Апокалипсисът идва, когато изчезне Иверската Богородица от Атон
Едно знамение за Апокалипсис а и Второто пришествие витае към атонския манастир " Ивирон " и намиращата се там чудотворна Иверска Богородица. Разказа ни го австралийският духовник, който се води страж на иконата, наричана още Вратарница (Портаитиса). Тя е най-голямата реликва на обителта и най-старата на Атон. Та монахът ни описа, че малко преди Свършека на този свят иконата ще изчезне от Иверския манастир, където се пази към този момент над 1000 година Пак съгласно античното знамение, когато това стане, монасите ще би трябвало отидат в близкия скит " Света Анна ". Там ще бъде отслужена последната света литургия преди страшните дни. След като богослужението свърши, всички ще би трябвало допустимо най-бързо да изоставен Света гора, тъй като полуостровът ще потъне в някакъв невъобразим прелом. Самото изгубване на иконата ще бъде основното предсказание за Апокалипсис а, разказан в светите книги.
В последно време от ден на ден се постанова мнението, че живеем точно в последните времена. Самото знамение пък се разяснява във всички 20 манастира на монашеската република. Всеки един от монасите там е наясно с него, пояснява го и го чака във всеки миг. Но дали скоро ще се случи, единствено можем да гадаем.
Историята на реликвата също е много любопитна. Тя е пристигнала по море през X век. Опитвали се монасите да я измъкнат, само че безрезултатно. Тъкмо я доближавали, а тя вземела, че избягвала във вътрешността в морето. Една нощ Божията майка се присънила на един правоверен и възрастен духовник на име Гавриил. Тя споделила, че иконата й единствено на него ще разреши да я занесе в манастира. Влязъл той във водата и в действителност иконата пристигнала при него. От огромна респект и почитание братята я вкарали в олтара на съборния храм, само че на заранта я намерили пред портите на манастира. Знамението се повторило, че и потретило - монасите я прибирали, я тя сама бягала. Една нощ Богородица още веднъж се явила на Гавриил с думите: " Не вие мене ще пазите, а аз вас. Затова би трябвало да съм пред входа на манастира. " И до през днешния ден тя е там, в дребния червен храм, който се издига току пред входа на манастира. Изображението на Дева Мария пленява всеки с благодатта, която лъха от него. В самия храм може да се види и изображение на монаха, който преди 1000 година е извадил реликвата от морето. В античното пророчества се споделя още, че сега, в който иконата на Богородица си тръгне от Света гора, манастирските здания ще приведат снага, с цел да й отдадат респект. Според тълкуватели това ще се дължи на яростен прелом, който в действителност ще наклони всички манастири на Атон.
Черквата пред портите на Иверския манастир, където се пази чудотворната икона
Самият манастир е трети в светогорската подчиненост. До него може да се стигне по вода или след двучасов преход от Карея, столицата на Света гора. Манастирът е учреден е през Х век. Основатели са двама грузински монаси - Свети Йоан и неговият наследник Свети Ефтимий от рода Торникий. Те са от грузинската област Иверия, откъдето идва и името на обителта. Преди да се замонаши, Йоан е бил военачалник с тесни връзки в имперския двор в Константинопол. Когато военачалник на Изтока се разбунтувал против централната власт, Торникий е свикан от императора да отхвърли монашеството и да отиде в Константинопол, с цел да помогне за справяне със обстановка, която заплашва династията. Неговият значителен принос за провалянето на бунтовника (979 г.) му донася великодушни награди, в това число приемането от императора на проектите му за построяването на манастир на Атон. Счита се, че по този начин Иверският манастир е учреден през 979/980 година, незабавно след завръщането на Торникий (монах Йоан), който получава и купата синкел.
Иверският манастир има изход на море
Параклисът с чудотворната икона е издигнат евентуално след средата на XI век, покрай централната врата. Аналите сочат, че в тези дни към този момент е имало към 300 монаси. Малко по-късно самият манастир " Иверон " постоянно се загатва в изворите като манастира на Дева Мария Портаитиса. Тогава стартират да се оформят две групи монаси - на грузинците, които се молили в католикона на Богородица, и на гърците, които провеждали своите богослужения в черквата " Свети Йоан Кръстител ”. Днес тя е непокътната. Намира се на към 1 час ход пешком западно от манастира. През 1230 година той се снабдява с хрисовули от българския цар Иван Асен II за притежаване на Струма. В духовно отношение монасите от " Иверон " играят дейна роля в придвижването на исихастите. През XIX век манастирът има доста метоси из Българско - в Мелник, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Котел, Жеравна, Велико Търново, Горна Оряховица, Варна и други В Иверската обител се пазят няколко скъпи ръкописа, свързани с българската история. Там е и един от деветте преписа на пространното житие на Св. Климент Охридски от XV век.
Чудотворно копие има и в България
Копие на Иверската Богородица е рисувано през 1648 година по молба на Никон (Никита Минов), след това патриарх на Москва. Оттогава тази икона става значим обект на поклонение във Великото московско княжество. Малко по-късно - през 1790 година, е основано и българското чудотворно копие, което се пази в Роженския манастир. В тези дни той е бил подопечен на " Иверон ".
За разлика от останалите копия на иконата дареното на Роженския манастир се получава в действителност неповторимо. То е направено от светено желязо, а обликът на Иверската Богородица е обграден от 10 дребни композиции, изобразяващи чудесата на иконата. Счита се, че Роженската Дева оказва помощ при контузии и неплодородие. Днес въздействието на Иверския манастир и неговата икона " Богородица Вратарница " се простира в целия християнски свят. Счита се, че иконата пази дома от беди, набези, обири и всяко зло. Помага за възвръщането на душевното и физическото здраве, за помилван на греховете.
Източник:
В последно време от ден на ден се постанова мнението, че живеем точно в последните времена. Самото знамение пък се разяснява във всички 20 манастира на монашеската република. Всеки един от монасите там е наясно с него, пояснява го и го чака във всеки миг. Но дали скоро ще се случи, единствено можем да гадаем.
Историята на реликвата също е много любопитна. Тя е пристигнала по море през X век. Опитвали се монасите да я измъкнат, само че безрезултатно. Тъкмо я доближавали, а тя вземела, че избягвала във вътрешността в морето. Една нощ Божията майка се присънила на един правоверен и възрастен духовник на име Гавриил. Тя споделила, че иконата й единствено на него ще разреши да я занесе в манастира. Влязъл той във водата и в действителност иконата пристигнала при него. От огромна респект и почитание братята я вкарали в олтара на съборния храм, само че на заранта я намерили пред портите на манастира. Знамението се повторило, че и потретило - монасите я прибирали, я тя сама бягала. Една нощ Богородица още веднъж се явила на Гавриил с думите: " Не вие мене ще пазите, а аз вас. Затова би трябвало да съм пред входа на манастира. " И до през днешния ден тя е там, в дребния червен храм, който се издига току пред входа на манастира. Изображението на Дева Мария пленява всеки с благодатта, която лъха от него. В самия храм може да се види и изображение на монаха, който преди 1000 година е извадил реликвата от морето. В античното пророчества се споделя още, че сега, в който иконата на Богородица си тръгне от Света гора, манастирските здания ще приведат снага, с цел да й отдадат респект. Според тълкуватели това ще се дължи на яростен прелом, който в действителност ще наклони всички манастири на Атон.
Черквата пред портите на Иверския манастир, където се пази чудотворната икона
Самият манастир е трети в светогорската подчиненост. До него може да се стигне по вода или след двучасов преход от Карея, столицата на Света гора. Манастирът е учреден е през Х век. Основатели са двама грузински монаси - Свети Йоан и неговият наследник Свети Ефтимий от рода Торникий. Те са от грузинската област Иверия, откъдето идва и името на обителта. Преди да се замонаши, Йоан е бил военачалник с тесни връзки в имперския двор в Константинопол. Когато военачалник на Изтока се разбунтувал против централната власт, Торникий е свикан от императора да отхвърли монашеството и да отиде в Константинопол, с цел да помогне за справяне със обстановка, която заплашва династията. Неговият значителен принос за провалянето на бунтовника (979 г.) му донася великодушни награди, в това число приемането от императора на проектите му за построяването на манастир на Атон. Счита се, че по този начин Иверският манастир е учреден през 979/980 година, незабавно след завръщането на Торникий (монах Йоан), който получава и купата синкел.
Иверският манастир има изход на море
Параклисът с чудотворната икона е издигнат евентуално след средата на XI век, покрай централната врата. Аналите сочат, че в тези дни към този момент е имало към 300 монаси. Малко по-късно самият манастир " Иверон " постоянно се загатва в изворите като манастира на Дева Мария Портаитиса. Тогава стартират да се оформят две групи монаси - на грузинците, които се молили в католикона на Богородица, и на гърците, които провеждали своите богослужения в черквата " Свети Йоан Кръстител ”. Днес тя е непокътната. Намира се на към 1 час ход пешком западно от манастира. През 1230 година той се снабдява с хрисовули от българския цар Иван Асен II за притежаване на Струма. В духовно отношение монасите от " Иверон " играят дейна роля в придвижването на исихастите. През XIX век манастирът има доста метоси из Българско - в Мелник, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Котел, Жеравна, Велико Търново, Горна Оряховица, Варна и други В Иверската обител се пазят няколко скъпи ръкописа, свързани с българската история. Там е и един от деветте преписа на пространното житие на Св. Климент Охридски от XV век.
Чудотворно копие има и в България
Копие на Иверската Богородица е рисувано през 1648 година по молба на Никон (Никита Минов), след това патриарх на Москва. Оттогава тази икона става значим обект на поклонение във Великото московско княжество. Малко по-късно - през 1790 година, е основано и българското чудотворно копие, което се пази в Роженския манастир. В тези дни той е бил подопечен на " Иверон ".
За разлика от останалите копия на иконата дареното на Роженския манастир се получава в действителност неповторимо. То е направено от светено желязо, а обликът на Иверската Богородица е обграден от 10 дребни композиции, изобразяващи чудесата на иконата. Счита се, че Роженската Дева оказва помощ при контузии и неплодородие. Днес въздействието на Иверския манастир и неговата икона " Богородица Вратарница " се простира в целия християнски свят. Счита се, че иконата пази дома от беди, набези, обири и всяко зло. Помага за възвръщането на душевното и физическото здраве, за помилван на греховете.
Източник:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ