Проклятието на спестовните работохолици
Едно от водещите конкурентни преимущества на немската стопанска система е специализацията ѝ в редица високовъзвръщаеми браншове. Един от тях е автомобилостроенето.
Още по тематиката
И Международният валутен фонд предлага на Берлин да се стреми към по-висока инфлация, с цел да помогне на страните от еврозоната
Кандидатът за президент на Франция Еманюел Макрон се отразява добре на европейската валута
МВФ предизвестява за опасности пред международната стопанска система поради протекционистичния търговски напън
Политическата неустановеност и паричната политика са аргументите за по-слабия курс на еврото към $.
:
- Германия за поредна година усилва бюджетния си остатък, който доближава рекордните 8.5% от Брутният вътрешен продукт на страната и даже надмина китайския
- Няма директни стопански аргументи Берлин да подтиква вътрешното си ползване, както желаят трети страни и интернационалните институции
- Политическият напън може да накара страната да усили някои държавни разноски, само че резултатите от това ще са - в най-хубавия случай - смесени
Германският остатък по настоящата сметка от години си има доста врагове. Откакто стана ясно, че през 2016 година той доближи до 261 милиарда евро, или 8.5% от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната и надмина китайския по безспорна стойност, те единствено се усилиха.
Според хора на критиците най-голямата европейска стопанска система преследва икономическа политика в жанр " в ущърб на съседите " (beggar-thy-neighbour) и по този метод " унищожава търсенето и лишава работните места в други страни ". Аргументът е, че немският остатък е " неприятен за световната стопанска система " и резултатът от него е " пълзяща дефлация, всеобща безработица, разстройване на вътрешното ребалансиране на немската стопанска система и прекалено разчитане на външното търсене ". Всички горни цитати са от публикации във водещи англосаксонски издания, от Financial Times и Economist, през Wall Street Journal и The New York Times.
В последния през няколко месеца от 2010 година насам (годината, в която в действителност салдото по настоящата сметка на страната става позитивен и стартира да расте), Нобеловият лауреат Пол Кругман атакува икономическите решения на Германия - от консервативната фискална политика до остеритета в обществените разноски. Към този хор неотдавна се включи и американският президент Доналд Тръмп, който назова комерсиалния баланс сред неговата страна и Германия " доста неприятен " и заплаши да наложи 35% мито върху вноса на немски коли. От предходната година редица институции, измежду които Международният валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия (ЕК), също започнаха - намерено или не толкоз - да сочат с пръст немския остатък. Федералният запас на Съединени американски щати стигна до такава степен, че даже добави Германия в листата със страни, следени поради подозрения в " нечестни валутни практики ", паралелно с Китай. Нищо, че Берлин в действителност си няма лична валута, а употребява еврото.
Тези неприятни продуктивни германци
Повечето икономисти - критици на немския модел, обаче не считат, че увеличаващият се остатък по настоящата сметка е породен умишлено или с неприятна предумисъл, а по-скоро е артикул на няколко краткосрочни и дълготрайни фактора. Консенсус има единствено за първите - че 2% от немския остатък за интервала 2014-2016 година произтича от рухването на цените на горивата и суровите материали на международните пазари, а евтиното (от немска гледна точка) евро в допълнение подтиква износа на страната, за сметка на този на задлъжнелите и по-неконкурентоспособни страни от еврозоната. Според отчет на Международния валутен фонд от 2016 година действителният ефикасен обменен курс на Германия е недооценен с 10 - 20%.
Смаляване
И спестовни, и постоянни
От немския стопански институт Ifo обаче не считат, че повода за скока в немския остатък по настоящата сметка е в неналичието на обществени вложения в инфраструктура, тъй като те не са спадали по-драматично от тези в другите страни от Г-7 (виж графиката), а в безусловно парично отношение са останали постоянно към 12-13 милиарда евро от най-малко седем години. Според института не са отговорни и хипотетичните ограничавания върху растежа на възнагражденията, които в действителност усилват процентния си дял от Брутният вътрешен продукт от 2007 година насам. Истинският " провинен ", считат икономистите от Ifo, са спестовните, работливи и застаряващи германци.
" Вроденото " им възприятие за пестеливост е в допълнение подтиквано от промените на пазара на труда при започване на века, известни като промените " Харц " (по името на тогавашния шеф на Volkswagen Петер Харц) които на процедура лимитират помощите за трайно безработните, както и от желанието на синдикатите да правят отстъпка от настояванията си за нарастване на заплати в името на опазване на конкурентоспособността на основни немски браншове и (почти) цялостна претовареност. Резултатът е, че немските служащи са склонни да жертват нарастването на заплатите си и скока в обществените разноски за сметка на сигурност на работното място и консервативност при държавните разходи.
На всичкото от горната страна немските ръководещи нямат истински стопански тласъци да трансформират позициите си. Застаряващото население, поемането на неочаквания бежански поток от 2015-2016 година и обществените разноски, свързани с него, както и икономическите проблеми в еврозоната по никакъв метод не ги подготвят да харчат повече. Потенциално закъснение на световната стопанска система поради спад в търсенето от чужбина също тормози германците, които не желаят да слизат от гребена на износната вълна, преди да им се наложи.
Въпросът с потребността от държавни вложения, които могат да се трансфорат в " черни дупки " за обществени средства, също тормози ръководещите. Пример за това е новото интернационално летище в Берлин, което е обраснало от непрекъснати корупционни кавги и е противоречиво дали ще докара стопански изгоди на града. Освен това, в случай че Германия приоритизира вложения вкъщи, това може да удари директните вложения на немските компании в Източна Европа да вземем за пример. А за похлупак,
Тези фактори карат Германия да отвърна всеки опит за външен напън. А такива не липсват. Един от последните бе преди две семици, когато на съвещание на еврогрупата еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси опита да насърчи експанзивна фискална политика на еврозоната. Идеята бързо срещна гневен немски отпор и отпадна, за сметка на " консенсус ", че през 2018 година за еврозоната е подобаваща неутрална фискална позиция.
Европейска комисия има още един инструмент, с който може да притисне Германия в бъдеще - по Германия не може да чака други да съблюдават разпоредбите, в случай че тя не го прави ", счита Клеменс Фуест, президент на Ifo.
В убеждаването на Германия към този момент се включват и Съединени американски щати. Според Клеменс Фуест Германия може да бъде притисната и от Вашингтон, и от европейските си сътрудници да понижи остатъка си, с цел да потвърди, че ползва на процедура това, което проповядва - отворените пазари, от които се облагодетелства личната ѝ стопанска система. Други промени, които се оферират от икономисти като Марсел Фрацшер, професор по макроикономика и финанси в университета " Хумболт ", Берлин, са дерегулация в региона на услугите и възстановяване на конкурентоспособността в браншове като възобновимите енергоизточници и смяна на данъчната система по подобен метод, че да се поощрят частните вложения вкъщи. Всичко това може да има прочут резултат, само че в действителност колкото и да се оплаква Доналд Тръмп, светът няма да спре да купува мерцедеси и беемвета.
Още по тематиката
И Международният валутен фонд предлага на Берлин да се стреми към по-висока инфлация, с цел да помогне на страните от еврозоната
Кандидатът за президент на Франция Еманюел Макрон се отразява добре на европейската валута
МВФ предизвестява за опасности пред международната стопанска система поради протекционистичния търговски напън
Политическата неустановеност и паричната политика са аргументите за по-слабия курс на еврото към $.
:
- Германия за поредна година усилва бюджетния си остатък, който доближава рекордните 8.5% от Брутният вътрешен продукт на страната и даже надмина китайския
- Няма директни стопански аргументи Берлин да подтиква вътрешното си ползване, както желаят трети страни и интернационалните институции
- Политическият напън може да накара страната да усили някои държавни разноски, само че резултатите от това ще са - в най-хубавия случай - смесени
Германският остатък по настоящата сметка от години си има доста врагове. Откакто стана ясно, че през 2016 година той доближи до 261 милиарда евро, или 8.5% от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната и надмина китайския по безспорна стойност, те единствено се усилиха.
Според хора на критиците най-голямата европейска стопанска система преследва икономическа политика в жанр " в ущърб на съседите " (beggar-thy-neighbour) и по този метод " унищожава търсенето и лишава работните места в други страни ". Аргументът е, че немският остатък е " неприятен за световната стопанска система " и резултатът от него е " пълзяща дефлация, всеобща безработица, разстройване на вътрешното ребалансиране на немската стопанска система и прекалено разчитане на външното търсене ". Всички горни цитати са от публикации във водещи англосаксонски издания, от Financial Times и Economist, през Wall Street Journal и The New York Times.
В последния през няколко месеца от 2010 година насам (годината, в която в действителност салдото по настоящата сметка на страната става позитивен и стартира да расте), Нобеловият лауреат Пол Кругман атакува икономическите решения на Германия - от консервативната фискална политика до остеритета в обществените разноски. Към този хор неотдавна се включи и американският президент Доналд Тръмп, който назова комерсиалния баланс сред неговата страна и Германия " доста неприятен " и заплаши да наложи 35% мито върху вноса на немски коли. От предходната година редица институции, измежду които Международният валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия (ЕК), също започнаха - намерено или не толкоз - да сочат с пръст немския остатък. Федералният запас на Съединени американски щати стигна до такава степен, че даже добави Германия в листата със страни, следени поради подозрения в " нечестни валутни практики ", паралелно с Китай. Нищо, че Берлин в действителност си няма лична валута, а употребява еврото.
Тези неприятни продуктивни германци
Повечето икономисти - критици на немския модел, обаче не считат, че увеличаващият се остатък по настоящата сметка е породен умишлено или с неприятна предумисъл, а по-скоро е артикул на няколко краткосрочни и дълготрайни фактора. Консенсус има единствено за първите - че 2% от немския остатък за интервала 2014-2016 година произтича от рухването на цените на горивата и суровите материали на международните пазари, а евтиното (от немска гледна точка) евро в допълнение подтиква износа на страната, за сметка на този на задлъжнелите и по-неконкурентоспособни страни от еврозоната. Според отчет на Международния валутен фонд от 2016 година действителният ефикасен обменен курс на Германия е недооценен с 10 - 20%.
Смаляване
И спестовни, и постоянни
От немския стопански институт Ifo обаче не считат, че повода за скока в немския остатък по настоящата сметка е в неналичието на обществени вложения в инфраструктура, тъй като те не са спадали по-драматично от тези в другите страни от Г-7 (виж графиката), а в безусловно парично отношение са останали постоянно към 12-13 милиарда евро от най-малко седем години. Според института не са отговорни и хипотетичните ограничавания върху растежа на възнагражденията, които в действителност усилват процентния си дял от Брутният вътрешен продукт от 2007 година насам. Истинският " провинен ", считат икономистите от Ifo, са спестовните, работливи и застаряващи германци.
" Вроденото " им възприятие за пестеливост е в допълнение подтиквано от промените на пазара на труда при започване на века, известни като промените " Харц " (по името на тогавашния шеф на Volkswagen Петер Харц) които на процедура лимитират помощите за трайно безработните, както и от желанието на синдикатите да правят отстъпка от настояванията си за нарастване на заплати в името на опазване на конкурентоспособността на основни немски браншове и (почти) цялостна претовареност. Резултатът е, че немските служащи са склонни да жертват нарастването на заплатите си и скока в обществените разноски за сметка на сигурност на работното място и консервативност при държавните разходи.
На всичкото от горната страна немските ръководещи нямат истински стопански тласъци да трансформират позициите си. Застаряващото население, поемането на неочаквания бежански поток от 2015-2016 година и обществените разноски, свързани с него, както и икономическите проблеми в еврозоната по никакъв метод не ги подготвят да харчат повече. Потенциално закъснение на световната стопанска система поради спад в търсенето от чужбина също тормози германците, които не желаят да слизат от гребена на износната вълна, преди да им се наложи.
Въпросът с потребността от държавни вложения, които могат да се трансфорат в " черни дупки " за обществени средства, също тормози ръководещите. Пример за това е новото интернационално летище в Берлин, което е обраснало от непрекъснати корупционни кавги и е противоречиво дали ще докара стопански изгоди на града. Освен това, в случай че Германия приоритизира вложения вкъщи, това може да удари директните вложения на немските компании в Източна Европа да вземем за пример. А за похлупак,
Тези фактори карат Германия да отвърна всеки опит за външен напън. А такива не липсват. Един от последните бе преди две семици, когато на съвещание на еврогрупата еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси опита да насърчи експанзивна фискална политика на еврозоната. Идеята бързо срещна гневен немски отпор и отпадна, за сметка на " консенсус ", че през 2018 година за еврозоната е подобаваща неутрална фискална позиция.
Европейска комисия има още един инструмент, с който може да притисне Германия в бъдеще - по Германия не може да чака други да съблюдават разпоредбите, в случай че тя не го прави ", счита Клеменс Фуест, президент на Ifo.
В убеждаването на Германия към този момент се включват и Съединени американски щати. Според Клеменс Фуест Германия може да бъде притисната и от Вашингтон, и от европейските си сътрудници да понижи остатъка си, с цел да потвърди, че ползва на процедура това, което проповядва - отворените пазари, от които се облагодетелства личната ѝ стопанска система. Други промени, които се оферират от икономисти като Марсел Фрацшер, професор по макроикономика и финанси в университета " Хумболт ", Берлин, са дерегулация в региона на услугите и възстановяване на конкурентоспособността в браншове като възобновимите енергоизточници и смяна на данъчната система по подобен метод, че да се поощрят частните вложения вкъщи. Всичко това може да има прочут резултат, само че в действителност колкото и да се оплаква Доналд Тръмп, светът няма да спре да купува мерцедеси и беемвета.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ