Едно рутинно посещение при стоматолог - няколко кариеса, пулпит-два -

Едно рутинно посещаване при стоматолог - няколко кариеса, пулпит-два - нищо изключително. Предложена е анестезия, тъй като детето се опасява (а може би родителите? Или са уверени, поради улеснение на стоматолозите?) Детето е клинично крепко. Няма очевидни противопоказания...

Здравето ни

Микроби в плацентата - чудото, което обръща пренаталната медицинаНискостепенното инфектиране - невидимия портал към хроничните болеститеДали не сме алергични към живота си?

Останалото го знаете от новините.

Случаи като този, въпреки и извънредно редки, провокират вълна от обществена тревога.

Как е допустимо видимо безвредна процедура да докара до съдбовен излаз?

Може ли нещо прикрито в тялото на детето да се отключи точно от упойката?

Ако не се е показало до момента - значи ли, че не съществува?

И какво въобще знаем за това, което назоваваме " упойка "?

Тази публикация не цели да адвокатства на нито една от страните в злополучното събитие, а да осветли по-широко какво в действителност съставляват упойките, по какъв начин работят, какви са вероятните опасности и има ли метод да се предскаже реакцията на организма. Все въпроси, с не толкоз еднопосочни отговори.

За мнозина упойката е просто нещо, което те приспива или отстранява болката. За лекарите това е деликатно уравновесена композиция от лекарства, която визира всяка система в организма - от мозъка, през дишането, до сърдечната функционалност. А за детето (особено в случай че е за първи път) това е най-голямото тестване за неговия организъм, което даже може да разкрие недиагностицирани положения.

Но да стартираме поредно. Как работи упойката?

В медицината терминът " анестезия " обгръща разнообразни типове упойка, т.е., медикаментозно повлияване на нервната система за краткотрайно блокиране на болежка, схващане или придвижване. Съществуват три типа анестезии: местна, седация и обща.

Локална упойка (местна упойка)

Локалната анестезия е способ за краткотрайно блокиране на болката в избрана част от тялото, без да се визира съзнанието на пациента. Тя се употребява при дребни интервенции с незадълбочено ситуирани нерви, като при възрастните тя е желан способ за стоматологични процедури, до момента в който при децата, за жалост, поради страха от иглата, постоянно се ползва цялостна анестезия (обща анестезия), изключително когато тежестта на процедурата не изисква такава. При все това, даже в детската стоматология локалната анестезия е главен инструмент за безболезнено лекуване - от пломбиране до екстракция (изваждане) на млечен зъб.

Формите на местна упойка в стоматологията са основно две: повърхностна (топикална), която съставлява гел или спрей, нанасящ се върху лигавицата, с цел да обезболи проникването на идната анестезия - инжекционната, която от своя страна стопира провеждането на болковите импулси от нервите към мозъка.

Най-често употребяваните субстанции за повърхностната анестезия е лидокаин, а за инжекционната - артикаин или мепивакаин. Действието им е краткотрайно и нормално чувствителността на обезболеното и изтръпнало място се възвръща в границите на час-два (при долни зъби може и по-късно).

Крие ли опасности локалната анестезия?

Макар и доста безвредна при вярно приложение, локалната упойка не е изцяло безрискова. Децата постоянно хапят езика или вътрешната страна на бузата си, тъй като не усещат болежка и това може да докара до рани и мъчителна оточност. При боязън или мощно напрежение локалната анестезия може да докара до гадене или леко зашеметяване, а съдържащите адреналин упойки могат да доведат до бързопреходно сърцетуптене или трептене. Токсичност може да се прояви единствено при предозиране, което е отговорност на стоматолога и при един умел, детски ортодонт, сходна реакция не би трябвало да се чака.

За благополучие, алергичните реакции при актуалните местни анестетици са извънредно редки, само че тъкмо в това е разковничето: Нима има значение % случаи на алергични реакции като цяло, в случай че такава се случи на Вас или на Вашето дете, тъй като тогава тя ще е 100%?!

По принцип, теорията споделя, че такива проби за локални упойки не са рутинни и се вършат единствено при подозрение за предишна реакция, фамилна анамнеза или при съществуване на голям брой алергии и астма. За по-щадящи лекарства с по-ниска доза се разискват случаи на деца с неврологични положения или сърдечни болести, както такива, които са имали припадъци или са припадали след анестезия. Аз обаче съм обезпокоителен родител и подложих детето си на тест и все пак не бях спокойна и ще разберете за какво. Затова пък я убедих да стисне героичен зъби ( в тази ситуация парадоксална метафора) и да изтърпи болката...

За тези от Вас, които ще подходят като мен и ще заведат детето си на алерголог, ето какво ги чака:

Има два типа кожни проби: интрадермален и предизвикателен. Първият е типичен, при който кожата се драсва с минимално количество от веществото и се изчаква за следи от зачервяване, отичане или сърбеж. При провокационния тест, който се смята за златен стандарт при подозрение, макар негативна интрадермална проба, се инжектира малко количество от упойката в условия на медицински надзор.

Но, това, което не ме успокои макар отрицателния тест на щерка ми, беше, че даже отрицателния тест не е изцяло безвреден. Защо?

По принцип отрицателният тест значи невисок риск, само че не дава 100% гаранция за липса на реакция, защото реакциите към упойки от време на време се дължат НЕ на самото интензивно вещество, а на консерванти или стабилизатори (напр. метилпарабени, сулфити), които не постоянно са включени в теста, да не приказваме, че съществуват и вазовагални реакции (припадъци, гадене, сърцебиене), които не са алергия, само че имитират такава и от време на време объркват родителите и лекарите.

А ето и какви са типовете реакции, които въпреки и редки, съществуват (в надалеч по-голям % при нетествани деца):

Анафилаксия - извънредно рядка, само че тежка алергична реакция.

Сърдечна аритмия - при свръхчувствителност към адреналина в упойката.

Неврологични реакции - при прекосяване на препарата в кръвта (при несъзнателно инжектиране в кръвоносен съд).

Поведенчески реакции - уплах, хипервентилация, пристъп (особено при тревожни деца, което няма общо с алергия).

По тази тематика теорията споделя, че не е необходим тест, в случай че детето е имало предходни упойки и не е имало реакция към тях, само че в случай че един път е получило някаква реакция, никога не се прави повторна анестезия без тест. Дори леката реакция (сърбеж или обрив) е сигнал за консултация с алерголог, а стоматологът (и това е отговорност на родителя) би трябвало да е осведомен за всички алергии на детето - към медикаменти, храни, ухапвания от инсекти и така нататък

И в този момент идва тежкият въпрос:

Ако пробата е негативен, могат ли да се проявят тежки реакции, водещи до съдбовен излаз?

Отговорът е неочакван: Да, допустимо е, въпреки и извънредно рядко, макар негативен алергологичен тест. И въпреки смъртните случаи от местна анестезия при деца да са извънредно редки, в литературата са разказани такива произшествия, а те съвсем постоянно се дължат на композиция от фактори, които не зависят напълно от алергичната реактивност. Кои са те?

Неалергични (идиосинкратични) реакции, които не се дължат на имунната система, а на непредвидима токсична или метаболитна реакция на организма към медикамента. Тоест, при струпване на анестезия в кръвта (особено при по-малки деца).

Анафилаксия към добавки в препарата. Това към този момент го споменахме, само че когато пробата се прави към дейното вещество, тежката алергична реакция може да е към консервант в анестетика като метилпарабени, сулфити или епинефрин. Затова е добре да изисквате пробата да е към цялата анестезия, не към дейното й вещество единствено.

Възможни са и сърдечносъдови реакции, когато упойката инцидентно се инжектира в кръвоносен съд. Това може да аргументи аритмии, рухване на кръвното налягане, гърчове - неща, които не са свързани с алергия. Това е изключително рисково при упойки с адреналин, по тази причина такива се заобикалят при работа с деца.

Скрити болести. При някои деца може да има неоткрити вродени сърдечни, метаболитни или неврологични проблеми, които се декомпенсират под напрежението на упойката или страха.Такива са митохондриални заболявания, вродени ритъмни нарушавания или ензимни дефицити.

Седация

Седацията е другата обсъждана в материала упойка. Тя в действителност не е цялостна анестезия, само че не е и просто " успокоително ". Това е развой на съзнателно угнетяване на съзнанието, с цел да се понижи тревогата, страха и болката по време на стоматологичната процедура. Прилага се при деца, с цел да могат да останат спокойни и неподвижни, без да се травмират.

Има минимална (лека) седация, при което детето е будно, само че отпуснато. То може да отговоря на въпроси, само че не усеща тревога.

При умерената (съзнателна) седация детето е сънливо, само че реагира при допиране или глас. То може да не помни процедурата и към момента диша независимо.

Дълбока седация вкарва детето в бездънен сън и въпреки това да не е цялостна анестезия (обща анестезия) към този момент съществува риск от угнетяване на дишането.

Седацията може да се приложи орално под формата на сироп, което я прави подобаваща при дребни деца, може да се вдиша през носа като това дава по-бърз резултат и е подобаваща при къси процедури. Такъв е райският газ. Може да се инжектира интравенозно, само че се изисква слагане на абокат. Тази седация е най-прецизна. И може да се приложи като капки в носа.

Независимо от потребления способ, седацията потиска активността на централната нервна система като забавя реакциите, понижава тревогата, потиска страха и болката.

Макар да наподобява безопасен способ и седацията носи евентуални опасности даже при здрави деца. Те са свързани с:

Прекомерно угнетяване на дишането (особено при сънна апнея, алергии, затлъстяване);

Проблеми със сърцето - рядко, само че допустимо при скрити сърдечни дефекти;

Парадоксални реакции - вместо да се успокои, детето става раздразнително, плачливо или агресивно;

Алергични реакции - въпреки и редки, те могат да са съществени.

Както при локалната упойка и тук тестванията към седативите не е 100% гаранция за неналичието на случай, заради това, че и тук реакциите могат да не са чисто алергични, а физиологични или генетично обусловени. Тестовете се предлагат при същите критерии, както при локалната анестезия.

Обща (пълна) анестезия

Общата упойка не е просто " бездънен сън ", както доста от родителите допускат. Това е следено медикаментозно положение, при което детето не усеща болежка, не се движи и не осъзнава какво се случва. Обикновено се ползва при по-големи хирургични процедури, само че от време на време и при дентални операции, изключително, когато процедурата е по-дълга или се икономисват няколко посещаване с едно, по-продължително, в което би трябвало да се свърши повече работа.

Няма да встъпвам в детайли във типовете молекули, прилагани при обща упойка, само че е значимо да се знае, че се употребява композиция от лекарства (инхалаторни газове, венозни анестетици, мускулни релаксанти, аналгетици). По тази причина проби се вършат единствено за някои съществени субстанции, а не за всички помощни сътрудници, а въпреки това, реакции като спад на кръвното, аритмия, гърчове и мускулна ригидност могат да зародят по отровен или фармакологичен път, без да са алергични.

Какви са рисковете при общата упойка?

Малигнена хипертермия. Това е рядко, само че животозастрашаващо генетично положение, при което избрани анестетици провокират ненадейно повишение на температурата, мускулна ригидност, киселинност в кръвта и сърдечна аритмия. То не се открива с кожни проби, а изисква профилиран мускулен биопсичен тест, който не се прави рутинно. Липсата на фамилна анамнеза не е гаранция, тъй като това положение може да е прикрито и да се отключи точно при слагане на цялостна анестезия.

Най-честите лекарства, причиняващи същинска алергична реакция по време на обща упойка са мускулните релаксанти. Те също не са постоянно част от тестовия панел и при тях също, даже при негативен тест за други лекарства, реакцията може да пристигна от нещо друго в сместа.

Може да ви звучи съвсем необикновено, само че съществуват и реакции към латекса или антисептика, които се употребяват по време на процедурата. В стоматологията това най-често са ръкавици или йодни /хлорхексидинови антисептици, към които децата могат да имат незнайна алергия.

И тук, както и при останалите типове упойки скрити болести на сърцето, белите дробове или метаболизма могат да провокират тежки, животозастрашаващи реакции, само че надалеч по-често, тъй като общата упойка натоварва сърдечната и дихателната система. Дете със неоткрита сърдечна малформация, електролитен дисбаланс, респираторна уязвимост или ензимен недостиг може да декомпенсира. И тъй като това не е алергия, няма по какъв начин да се планува с тест.

Как се понижава рискът?

При общите анестезии е наложително преди операцията детето да бъде прегледано от анестезиолог. Тогава се събира предварителна и фамилна анамнеза за алергии и злощастни анестезии в рода (или при детето), както и съществуване на сърдечни проблеми, припадъци, метаболитни болести и други Трябва да се избере оптимално безвреден медикамент в вярна доза, да се заобикалят рискови субстанции като латекс или характерни газове и по време на упойката детето би трябвало да се следи със характерна за това инсталация, с цел да може при неподходящо развиване да се реагира бързо. Това значи мониторинг на сърдечния темп, О2, кръвно налягане и то по време на цялата процедура. И може би най-важното: умел екип, тъй като детска упойка не се прави по " съкратена скица ", защото децата не са дребни възрастни. Развитието на организма им в обособените възрасти е характерно и друго, по тази причина анестезията би трябвало да бъде деликатно приспособена към потребностите на всяко дете, като се вземат поради освен възрастта, само че и самостоятелните физиологични особености и здравословното положение.

А родителите? Те би трябвало да знаят, че няма " нулев риск " при обща анестезия, само че той може да бъде редуциран до най-малко, когато се съблюдават всички протоколи, че анестезията при деца би трябвало да се прави от екип, профилиран в педиатрична медицина и въпроси, като " Има ли анестезиолог? ", " Как се следи положението на детето? " и " Какви лекарства се употребяват? " са наложителни, не нахални, тъй като общата анестезия не е рутинна, изключително в извънболнични условия. Затова информираността, от страна на медицинския екип и на родителите, е най-хубавата предварителна защита, защото даже изцяло крепко дете може да носи прикрито заболяване, което да се прояви под резултата на упойката. Но с подобаваща подготовка, наблюдаване и екип - рискът става предвидим, а денталната процедура - безвредна.