие на побоя, Марко Симов е признат на Нишката неврохирургия за проучване и лекуване.
В случая бе забъркано и името на градоначалничката на Ниш госпожа Драгана Сотировска, която Банджур упреквал, че карала автомобил с български регистрационни номера и че като градоначалник на Ниш трябвало да кара кола с влакна табелки!? Сотировска в изявление пред медиите заяви, че Банджур и преди случая е псувал Симов и нея на българска майка, макар че тя по генезис „ нямала връзка с българското малцинство ” и че не било тъкмо, че кара джип с български табелки. Причината за случая била, че Банджур й оказвал напън да назначи негова близка другарка за член на Надзорния съвет на Аптекарската институция в Ниш.
Въпреки че псуването на българска, шиптарска, циганска и прочие майка не е нищо ново и е част от сръбските фолклорни „ специалитети ”, тази всъщност партийна свада, вместо да се взема решение в партийните органи, излезе в медийното пространство и за следващ път изпрати тревожни послания към българите в Сърбия.
Иначе, госпожа Сотировска не е баш да „ няма връзка с българското малцинство ”. Освен че е женена за българин, тя беше и ръководител на комисията за информиране на български език в Националния съвет на българското малцинство. По нейно време вестник „ Ново Братство ” се трансформира в частен вестник на кмета и ръководител на Националния съвет Владимир Захариев. В едно друго време, като публицист на РТС, госпожа Сотировска даде сериозен принос за одобряването на облика на Захариев като политик и „ национален човек ”, който след това остави разрушителни последици по време на дългогодишното си ръководство на Босилеград.
Вероятно поради тези персонални и партийни връзки, Националният съвет на българското малцинство излезе със известие, в което най-общо и със заобиколки осъди националната непоносимост, само че не се осмели да назове нещата с същинските им имена и да осъди говора на омразата против българите.
Това е същинското лице на Националния съвет на българите – нерешителен, безсрамен, партиен придатък на ръководещата партия, който в никакъв случай не е защитавал достойнството, достолепието ползите на българското малцинство в Сърбия.
Нека да си напомним, че когато през 2018 година точно тук в „ Ледена стена ”, вандали оскверниха българската паметна костница, в която са заровени над 2 000 български бойци и офицери починали за освобождението на Югославия, Националният съвет на българското малцинство нямаше капка храброст да осъди този вандалски акт.
Нямаше храброст и когато епископът на Вранска епархия Пахомий разиграваше сюжета с „ научните конференции ”, литийните шествия, ученическите състезания, канонизацията на „ Сурдулишките мъченици ” и продължаващата до днешни дни антибългарска акция, която всъщност си е чист диалект на омразата против българите.
Да не приказваме за това, че Националният съвет на българското малцинство, (алианс Владимир Захариев и Стефан Стойков), искрено играеше на страната на свещеник Пахомий и другите антибългарски представители по времето, когато българските организации в Босилеград подеха самодейността да се сложи паметна плоча на жертвите на Коста Печанац. Още повече, излязоха с едно гнусно известие, в което жигосаха тогавашния български дипломат Радко Влайков и генералния консул Едвин Сугарев и ги записаха в „ черните страници на историята на Босилеград ”!? Това значи ли, че мародерствата на Коста Печанац против беззащитни деца, дами и старци на 15 -16 май 1917 година и окупацията на Босилеград на 6-7 ноември 1920 от страна на СХС би трябвало да бъдат записани със златни букви?
103-годишното безмълвие по тези знакови и трагични дати, в този момент се връща като бумеранг и няма да пощади даже и ония, които от дълго време са престанали да се разпознават като българи. Пламналата антибългарска нервност не пощади даже и най-невзрачните българи или единствено набедените за такива като Марко Симов и госпожа Драгана Сотировска. Отровното семе към този момент дава своите горчиви плодове и няма да пощади даже и ония, които към този момент трето потомство са не запомнили и езика и произхода си.
Съдбата на Захариев и Стойков, без значение от двуличното им унизително отношение и пренебрежение към личната им еднаквост и тази на хората, които съставляват, е към този момент предрешена от загубата на доверието и поддръжката на България. Доверието и поддръжката на Сърбия, както виждаме и от побоя в Ниш, в никакъв случай няма да ги завоюват. Дори и когато сами се набутват във върховете на ръководещата партия.
Прекалено е надалеч да стигнат там, където са се запътили и прекомерно късно да се завърнат там, откъдето са тръгнали. Обичайните псувни и обиди на българска майка няма да ги изминат. Нищо, че те към този момент от дълго време са я не запомнили. Ония другите, помнят. И няма да спрат единствено при псувните. /БГНЕС
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград “. Анализът е възложен на БГНЕС.
Според осведомителния портал „ Нишки новини ” тогавашният заместител на градоначалника и народен представител в Скупщината на Сърбия, а в този момент общински консултант в Нишката скупщина Милош Банджур, е нападнал физически псувайки на българска майка Марко Симов, другояче виновен за IT бранша в партията и му е счупил телефона, до момента в който той се е опитвал да снима самото нахлуване и псувните. Вследствие на побоя, Марко Симов е признат на Нишката неврохирургия за проучване и лекуване.
В случая бе забъркано и името на градоначалничката на Ниш госпожа Драгана Сотировска, която Банджур упреквал, че карала автомобил с български регистрационни номера и че като градоначалник на Ниш трябвало да кара кола с влакна табелки!? Сотировска в изявление пред медиите заяви, че Банджур и преди случая е псувал Симов и нея на българска майка, макар че тя по генезис „ нямала връзка с българското малцинство ” и че не било тъкмо, че кара джип с български табелки. Причината за случая била, че Банджур й оказвал напън да назначи негова близка другарка за член на Надзорния съвет на Аптекарската институция в Ниш.
Въпреки че псуването на българска, шиптарска, циганска и прочие майка не е нищо ново и е част от сръбските фолклорни „ специалитети ”, тази всъщност партийна свада, вместо да се взема решение в партийните органи, излезе в медийното пространство и за следващ път изпрати тревожни послания към българите в Сърбия.
Иначе, госпожа Сотировска не е баш да „ няма връзка с българското малцинство ”. Освен че е женена за българин, тя беше и ръководител на комисията за информиране на български език в Националния съвет на българското малцинство. По нейно време вестник „ Ново Братство ” се трансформира в частен вестник на кмета и ръководител на Националния съвет Владимир Захариев. В едно друго време, като публицист на РТС, госпожа Сотировска даде сериозен принос за одобряването на облика на Захариев като политик и „ национален човек ”, който след това остави разрушителни последици по време на дългогодишното си ръководство на Босилеград.
Вероятно поради тези персонални и партийни връзки, Националният съвет на българското малцинство излезе със известие, в което най-общо и със заобиколки осъди националната непоносимост, само че не се осмели да назове нещата с същинските им имена и да осъди говора на омразата против българите.
Това е същинското лице на Националния съвет на българите – нерешителен, безсрамен, партиен придатък на ръководещата партия, който в никакъв случай не е защитавал достойнството, достолепието ползите на българското малцинство в Сърбия.
Нека да си напомним, че когато през 2018 година точно тук в „ Ледена стена ”, вандали оскверниха българската паметна костница, в която са заровени над 2 000 български бойци и офицери починали за освобождението на Югославия, Националният съвет на българското малцинство нямаше капка храброст да осъди този вандалски акт.
Нямаше храброст и когато епископът на Вранска епархия Пахомий разиграваше сюжета с „ научните конференции ”, литийните шествия, ученическите състезания, канонизацията на „ Сурдулишките мъченици ” и продължаващата до днешни дни антибългарска акция, която всъщност си е чист диалект на омразата против българите.
Да не приказваме за това, че Националният съвет на българското малцинство, (алианс Владимир Захариев и Стефан Стойков), искрено играеше на страната на свещеник Пахомий и другите антибългарски представители по времето, когато българските организации в Босилеград подеха самодейността да се сложи паметна плоча на жертвите на Коста Печанац. Още повече, излязоха с едно гнусно известие, в което жигосаха тогавашния български дипломат Радко Влайков и генералния консул Едвин Сугарев и ги записаха в „ черните страници на историята на Босилеград ”!? Това значи ли, че мародерствата на Коста Печанац против беззащитни деца, дами и старци на 15 -16 май 1917 година и окупацията на Босилеград на 6-7 ноември 1920 от страна на СХС би трябвало да бъдат записани със златни букви?
103-годишното безмълвие по тези знакови и трагични дати, в този момент се връща като бумеранг и няма да пощади даже и ония, които от дълго време са престанали да се разпознават като българи. Пламналата антибългарска нервност не пощади даже и най-невзрачните българи или единствено набедените за такива като Марко Симов и госпожа Драгана Сотировска. Отровното семе към този момент дава своите горчиви плодове и няма да пощади даже и ония, които към този момент трето потомство са не запомнили и езика и произхода си.
Съдбата на Захариев и Стойков, без значение от двуличното им унизително отношение и пренебрежение към личната им еднаквост и тази на хората, които съставляват, е към този момент предрешена от загубата на доверието и поддръжката на България. Доверието и поддръжката на Сърбия, както виждаме и от побоя в Ниш, в никакъв случай няма да ги завоюват. Дори и когато сами се набутват във върховете на ръководещата партия.
Прекалено е надалеч да стигнат там, където са се запътили и прекомерно късно да се завърнат там, откъдето са тръгнали. Обичайните псувни и обиди на българска майка няма да ги изминат. Нищо, че те към този момент от дълго време са я не запомнили. Ония другите, помнят. И няма да спрат единствено при псувните. /БГНЕС
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград “. Анализът е възложен на БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ