Светилище на Одисей е открито на остров Итака
Едно от най-забележителните открития е добре непокътната подземна чешма или цистерна с каменни стени
Фрагменти, носещи името на Одисей, са открити на остров Итака - домът, съгласно легендата, на един от най-великите герои на Древна Гърция, оповестява To Vima. Известен с това, че ослепява циклопа, устоява на сирените и измисля хитростта на троянския кон, Одисей е станал знак на интелигентността, упоритостта и копнежа по дома. Островното му царство - дълго обсъждано от учените - най-често се разпознава с днешна Итака.
Нови и значими прозрения за историческата и културната еволюция на Итака се появиха вследствие на изследователска стратегия на Университета в Янина в огромния археологически обект Агиос Атанасиос - прочут още като „ учебното заведение на Омир “ - в северната част на острова, който е прочут и като Итаки. Програмата, която продължава от 2018 година, се концентрира върху ръководството, спомагателното документиране и представянето на находките от по-ранните систематични разкопки (1994-2011 г.), ръководени от починалия доцент Лица Конторли-Пападопулу и почетния професор Атанасиос Пападопулу. Настоящата фаза се управлява от почетния професор Giannos G. Lolos, с основен принос от доктор Christina Marambea от Университета в Янина.
Мястото - наричано „ Училището на Омир “ от началото на XIX в. - е ситуирано върху скална групировка на източните скатове на Екзоги, в регион, богат на сладководни извори. Останките се простират на две изкуствени тераси, свързани със стълбища от дялани камъни, и се простират на по-ниски равнища. Горната тераса е доминирана от останките на елинистическа кула (III в. прочие Хр.), до момента в който на долната тераса се намира огромна правоъгълна постройка.
Сведенията за човешка активност на обекта датират от финалния неолит (края на V-IV хиляди прочие Хр.), а фрагменти от керамика от късната бронзова ера - датирани от XIV и XIII в. прочие Хр. демонстрират доста обитаване през микенската ера - интервалът, който обичайно се свързва с Одисей.
Едно от най-забележителните открития е добре непокътната подземна чешма или цистерна с каменни стени от корбел - една от дребното сходни, известни в Йонийско море, която евентуално датира от микенската дворцова фаза.
Селището наподобява е било част от по-широка мрежа от 7-8 микенски обекта в северозападната част на Итака, което допуска, че може да е било ядро на районен център през късната бронзова ера.
Находките от по-късни интервали включват ритуални басейни, над 30 глинени вотивни блага, прешлени за вретено, златни и бронзови украшения и повече от 100 монети от градове в елинистическия и римския свят - доказателства за продължителна активност и поклонничество.
Особено внимание заслужават 14 щамповани покривни керемиди и надписани фрагменти, един от които носи името [OD]YSSEUS, а различен - посвещение, което евентуално гласи ODYS[SEI] („ на Одисей “) - което демонстрира публично паметно поклонение на героя. Миниатюрен бронзов бюст на Одисей, подобаващ на изобразяването му върху итакски монети от IV-III в. пр.н.е. и портрети от римската ера, поддържа определянето на обекта като светилище.
Взети дружно, доказателствата сочат към идентифицирането на обекта като Одисейон - светилище на героя, отдадено на Одисей, упоменато в указ от II в. пр.н.е. от Магнезия в Мала Азия, в който се загатват и Одисеите - атлетически и културни игри, провеждани в негова чест.
Близо век откакто във откъс от пещерата в залива на Полис е открит вотивен надпис „ EUKHEN ODYSSEI “ („ обет за Одисей “), новите находки удостоверяват, че почитането на героя е траяло и през елинистическия и римския интервал.
Фрагменти, носещи името на Одисей, са открити на остров Итака - домът, съгласно легендата, на един от най-великите герои на Древна Гърция, оповестява To Vima. Известен с това, че ослепява циклопа, устоява на сирените и измисля хитростта на троянския кон, Одисей е станал знак на интелигентността, упоритостта и копнежа по дома. Островното му царство - дълго обсъждано от учените - най-често се разпознава с днешна Итака.
Нови и значими прозрения за историческата и културната еволюция на Итака се появиха вследствие на изследователска стратегия на Университета в Янина в огромния археологически обект Агиос Атанасиос - прочут още като „ учебното заведение на Омир “ - в северната част на острова, който е прочут и като Итаки. Програмата, която продължава от 2018 година, се концентрира върху ръководството, спомагателното документиране и представянето на находките от по-ранните систематични разкопки (1994-2011 г.), ръководени от починалия доцент Лица Конторли-Пападопулу и почетния професор Атанасиос Пападопулу. Настоящата фаза се управлява от почетния професор Giannos G. Lolos, с основен принос от доктор Christina Marambea от Университета в Янина.
Мястото - наричано „ Училището на Омир “ от началото на XIX в. - е ситуирано върху скална групировка на източните скатове на Екзоги, в регион, богат на сладководни извори. Останките се простират на две изкуствени тераси, свързани със стълбища от дялани камъни, и се простират на по-ниски равнища. Горната тераса е доминирана от останките на елинистическа кула (III в. прочие Хр.), до момента в който на долната тераса се намира огромна правоъгълна постройка.
Сведенията за човешка активност на обекта датират от финалния неолит (края на V-IV хиляди прочие Хр.), а фрагменти от керамика от късната бронзова ера - датирани от XIV и XIII в. прочие Хр. демонстрират доста обитаване през микенската ера - интервалът, който обичайно се свързва с Одисей.
Едно от най-забележителните открития е добре непокътната подземна чешма или цистерна с каменни стени от корбел - една от дребното сходни, известни в Йонийско море, която евентуално датира от микенската дворцова фаза.
Селището наподобява е било част от по-широка мрежа от 7-8 микенски обекта в северозападната част на Итака, което допуска, че може да е било ядро на районен център през късната бронзова ера.
Находките от по-късни интервали включват ритуални басейни, над 30 глинени вотивни блага, прешлени за вретено, златни и бронзови украшения и повече от 100 монети от градове в елинистическия и римския свят - доказателства за продължителна активност и поклонничество.
Особено внимание заслужават 14 щамповани покривни керемиди и надписани фрагменти, един от които носи името [OD]YSSEUS, а различен - посвещение, което евентуално гласи ODYS[SEI] („ на Одисей “) - което демонстрира публично паметно поклонение на героя. Миниатюрен бронзов бюст на Одисей, подобаващ на изобразяването му върху итакски монети от IV-III в. пр.н.е. и портрети от римската ера, поддържа определянето на обекта като светилище.
Взети дружно, доказателствата сочат към идентифицирането на обекта като Одисейон - светилище на героя, отдадено на Одисей, упоменато в указ от II в. пр.н.е. от Магнезия в Мала Азия, в който се загатват и Одисеите - атлетически и културни игри, провеждани в негова чест.
Близо век откакто във откъс от пещерата в залива на Полис е открит вотивен надпис „ EUKHEN ODYSSEI “ („ обет за Одисей “), новите находки удостоверяват, че почитането на героя е траяло и през елинистическия и римския интервал.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ