Спортни хроники: Драмата на една от най-талантливите руски гимнастички, която си отиде само на 20
Едно от златните девойки на съветската гимнастика има богат на завършения, само че прекомерно къс живот.
Оксана тренира старателно и няма конкуренция измежду връстничките си, по тази причина бързо стартира да се приготвя с девойки по-големи от нея с три-четири години.
„ Сред 30-40 деца я забелязах незабавно. Беше толкоз нежна, с мъдро малко личице. Как се движеше, какво лъчение имаше… Още не можеше да прави даже мост, само че се виждаше, че това момиче има голям, голям капацитет “, спомня си известната съветска треньорка Олга Буянова.
Сензационният орден е последван от злато на международното състезание, извоювано в отборния шампионат дружно с Александра Тимошенко и Оксана Скалдина. На шампионата на планетата в Сараево (1989 г.) Костина очарова съдиите и публиката с благозвучност и артистичност, съчетани с отлична хореография.
Първата по това време е непокътната за бронзовата медалистка от Сеул 1988 Тимошенко.
Костина и Скалдина се конкурират в продължение на три години, а в последна сметка борбата е извоювана от възпитаничката на Олга Буянова.
Но тъкмо тогава се случва нещо непредвидено – разпадът на Съюз на съветските социалистически републики. А окончателният състав на националния тим за Игрите е утвърден от министрите на спорта на някогашните руски републики.
„ Когато споделих на Оксана, тя пребледня, а лицето ѝ се промени. Беше тотално озадачена. Изглежда, че ни се случваше нещо, което не можеше да ни се случи по никакъв метод ”.
Избухва голям скандал, който е отразен от всички водещи медии. Но гласът на ощетените остава глас в пустиня. Сигналът до президента Борис Елцин също не прави работа и Костина потегля за Барселона като фен. Поканена е в каталунската столица персонално от тогавашния началник на МОК Хуан Антонио Самаранч.
В Барселона Костина получава сериозна поддръжка от фамозната Ирина Винер-Усманова, която по това време е треньорка на националния тим на Англия. „ Намерих метод да я въвеждам да тренира с нас. Никой различен не пускаше Оксана в залата “, спомня си тя.
Гимнастичката пропуща голям късмет в спорта с неучастието си на Игрите, само че в Барселона среща любовта на живота си в лицето на петобоеца Едуард Зеновка. Очарована е от сребърния олипийски медалист, а възприятията са взаимни.
Именно Едуард оказва помощ на Оксана да излезе от депресията и я убеждава да се върне към тренировките. „ След олимпиадата не желаех да виждам никого. Бях съвсем сигурна, че повече не желаая да се състезавам. Цялата история ми струваше толкоз доста нерви.
През същата 1992 година, на Световната купа в Брюксел, тя печели пет златни медала от пет вероятни (в самостоятелния многобой и на всички уреди).
Нейният връх е неосъществим в продължение на 17 години!
След триумфа в „ златния “ Брюксел, Костина получава безчет комерсиални оферти за присъединяване в реклами и шоута. Но иркутската хубавица отхвърля всичките.
Плановете ѝ обаче по този начин и не се реализират. На 11 февруари 1993 година, единствено три месеца след фурора в Белгия, Оксана Костина умира в автомобилна злополука.
На път за летището москвичът, ръководен от Едуард Зеновка, излетява в насрещното платно и се блъска челно в камион.
Петобоецът получава голям брой пострадвания и губи бъбрек. Лекарите се борят за живота на 20-годишната гимнастичка в продължение на няколко часа, само че не съумяват да я спасят.
Оксана Костина е заровена в родния Иркутск.
