Живакът – течния метал, които лекува, разкрасява и кара боговете да летят
Едно от старините му латински названия – argentum livum, значи „ живо ребро “. И това е самата истина
Живакът съставлява течност, която се движи по-бързо от водата. При това детайлът има много огромна маса – напълнена с живак кофа тежи към 130 кг!
Металът се среща много рядко в природата – нормално в скали, формирани при изригване на вулкани. Както златото или среброто, живакът може да се добива от руда с помощта нa термична обработка.
Хората се срещат този изумителен метал преди хиляди години. Тогава го получават от цинобър – минерал с черен цвят (серен живак), суровина за приемане на живак, както и на багра. Поради лесния преход на живака в цинобър и обрано му се отрежда място на основно настоящо вещество при основаването на така наречен „ метафизичен камък “.
Освен алхимици голям интерес към живака демонстрират и маговете, употребявайки го в разнообразни вълшебен ритуали. Червеният живак (цинобър) се цени изключително доста за разрушение на астрални структури и изпъждане на духове. За задачата той се разпръсква във въздуха и отвъдните същности напущат третираната „ живачна “ област. В обработените по този метод места приборите се повреждат, а при хората настава обостряне на прочувственото положение.
За магическите свойства на живака са добре осведомени жреците на Древен Египет, които го употребяват в своите секрети церемонии. За задачата в дребен съд от дърво или гранит се слагат 3,5 г живак и в него се запечатват уловените духове. След гибелта на фараона подобен флакон се слага в гърлото на мумията, с цел да може умрелият държател да ги ръководи в задгробния свят. Египтяните носят флакончета с живак и приживе – като талисман.
Амулети, съдържащи живак се радват на огромна известност и през днешния ден. Картоиграчите, феновете на конни надбягвания и хазартни игри носят цялостно с живак и запечатано индийско орехче. Те имат вяра, че този амулет им носи шанс. За ръководство на мощните енергийни потоци маговете употребяват стъклени пръстени, цялостни с живак.
Медиците също обичат да ползват живака като лекарство срещу разнообразни заболявалия, както и в основаването на козметични средства.
Франсоа Берние, странник, учещ живота на индийските асхети и йогите, написа, че им е известна тайната за подготвяне на еликсири от живак. Достатъчни са единствено две капки от това средство заран, с цел да работят чудесно всички системи в организма.
Интересен миг, засягащ течния метал, се открива в индийския епос. Там се споделя за виманите — особени летателни апарати, които служат като средство за напредване на богове, принцове и демони. Виманите са съхранявани в специфични „ хангари “ и са охранявани от строга защита. Но значимото е друго – горивото за тях (според дословния превод на индийските текстове) са необикновени субстанции: мед, оризова настойка и живак.
