Сакралното сърце на Шипка: Тайната костница под Паметника на свободата
Едно от най-сакралните места в Паметник на свободата е неговата крипта – пространството за поклонение на връх Свети Никола. Именно там са положени тленните остатъци на над 300 воини, починали за свободата на България по време на боевете за Шипченския проход през 1877 година.
Днес достъпът до криптата е стеснен . От 2020 година гости не се позволяват поради проблеми с фасадата и нуждата от разрешителни за външен ремонт на монумента.
Строежът на Паметника на свободата е приключен през 1930 година и още през цялото време той се трансформира в национално светилище. Първоначалният план обаче не планува обособена костница.
Мащабното преустрояване, което „ отваря “ пода на монумента и свързва земята с вечността, се осъществя 25 години по-късно . През 1956 година е направен специфичен план за смяна на интериорното пространство на първия и втория етаж, споделя.
По думите на шефа на Национален парк-музей „ Шипка-Бузлуджа “ доктор Чавдар Ангелов, екип под управлението на архитекта Иван Васильов, с присъединяване на създатели като Михаил Кац и Иван Мандов, оформя пространството, което познаваме през днешния ден. В пода на втория етаж е отворен огромен кръговиден отвор, обкръжен с балюстрада, който води към костницата.
Криптата е построена на две равнища. На първия етаж е подложен мраморен саркофаг, лежащ върху четири мраморни лъва – знак на мощ и държавност. В него са положени костите на бранителите на Шипченския проход.
В северната ниша се намира емблематичната скулптурна група „ Български опълченец и съветски боец “, застанали на пост. В южната ниша на втория етаж е инсталирана скулптурата на богинята на успеха. Тези художествени детайли оформят интериора, който генерации българи свързват с поклонението пред саможертвата.
Любопитен подробност от историята на монумента са входните порти . Първоначално те са били дървени, само че през 1947 година са сменени с две солидни железни порти, всяка с тегло към половин звук.
Северната врата е украсена с пластична лъвска глава, а южната – тази към костницата – с глава на орел. Символите въплъщават воинската чест и храбростта – качества, неразривно свързани с подвига на бранителите на прохода.
Архивите на музея пазят сведения, че скулптурната комбинация на опълченеца и боеца е направена на място пред южния вход на паметника по гипсов модел, а по-късно е изпълнена от врачански камък. Материалите са обезпечени от тогавашното дружество „ Каменни кариери “, което прави и огромна част от монтажните действия.
С построяването на криптата Паметникът на свободата придобива своя приключен образ – освен като архитектурен знак, само че и като място на безконечна памет.
Днес достъпът до криптата е стеснен . От 2020 година гости не се позволяват поради проблеми с фасадата и нуждата от разрешителни за външен ремонт на монумента.
Строежът на Паметника на свободата е приключен през 1930 година и още през цялото време той се трансформира в национално светилище. Първоначалният план обаче не планува обособена костница.
Мащабното преустрояване, което „ отваря “ пода на монумента и свързва земята с вечността, се осъществя 25 години по-късно . През 1956 година е направен специфичен план за смяна на интериорното пространство на първия и втория етаж, споделя.
По думите на шефа на Национален парк-музей „ Шипка-Бузлуджа “ доктор Чавдар Ангелов, екип под управлението на архитекта Иван Васильов, с присъединяване на създатели като Михаил Кац и Иван Мандов, оформя пространството, което познаваме през днешния ден. В пода на втория етаж е отворен огромен кръговиден отвор, обкръжен с балюстрада, който води към костницата.
Криптата е построена на две равнища. На първия етаж е подложен мраморен саркофаг, лежащ върху четири мраморни лъва – знак на мощ и държавност. В него са положени костите на бранителите на Шипченския проход.
В северната ниша се намира емблематичната скулптурна група „ Български опълченец и съветски боец “, застанали на пост. В южната ниша на втория етаж е инсталирана скулптурата на богинята на успеха. Тези художествени детайли оформят интериора, който генерации българи свързват с поклонението пред саможертвата.
Любопитен подробност от историята на монумента са входните порти . Първоначално те са били дървени, само че през 1947 година са сменени с две солидни железни порти, всяка с тегло към половин звук.
Северната врата е украсена с пластична лъвска глава, а южната – тази към костницата – с глава на орел. Символите въплъщават воинската чест и храбростта – качества, неразривно свързани с подвига на бранителите на прохода.
Архивите на музея пазят сведения, че скулптурната комбинация на опълченеца и боеца е направена на място пред южния вход на паметника по гипсов модел, а по-късно е изпълнена от врачански камък. Материалите са обезпечени от тогавашното дружество „ Каменни кариери “, което прави и огромна част от монтажните действия.
С построяването на криптата Паметникът на свободата придобива своя приключен образ – освен като архитектурен знак, само че и като място на безконечна памет.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ