Едно писмо до всички родители
Едно писмо, което ще ви помогне да погледнете с други очи на безконечната война у дома. Война, която непрестанно ви кара да се питате къде бъркате, кара ви да се съмнявате в себе си, кара ви да страдате… Едно писмо, което вашето дете би желало да ви напише. Ако знаеше по какъв начин.
„ Toва е едно писмо, което ми се желае да можех да ти напиша. Тази война, която сега водим. Тези непрекъснати разногласия. Аз нуждая се от тях. Имам потребност да диспутирам. Не мога да ти го кажа обаче, тъй като не знам по какъв начин да се изразя вярно. А така и така няма да прозвучи свястно. В момента нуждая се да съм в спор с теб и нуждая се да мина през него. Имам потребност мина през омразата си към теб и към себе си. Затова нуждая се от тази война, макар че и аз я ненавиждам. И няма значение защо се караме: за домашното, за прането, за боклука, за разхвърляната стая, за това, че желая да дремя при другари, за това, че желая автономия, за това, че не желая автономия, за гаджетата ми, за положителните ми другари и неприятните другари. Няма значение. Имам потребност да се карам с теб и нуждая се ти да ми отвръщаш. Отчаяно нуждая се да държиш другия завършек на въжето. Да го държиш крепко, до момента в който аз най-сетне не го пусна – тъй като съм намерил защо друго да се хвана в този нов свят.
Свят, който занапред опознавам. Както опознавам и себе си. Преди знаех кой съм. Знаех ти кой си. Знаех кои сме. Но в този момент това не е по този начин. Сега диря своите граници, които от време на време откривам, единствено когато се изправям против теб. Само когато измествам всичко, което познавам, до ръба на тези граници. Тогава ми се коства, че като че ли се избавям, че новото ми Аз се ражда, че мога да вдишвам. Знам, че копнееш за сладкото дете, което бях. Знам го, тъй като и аз жадувам за същото. И този блян е мъчителен. Чувствам обаче, че войната ми с теб, с всички, ще ме научи, че моята сянка не е по-голяма от светлината в мен. Тази война ще ме научи, че неприятните усеща не значат завършек на взаимоотношенията. Тази война ще ме научи да чувам себе си, даже когато това може да разочарова останалите.
Този наш скандал, абсурдът, с който се разделихме последно, ще свърши. Като всяка стихия, ще отмине. Аз ще го не помни и ти ще го забравиш. Докато не се върне още веднъж. За нещо друго. Или за същото. И тогава още веднъж ще нуждая се да се хванеш за въжето. За да има защо да се хвана и аз. Знам, че тази задача те изтощава. Знам и че най-вероятно в никакъв случай няма да ти благодаря за това, което правиш. Вероятно даже няма да си дам сметка за ролята, която играеш. И несъмнено ще те подлагам на критика за метода, по който правиш нещата. Никога няма да ми се коства, че това, което правиш, е задоволително. И все пак, аз завися от теб и от метода, по който ще издържиш на тази война. И няма значение какво върша, какъв брой диспутирам, какъв брой се цупя, какъв брой мълча. Аз нуждая се от теб. Имам потребност да си там. Моля те, хвани крепко другия завършек на въжето. И знай, че това е най-важното нещо, което някой прави за мен тъкмо в този миг.
С любов, твоят младеж ”
Автор: Гретхен Шмелцер, лекар по логика на психиката
Инфо: www.myvelikoturnovo.com
