„Създадох устройство, което позволява да виждате душите на мъртвите“
Едно от най-тайните стремежи, за което мечтаят хората, които се интересуват от паранормални феномени или са изгубили непосредствен човек, е да имат най-малко един път опция да поддържат връзка с някого, който е напуснал света на живите.
Но дали е допустимо?
Много учени от 20-ти век били уверени, че е изцяло допустимо да се реализира контакт със сили отвън нашия свяр. Някои от тях са прекарали доста години в основаването на такива устройства. Достатъчно е да си напомним Spiricom на Уилям О’Нийл или хроновизора на Пелегрино Ернети.
Това се случва и през днешния ден, само че с появяването на „ ловци на духове “, които се интересуват от лайкове и гледания, а не от разкриването на тази тайнственост, в обществото се образува изкривена визия за същинските цели на проучванията в региона на свръхестественото.
99% от историите за „ реализиране на контакт с призрака на мъртъв човек “ са режисура за приемане на популярност и пари.
Послания от отвъдното
В историята обаче има случаи, които се открояват на общия декор. Не можем да потвърдим, че потвърждават опцията за връзка с отвъдното, само че най-малко заслужават внимание.
Един от най-противоречивите способи за определяне на контакт с паранормалния свят, който към момента провокира полемики, е видео-инструменталната транскомуникация, която се назовава още „ психовизия “.
Някои от вас може би в никакъв случай не са чували за него. През 80-те години тази тематика се обсъждаше интензивно на Запад, само че у нас по обясними аргументи не се разясняваше.
„ Психовизия “
И по този начин, какво е това? Психовизия значи лъчение на отвъдния свят, където се счита, че живеят душите на мъртвите, на особено устройство. За задачата е необходим човек, талантлив с „ неустойчивост към различен свят “.
Най-известният психовидец е Клаус Шрайбер, някогашен пожарен контрольор от Аахен, Германия, който е един от първите, сглобили сходно устройство въз основата на тв приемник и съоръжение за приемане на къси талази.
In 1985 Klaus Schreiber (pictured) began to recieve images on his TV from the deceased.
Klaus went on to capture famous faces, including members of his family pic.twitter.com/RMo5j3N0B3
— New World Science (@NewWorldScienc3) June 14, 2020
Той опитва от 1974 година, само че дълго време не се получава нищо. Едва през 1982 година, комбинирайки 9 късовълнови приемника, работещи на периодичност от 3 до 22 MHz, той съумява да реализира първите резултати.
Покойният другар
На 16 май 1982 година Шрайбер седи умислен пред устройството си и ненадейно, за десети от секундата, вижда на екрана облик на своя починал другар Питър, за който внезапно си помислил.
Шокираният мъж извикал името на приятеля си и почнал да следи деликатно изображението на екрана. След няколко секунди очакване лицето на Питър още веднъж се появило измежду вълничките. И съдейки по придвижването на устните му, той казвал нещо…
След този триумф Шрайбер трансформира къщата си в същинска лаборатория, инсталирайки там десетки приемници. Той ги комбинира посредством комутатор по подобен метод, че един сигнал се наслагва върху различен и по-късно преобразува вълните в изображение.
Дъщерята
Резултатът не просрочен. Около шест месеца по-късно, през ноември 1982 година, Шрайбер съумява да снима фрагменти на щерка си Карин, която е умряла четири години по-рано.
Изненадващо обликът на щерка му се оказал много явен. И когато той посочил фотосите на жена си, тя, която считала заниманието му за загуба на време, незабавно разпознала щерка си.
Шрайбер обяснил работата на устройството си по следния метод:
– Когато мислим за умрял човек, неумишлено „ привличаме “ душата му към себе си. Приемниците записват сигналите, идващи от душата, и демонстрират изображението на екрана.
Най-трудното е да извикаш душата. Не всички от тях желаят да осъществят контакт със света на живите, тъй че човек би трябвало да бъде отворен към тънкия свят.
Душите на починалите
През идващите години благодарение на това устройство Шрайбер вижда и снима от екрана съвсем всички свои родственици, умряли преди доста години: родители, дъщерята Карин, сина Робърт и неговия шурей.
Той също по този начин съумял да направи фотоси на известни хора от това време – актьорите Кюрд Юргенс, Роми Шнайдер и даже краля на Бавария Луи II. Общо снимал към 100 фотографии.
Средната дълготрайност на появяването на „ душата “ на екрана беше към 4 стотни от секундата, само че даже това било задоволително, с цел да заинтересува научната общественост.
Опити за проучване
След триумфа на Шрайбер учените Меган Харш и Теодор Чопър се заинтересували от тази тематика. Известно време те работили върху проучването на феномена психовизия тримата.
По-късно те назовават финия свят, към който се свързва Шрайбер, „ zeitstrom “ (буквално това се превежда като „ поток на времето “). В опит да го изследват стигнали до извода, че там времето тече по друг метод, защото не съумели да беседват с духовете. Имало и версия, че има друг брой измерения.
Резултатите, получени от Шрайбер, Харш и Чопър, към момента провокират любознание измежду учените и подклаждат интереса към психовизията. Въпреки че през днешния ден съвсем нищо не се знае за неговия изобретател.
За финален път Шрайбер се появил обществено през 1998 година, след което ненадейно липсващ и никой не знае къде отишъл. Когато публицисти отишли при него през февруари 1999 година, с цел да го интервюират, се оказало, че домът му е запустял.
Въпреки това чертежите на неговото устройство останали и може би някой академик ще успее да приключи работата на Шрайбер, тъй че хората най-сетне да могат да поддържат връзка с умряли хора.
