Едно по-мощно изригване на вулкан може да унищожи цели общества

Едно по-мощно изригване на вулкан може да унищожи цели общества и да провокира невиждана международна рецесия. Тази заплаха необяснимо се подценява, предизвестяват учени от Кеймбридж и Бирмингам. Човечеството не е квалифицирано за по-мощни изригвания на вулкани. Ако това се случи, финансовите измерения на злополуката ще бъдат съизмерими с тези от пандемията от ковид. За това предизвестяват учени от Центъра за проучване на екзистенциалния риск в Кеймбридж и от университета в Бирмингам. В мнението си, оповестено в профилираното списание „ Нейчър ", те настоятелно приканват за това заплахата да се вземе насериозно и да се влагат повече средства в наблюдението на вулкани и подготовката ни за такова непредвидено събитие. Светът не е квалифициран за едно по-мощно изригване на вулкан, както и за последствията от това – да вземем за пример за спирането на веригите за доставки, за климатичните промени и така нататък, настояват откривателите. Статистика: един път на всеки 625 години Според учените вероятността, през идващите 100 години да имаме изригване на вулкан от седма степен или по-висока, е едно към шест. Техният разбор демонстрира, че - чисто статистически - опустошителни изригвания на вулкани се случват приблизително през 625 години. В предишното изригвания от подобен мащаб са причинявали внезапни климатични промени и загиването на цели цивилизации. Лара Мани от кеймбриджския Център за проучване на екзистенциалния риск съпоставя климатичните последствия от такова изригване на вулкан със конфликт със Земята на метеорит с диаметър 1 километър. Вероятността да се сблъскаме с метеорит или комета е 100 пъти по-малка от едно опустошително изригване на вулкан. Въпреки това се харчат доста повече средства за наблюдаване на метеорити, в сравнение с за проучване на вулкани, подлага на критика Мани държанието на държавните управления по света. „ Това би трябвало да се промени. Подценяваме трагично риска за обществата ни, който съставляват вулканите ", акцентира тя. Глад, въстания, епидемии Учените настояват още, че би трябвало да възприемаме мощното изригване на вулкана на остров Тонга през януари т.г. като сигнален сигнал. При по-продължителна вулканична активност и изхвърляне на пепел и газове в атмосферата, или в случай че изригването е в регион с сериозна инфраструктура, да вземем за пример в Средиземно море, последствията биха били опустошителни, предизвестяват откривателите. Тонга, януари 2022: изригването на вулкана Хунга-Тонга Хунга Хаапай Последното такова огромно изригване на вулкан е било от седма степен през 1815 година в Индонезия и е провокирало трагични климатични промени, които са се усетили чак в Европа. Глад, въстания, принуждение и епидемии са били другите последствия от това изригване. А идната година (1816-а) по-късно изригване е наречена още „ годината без лято ". Учените упорстват за по-задълбочено проучване на рискови вулкани, за чието битие международната общественост даже не подозира. Изследователите считат, че минимум проучени са морските и езерните ядра, изключително в по-слабо развитите райони като Югоизточна Азия.