bTV Репортерите: Спасените
Едно сърце затуптя в гръдите на нежния живот...
Един уединен мъж избави бъдещето на едно дете...
Една жена три пъти беше сред живота и гибелта. И оцеля...
Това са част от историите на „ Спасените “, които ви разказахме през миналата година.
За да ни потвърдят, че път към спасението постоянно има. И с цел да ни дадат вяра, че освен на Коледа се случват чудеса. Но с цел да повярваме същински в тях, ни е нужна тя – Коледа.
Новината за 2-месечната Найара, която получи ново сърце, обиколи света през май тази година. Защото друго бебе я избави...
Операцията е първа по рода си и я назовават „ двойно знамение “: двете бебета са с несъвместими кръвни групи, а спрялото сърце на донора стартира още веднъж да тупти, с цел да избави Найара.
Тя е талисманът на болница „ Грегорио Мараньон “ в Мадрид. По всичко проличава, че към този момент е в сърцата на целия медицински екип, взел участие в реализацията на „ двойното знамение “. Начело на екипа е доктор Хуан Мигел Хил Хаурена.
„ Причината трансплантацията на Найара да бъде неповторима е, че за първи път в Испания имахме донор със спряла сърдечна активност и дете реципиент с друга кръвна група от тази на донора. Дори не подозирахме, че това е единственият сходен случай в целия свят, досега, в който Националната асоциация по трансплантации не удостовери това. Затова споделяме, че е двойно знамение “, споделя лекарят.
Найара е диагностицирана с вродена сърдечна особеност, още преди да се роди. Родителите ѝ били осведомени, че тя ще оцелее само, в случай че има ново сърце. Бебето се ражда прибързано и тежи единствено 1900 грама.
„ Говорихме с родителите, че ще включим бебето в листата на чакащите, въпреки да знаехме, че шансът да получим толкоз малко сърце, което да бъде съвместимо с дребния пациент, беше доста, доста дребен.
Тя беше в сериозно положение. Заради повреденото сърце започнаха да отхвърлят и другите й органи. Само 24 часа преди трансплантацията, трябваше да интубираме Найара. По наша преценка ѝ оставаха до 1-2 седмици живот, в случай че не се беше появило сърце. Така че сме късметлии “, споделя доктор Хуарена.
Така, до момента в който Найара се бори за живота си, едно друго бебе в друга болница губи своята борба.
„ Знаете ли… имаме двама герои, когато приказваме за тази трансплантация. Малкият реципиент на сърцето, от една страна, само че на първо място – донорът и неговите близки. Това е голямо милосърдие. Да загубиш своето дете и в цялата си тъга да дадеш късмет на други хора да живеят. Ние лекарите сме някъде сред тези двама герои “, разяснява лекарят.
Когато доктор Хаурена схваща, че е открит донор за Найара, той персонално отлита с хеликоптер до болничното заведение, откъдето да вземат сърцето.
Тук е първото „ знамение “ в тази история. „ В съответния случай сърцето на дребния донор беше спряло да бие в продължение на няколко минути. Първото нещо, което трябваше да създадем, е незабавно да възстановим помпената му функционалност. Иначе нямаше да бъде годно за трансплантация. Успяхме да го съживим, като свързахме сърцето с машина за изкуствено кръвообръщение. Чак тогава започнахме да действаме по протокола “, прецизира доктор Хаурена.
След като избавят сърцето на донора, лекарите го експлантират и отпътуват назад за Мадрид, където Найара чака своето „ избавление “. Предстои дълга нощ.
След сполучливата трансплантация Найара остана под грижите на лекарите още няколко седмици. И към този момент си е у дома – с туптящо от благополучие сърце.
Преди 4 години в болница в Неапол едно момиченце поема първата си глътка въздух. Наричат я Алба. Тя е по-специална, тъй като е със Синдром на Даун. И поради това, че е специфична, родната ѝ майка я оставя, а десетки двойки отхвърлят да я осиновят.
Преди 4 години в Неапол един 41-годишен мъж мечтае да стане татко. На „ друго “ дете. Защото през целия си живот самият Лука бил считан за „ друг “ – поради това, че е хомосексуален.
Така животът среща Лука и Алба, с цел да ги трансформира в едно „ друго “, само че същинско семейство.
По принцип за несеймините е мъчно да осиновят дете.
„ Аз съм първият сходен случай в Италия. Защото италианският закон не разрешава на неженен да осиновява, а като прибавим и това, че съм хомосексуален, става съвсем невероятно. Но има един член 44, който разрешава на несемейните да осиновяват… в доста специфични случаи “, споделя Лука.
Така специфичният случай се появява – Алба не се вмества в визиите за осиновяване от обичайните двойки. Никой не я желае.
Затова италианският съд взема решение да направи изключение – ще даде опция на Лука да я осинови.
„ Моето единодушие да осиновя Алба беше абсолютно и на мига. Да имам щерка като нея беше най-хубавият подарък, който животът можеше да ми предложи! “, споделя мъжът.
Той постоянно е мечтал да бъде татко, само че на дете с увреждане. По негово мнение уврежданията не са минус, а могат да се трансфорат във опция.
А за това си има пояснение. Когато е на 14, Лука губи своя най-хубав другар от рак. Оттогава той е отдаден на бедните, онеправданите и другите. Затова идването на Алба в живота на Лука е повече от обикновено.
„ Тя е съвършена! Нужно е да разберем, че не всичко би трябвало да се лекува или трансформира. Трябва да отстъпим пред хубостта на живота и пред неговите недостатъци. Алба е хубава, каквато е! И макар положението ѝ, тя просто е… Алба! Да я трансформира, би означавало да стане различен човек “, безапелационен е Лука.
Вече 4 години продължава общият път на Алба и Лука. На едно дете, което получи дом и татко. И на един мъж, който сбъдна фантазията си да има щерка.
Историята на Лука и на Алба е история за положителното. За чистото сърце и за детската усмивка.
Учи ни, че в случай че си подал ръка на другия, не си живял на вятъра.
Че е нужна храброст да покажеш на света, „ че си друг “.
И огромно сърце, с цел да се посветиш на беззащитния.
И че в последна сметка едно семейство е същинско семейство, когато е основано с обич.
През 2002 година Верина Борисова отпътува за Ирландия, с цел да работи по специалността си – кинезитерапия.
Тогава даже не подозирала, че изборът ѝ да заживее там ще се окаже животоспасяващ. Защото диабетът, от който страдала, влошил внезапно положението ѝ.
В продължение на две години Верина била подложена на хемодиализа, само че незабавно била включена и в листата за трансплантации.
Лекарите ѝ споделили, че са ѝ нужни два органа – бъбрек и панкреас, с цел да може да се върне към естествен метод на живот.
Докато в България присаждането на панкреас към момента е невероятно, то в Ирландия това се прави от 30 години, споделя ни доктор Понусами Мохан, трансплантологът на Верина.
Средното време за очакване на орган в Ирландия е към 3 години.
За благополучие при Верина чакането било много по-кратко.
Така през 2005 година Верина получава бъбрека и панкреаса на моторист, изпаднал в мозъчна гибел след злополука.
„ Панкреасът си работи към този момент 20 години съвсем, безотказно! Забравих, че в миналото съм била болна от диабет. Но бъбрекът някак си е по-уязвим и последователно се утежниха функционалностите и трябваше да се направи друга трансплантация на бъбрек “, изясни дамата.
7 години след първата трансплантация, Верина се подлага на втора.
Този път чака за орган единствено 1 седмица.
Има обаче интервал на отменяне и още веднъж е на хемодиализа.
В Ирландия донорството на бъбрек от живи донор е допустимо освен от родственици, само че и от другари без кръвна връзка. Преди третата трансплантация на Верина, нейното семейство и приятелите ѝ даже не се замислят да станат донори.
„ Много хора желаеха да ми станат донори. Но те споделиха, че не може жив донор в този случай. Изследваха всички, майка ми пристигна също, като нейното пътешестване и престой се поема от здравната система в Ирландия. Оценяваш, че в действителност имаш едни другари, които са подготвени да дадат част от себе си за тебе и че може би даже и ти си по-добър човек, щом имаш такива другари. Всеки заслужава приятелите си “, спомня си Верина.
За третата трансплантация Верина още веднъж влиза в листата на чакащите.
Верина е признателна и на българските, и на ирландските лекари за грижите през целия ѝ живот. Така след три трансплантации Верина ни споделя, че живее щастливо и пълноценно.
Един уединен мъж избави бъдещето на едно дете...
Една жена три пъти беше сред живота и гибелта. И оцеля...
Това са част от историите на „ Спасените “, които ви разказахме през миналата година.
За да ни потвърдят, че път към спасението постоянно има. И с цел да ни дадат вяра, че освен на Коледа се случват чудеса. Но с цел да повярваме същински в тях, ни е нужна тя – Коледа.
Новината за 2-месечната Найара, която получи ново сърце, обиколи света през май тази година. Защото друго бебе я избави...
Операцията е първа по рода си и я назовават „ двойно знамение “: двете бебета са с несъвместими кръвни групи, а спрялото сърце на донора стартира още веднъж да тупти, с цел да избави Найара.
Тя е талисманът на болница „ Грегорио Мараньон “ в Мадрид. По всичко проличава, че към този момент е в сърцата на целия медицински екип, взел участие в реализацията на „ двойното знамение “. Начело на екипа е доктор Хуан Мигел Хил Хаурена.
„ Причината трансплантацията на Найара да бъде неповторима е, че за първи път в Испания имахме донор със спряла сърдечна активност и дете реципиент с друга кръвна група от тази на донора. Дори не подозирахме, че това е единственият сходен случай в целия свят, досега, в който Националната асоциация по трансплантации не удостовери това. Затова споделяме, че е двойно знамение “, споделя лекарят.
Найара е диагностицирана с вродена сърдечна особеност, още преди да се роди. Родителите ѝ били осведомени, че тя ще оцелее само, в случай че има ново сърце. Бебето се ражда прибързано и тежи единствено 1900 грама.
„ Говорихме с родителите, че ще включим бебето в листата на чакащите, въпреки да знаехме, че шансът да получим толкоз малко сърце, което да бъде съвместимо с дребния пациент, беше доста, доста дребен.
Тя беше в сериозно положение. Заради повреденото сърце започнаха да отхвърлят и другите й органи. Само 24 часа преди трансплантацията, трябваше да интубираме Найара. По наша преценка ѝ оставаха до 1-2 седмици живот, в случай че не се беше появило сърце. Така че сме късметлии “, споделя доктор Хуарена.
Така, до момента в който Найара се бори за живота си, едно друго бебе в друга болница губи своята борба.
„ Знаете ли… имаме двама герои, когато приказваме за тази трансплантация. Малкият реципиент на сърцето, от една страна, само че на първо място – донорът и неговите близки. Това е голямо милосърдие. Да загубиш своето дете и в цялата си тъга да дадеш късмет на други хора да живеят. Ние лекарите сме някъде сред тези двама герои “, разяснява лекарят.
Когато доктор Хаурена схваща, че е открит донор за Найара, той персонално отлита с хеликоптер до болничното заведение, откъдето да вземат сърцето.
Тук е първото „ знамение “ в тази история. „ В съответния случай сърцето на дребния донор беше спряло да бие в продължение на няколко минути. Първото нещо, което трябваше да създадем, е незабавно да възстановим помпената му функционалност. Иначе нямаше да бъде годно за трансплантация. Успяхме да го съживим, като свързахме сърцето с машина за изкуствено кръвообръщение. Чак тогава започнахме да действаме по протокола “, прецизира доктор Хаурена.
След като избавят сърцето на донора, лекарите го експлантират и отпътуват назад за Мадрид, където Найара чака своето „ избавление “. Предстои дълга нощ.
След сполучливата трансплантация Найара остана под грижите на лекарите още няколко седмици. И към този момент си е у дома – с туптящо от благополучие сърце.
Преди 4 години в болница в Неапол едно момиченце поема първата си глътка въздух. Наричат я Алба. Тя е по-специална, тъй като е със Синдром на Даун. И поради това, че е специфична, родната ѝ майка я оставя, а десетки двойки отхвърлят да я осиновят.
Преди 4 години в Неапол един 41-годишен мъж мечтае да стане татко. На „ друго “ дете. Защото през целия си живот самият Лука бил считан за „ друг “ – поради това, че е хомосексуален.
Така животът среща Лука и Алба, с цел да ги трансформира в едно „ друго “, само че същинско семейство.
По принцип за несеймините е мъчно да осиновят дете.
„ Аз съм първият сходен случай в Италия. Защото италианският закон не разрешава на неженен да осиновява, а като прибавим и това, че съм хомосексуален, става съвсем невероятно. Но има един член 44, който разрешава на несемейните да осиновяват… в доста специфични случаи “, споделя Лука.
Така специфичният случай се появява – Алба не се вмества в визиите за осиновяване от обичайните двойки. Никой не я желае.
Затова италианският съд взема решение да направи изключение – ще даде опция на Лука да я осинови.
„ Моето единодушие да осиновя Алба беше абсолютно и на мига. Да имам щерка като нея беше най-хубавият подарък, който животът можеше да ми предложи! “, споделя мъжът.
Той постоянно е мечтал да бъде татко, само че на дете с увреждане. По негово мнение уврежданията не са минус, а могат да се трансфорат във опция.
А за това си има пояснение. Когато е на 14, Лука губи своя най-хубав другар от рак. Оттогава той е отдаден на бедните, онеправданите и другите. Затова идването на Алба в живота на Лука е повече от обикновено.
„ Тя е съвършена! Нужно е да разберем, че не всичко би трябвало да се лекува или трансформира. Трябва да отстъпим пред хубостта на живота и пред неговите недостатъци. Алба е хубава, каквато е! И макар положението ѝ, тя просто е… Алба! Да я трансформира, би означавало да стане различен човек “, безапелационен е Лука.
Вече 4 години продължава общият път на Алба и Лука. На едно дете, което получи дом и татко. И на един мъж, който сбъдна фантазията си да има щерка.
Историята на Лука и на Алба е история за положителното. За чистото сърце и за детската усмивка.
Учи ни, че в случай че си подал ръка на другия, не си живял на вятъра.
Че е нужна храброст да покажеш на света, „ че си друг “.
И огромно сърце, с цел да се посветиш на беззащитния.
И че в последна сметка едно семейство е същинско семейство, когато е основано с обич.
През 2002 година Верина Борисова отпътува за Ирландия, с цел да работи по специалността си – кинезитерапия.
Тогава даже не подозирала, че изборът ѝ да заживее там ще се окаже животоспасяващ. Защото диабетът, от който страдала, влошил внезапно положението ѝ.
В продължение на две години Верина била подложена на хемодиализа, само че незабавно била включена и в листата за трансплантации.
Лекарите ѝ споделили, че са ѝ нужни два органа – бъбрек и панкреас, с цел да може да се върне към естествен метод на живот.
Докато в България присаждането на панкреас към момента е невероятно, то в Ирландия това се прави от 30 години, споделя ни доктор Понусами Мохан, трансплантологът на Верина.
Средното време за очакване на орган в Ирландия е към 3 години.
За благополучие при Верина чакането било много по-кратко.
Така през 2005 година Верина получава бъбрека и панкреаса на моторист, изпаднал в мозъчна гибел след злополука.
„ Панкреасът си работи към този момент 20 години съвсем, безотказно! Забравих, че в миналото съм била болна от диабет. Но бъбрекът някак си е по-уязвим и последователно се утежниха функционалностите и трябваше да се направи друга трансплантация на бъбрек “, изясни дамата.
7 години след първата трансплантация, Верина се подлага на втора.
Този път чака за орган единствено 1 седмица.
Има обаче интервал на отменяне и още веднъж е на хемодиализа.
В Ирландия донорството на бъбрек от живи донор е допустимо освен от родственици, само че и от другари без кръвна връзка. Преди третата трансплантация на Верина, нейното семейство и приятелите ѝ даже не се замислят да станат донори.
„ Много хора желаеха да ми станат донори. Но те споделиха, че не може жив донор в този случай. Изследваха всички, майка ми пристигна също, като нейното пътешестване и престой се поема от здравната система в Ирландия. Оценяваш, че в действителност имаш едни другари, които са подготвени да дадат част от себе си за тебе и че може би даже и ти си по-добър човек, щом имаш такива другари. Всеки заслужава приятелите си “, спомня си Верина.
За третата трансплантация Верина още веднъж влиза в листата на чакащите.
Верина е признателна и на българските, и на ирландските лекари за грижите през целия ѝ живот. Така след три трансплантации Верина ни споделя, че живее щастливо и пълноценно.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ