Тайнствено находище на кал цери невероятни болести, за месец изправя на крака пострадали при катастрофи и хора със счупвания
Едно от тайнствата на Родопите е невероятното находище на лечебна тиня, наречена мумийо, край село Кушла, община Златоград, област Смолян. За тази тиня се знае от епохи – локалните лекували с нея счупените крайници на животните си. Как са разкрили вълшебните й свойства, прадедите мълчат.
Много по-късно след щателни проучвания медицината потвърждава безспорните й качества – съдържа в себе си огромно количество естествен калций, доста по-лесно усвоим от организма, в сравнение с фармацевтичния. В интернет всеки може да открие къде се намира дребното поселище със необичайно име, по-важното е какво има край него – 30-40 квадратни метра с естествения феномен. Дали от локален национализъм, или от непредвидливост на съответните институции, само че мястото към момента е труднодостъпно. Знаят си го единствено локалните и доближават до него по кози пътеки. Кътат си го като зениците на очите си.
Родопчанинът не е човек комерсиален – откогато са населили планината на Орфей, се изхранват единствено с това, с което майката земя ги е дарила.
Раздавали калта гратис, за хаир, в памет на умрелите си родственици. В последно време обаче, в синхрон с лудналата цивилизация, решили да изкярят някой лев, не повече от два-три. Колкото да имат за един хляб повече, който няма да им пристигна допълнително.
И за толкоз продават топка мумийо от 200 година
Отделно клиентът си заплаща транспортните разноски, в случай че се изпрати по пощата.
Кушленци са хем гостоприемни като балканджии, хем мнителни. Не обичат да се кадросват, само че с ненаситност описват за “златната си мина ”, която държат да си остане единствено тяхна.
Ето какво споделя 88-годишната баба Златка, с това име се показва: “От нашата калчица най-вече се интересуват потърпевши при произшествия и хора със счупвания, тъй като за един месец ги изправя на крайници. Без да побеляват от гипс или “бели престилки ” да се навъртат край тях. Достатъчно е да си седят или лежат вкъщи, да пият по половин литър на ден вода с разтвореното мумийо. Или малко количество да държат под езика си, като валидол, до момента в който се разтвори. Така счупените кокалаци сами си зарастват. Някой ще каже – абе, това са бабини деветини. А аз пък ще им кажа – по какъв начин нашите прародители, още преди да е имало конски дохтори, вместо небрежно да опоскат потърпевшите хайванчета, са ги изправяли на крайници?! Щом към този момент ни търсят и от чужбина, значи файдата за тях е огромна. Не желаеме учени глави в Кушла да ни се мотаят из краката. Който има нужда, самичък ни намира! ”, безапелационна е белокосата бабичка с черна шамия. Нейното признание придава още по-голяма загадъчност на загадката им, която е мъчно обяснима.
Георги АНДОНОВ, Кърджали-Златоград
Инфо: zdrave.to
