Едно събитие ще остане в историята като една от най-тежките

...
Едно събитие ще остане в историята като една от най-тежките
Коментари Харесай

6 г. от трагедията в Хитрино: Жертвите растат - косвено

Едно събитие ще остане в историята като една от най-тежките влакови произшествия и то освен у нас. На 10 декември 2016 година товарна влакова комбинация дерайлира в центъра на шуменското село Хитрино. След гърмеж починаха седем души, а десетки бяха ранени. Шест години по-късно делото към момента не е завършило.

Хитрино години по-късно - нови табели, асфалт, къщи, здания, напълно освежен център и община. Зад всичко това стои обаче една покруса. „ Беше като от филмите на ужасите. Цялата улица гори. Кой ще те избави? Няма кой, няма по какъв начин. Все едно си жертван ”, спомня си Цветан Цветков.

Шест години по-късно жертвите порастват, индиректно. „ Много хора в Хитрино, 24-25 души, имат онкозаболявания, а аз съм един от тях. И тази година имаме два случая на умряли. Газ ли беше, какво беше…може от него да е ”, споделя Стефан Стефанов.

Мъжът е прочут като един от спасителите след влаковата злополука и последвалия гърмеж. Не помни какъв брой хора е извадил от пламъците, само че помни със необичайно за обстановката възприятие за комизъм по какъв начин е подал първи сигнал на незабавния телефон.

„ Казах: „ В Хитрино, на центъра, падна аероплан. Отвърнаха ми: „ Да, бе, на какъв брой ракии си? ”. Виждам втория гърмеж, в този миг пламна кантонът и тя ми споделя, че е пристигнал сигнал за дерайлирала комбинация, да напусна периметъра и ми затвори ”, изяснява пред Нова Стефан.

Цветков и неговото четиричленно семейство оцеляват по знамение. Те не са били в дома си, който е на първа линия на гърмежа. „ И аз съм удовлетворен. Имам покрив над главата си. Не, че се окайвам. Много хора починаха. Ако бях на това място, несъмнено и аз нямаше да съм измежду живите ”, прави равносметка мъжът.

Цветан и Стефан са едни от дребното поданици на Хитрино, които приказват по тематиката с дерайлиралия трен. Останалите, оживели след гърмежа, посрещат 10 декември, шест години по-късно, със боязън и паника.

„ Човек се изнервя от тази конюнктура, подсъзнателно, тъй като не можеш да си дадеш сметка. Връщаш се към мемоари, сънища, сънуваш умрели хора. Това са неща, за които, може би, би трябвало да се направи филм ”, показва Цветков.

В Община Хитрино, под разнообразни форми, за възобновяване постъпиха близо 30 млн. лв.. Над 20 къщи бяха вдигнати, а близо 300 домове – отчасти ремонтирани. До края на предходната година публично завърши възобновяване на селото и по документи.

„ Населеното място закупи напълно друг образ. Смея да настоявам, че много градове нямат такава инфраструктура. Всички улици са асфалтирани, тротоарите са построени, уличното осветяване е изцяло ново ”, разяснява зам.-кметът на Хитрино Ахмед Ахмед.

На този декор обаче остава чувството, че нещо на Хитрино му липсва. „ Някак си не е радостно в селото. Няма го предходния живот. Сега е по-разединено. Всеки гледа другия, какво, що… Такива работи... ”, изяснява Стефанов.

В търсене на правдивост, страната упрекна машинистите на дерайлиралия трен, а на две инстанции постановиха 10 и 15 години затвор за Радослав Петков и Димитър Михнев. Двамата не престават да мълчат до изговаряне на окончателното решение. Последната дума има Върховният касационен съд, който мисли по проблема към този момент една година.

„ Справедливостта постоянно е скрита зад ъгъл. Хората, които починаха… Осъдиха двама машинисти, те не са и отговорни сигурно… и отмъщение няма ”, прибавя Стефан.

„ Думата „ правдивост “ за мен нищо не значи. Тя и в природата нищо не значи, а ние желаеме в обществото да се наложи. Няма по какъв начин ”, е мнението на Цветан.

„ Дадоха по едни 15 000 лв. на умрял. Толкова оцениха човешкия живот. Възмездие няма ”, заключи Стефан.
Източник: glasnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР