Историк твърди, че е открил тайната на Голямата пирамида в Гиза
Едно от седемте чудеса на света, Голямата пирамида в Египет озадачава откриватели и археолози от епохи. Великолепната конструкция в африканската пустиня е мястото за последна отмора на няколко владетели на това антично царство, само че, както счита специалистът по антични цивилизации Матю Сибсън, пирамидата може да е издигната по друга причина.
Историкът Матю Сибсън, откривател на античните цивилизации, допуска, че Голямата пирамида в Гиза е била издигната като гигантска водна помпа, а не гробница, оповестява The Daily Star. Експертът стига до заключението поради роман на гръцкия историк Херодот за двете „ изгубени пирамиди “ на изкуственото езеро Моерис, за което не се знае поти нищо.
Според Сибсън, локалните поданици по това време споделили на Херодот, който посетил за малко Египет през 490 година пр.н.е., че има две великански структури, покрити с вода.
“Херодот декларира, че самото езеро е надълбоко 50 морски сажена, което е почти 90 метра. Пирамидите, той написа, са били в центъра на езерото и са били 100 фуронги или високи 182 метра като половината от тях са потопени във водата “, допуска специалистът.
Според Сибсън това поддържа изказванията му за връзката сред пирамидите и водата.
„ Ако описанието на Херодот е вярно, фактът, че две от най-големите пирамиди в Египет са били издигнати вътре в най-голямото езеро в Египет, би трябвало да ни каже нещо за тяхната цел “, упорства той.
Сибсън твърди, че с изключение на в Голямата пирамида, гробниците в другите сходни структури са били достигани посредством втурване. По този метод, в случай че пирамидите на езерото Моерис „ следват тази обща наклонност, те може да са наводнявани в продължение на шест месеца всяка година, което сигурно е изключително. “ Историкът акцентира, че езерото Моерис се смята за контейнер за платото Гиза, което събира вода от Голямата пирамида, което допуска, че това е гигантска помпа.
За да се избегне потапянето на периметъра на структурата, е била издигната стена, с цел да разреши региона сред пирамидата и стената да се запълва с вода.
„ Тази вода не може да пристигна от Нил, защото реката е по-ниска от платото Гиза, само че езерото Моерис е по-високо от Гиза и доста откриватели считат, че езерото е водоизточник на Гиза. Но с цел да стигне до там, на разстояние от 80 километра, сигурно ще е нужна помпа “, счита историкът. /БГНЕС
Историкът Матю Сибсън, откривател на античните цивилизации, допуска, че Голямата пирамида в Гиза е била издигната като гигантска водна помпа, а не гробница, оповестява The Daily Star. Експертът стига до заключението поради роман на гръцкия историк Херодот за двете „ изгубени пирамиди “ на изкуственото езеро Моерис, за което не се знае поти нищо.
Според Сибсън, локалните поданици по това време споделили на Херодот, който посетил за малко Египет през 490 година пр.н.е., че има две великански структури, покрити с вода.
“Херодот декларира, че самото езеро е надълбоко 50 морски сажена, което е почти 90 метра. Пирамидите, той написа, са били в центъра на езерото и са били 100 фуронги или високи 182 метра като половината от тях са потопени във водата “, допуска специалистът.
Според Сибсън това поддържа изказванията му за връзката сред пирамидите и водата.
„ Ако описанието на Херодот е вярно, фактът, че две от най-големите пирамиди в Египет са били издигнати вътре в най-голямото езеро в Египет, би трябвало да ни каже нещо за тяхната цел “, упорства той.
Сибсън твърди, че с изключение на в Голямата пирамида, гробниците в другите сходни структури са били достигани посредством втурване. По този метод, в случай че пирамидите на езерото Моерис „ следват тази обща наклонност, те може да са наводнявани в продължение на шест месеца всяка година, което сигурно е изключително. “ Историкът акцентира, че езерото Моерис се смята за контейнер за платото Гиза, което събира вода от Голямата пирамида, което допуска, че това е гигантска помпа.
За да се избегне потапянето на периметъра на структурата, е била издигната стена, с цел да разреши региона сред пирамидата и стената да се запълва с вода.
„ Тази вода не може да пристигна от Нил, защото реката е по-ниска от платото Гиза, само че езерото Моерис е по-високо от Гиза и доста откриватели считат, че езерото е водоизточник на Гиза. Но с цел да стигне до там, на разстояние от 80 километра, сигурно ще е нужна помпа “, счита историкът. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ