Манол Пейков се прицели в кметското кресло в Пловдив, едва седми е в листата за депутат
Едно от най-разпознаваемите лица под тепетата - издателят, държавник и събирач на дарения за дела - Манол Пейков, ще е едвам седми в листата на ПП-ДБ за парламентарните избори на 2 април. Синът на Божана Апостолова очевидно занапред си прави сметка да седне на кметския стол в Пловдив, а депутатстването му ще е малко. Ако въобще има такова, поради мястото му в листата на обединението. Самият Манол Пейков съвсем в прав текст признава, че огромната му цел е да е градоначалник, а и от мненията под поста му това става съвсем 100% несъмнено.
ЕТО КАКВО НАПИСА ПЕЙКОВ:
Скъпи другари –
Знаете по какъв начин е в живота: от време на време се получава разминаване сред това, което човек желае, и това, което знае, че би трябвало да направи.
Да, вярно се досещате – приказвам за идните избори.
Винаги съм бил публично зает и би било повече от необичайно тъкмо в този момент – след толкоз дадени изявленията, в които споделям оптимизма си за бъдещето на България поради гражданското общество, което се ражда и съзрява пред очите ми – да дам заден ход.
Към това обаче следва незабавно да прибавя, че постоянно съм гледал на себе си доста повече като на държавник, в сравнение с като на политик. И от горната страна на всичкото се намирам в онази златна възраст, в която към този момент знам какво желая и към момента имам силите да се боря за него.
Затова персоналното ми чувство е, че бих бил най-полезен там, където ще имам действително поле за деяние – и ще има действителен късмет да видя (поне част от) резултатите от труда и напъните си в границите на един управнически цикъл.
С други думи – считам, че в случай че мястото ми въобще е в политиката, то е в градската, а не в националната политика.
В същото време обаче съм пределно наясно какъв брой значим е вододелът, на който се намира България – вододел сред автокрация и правова страна, сред Европа и Евразия, сред привидна и същинска народна власт, сред бъдеще и минало. И че тази огромна, цивилизационна борба, се води точно в Народното събрание.
Наясно съм също по този начин какъв брой голям актив е доверието – в а ш е т о доверие – което завоювах през последната година. Чувствам сериозна отговорност към този актив – и точно по тази причина считам, че той би трябвало да бъде и н в е с т и р а н в тази борба.
Затова ще видите името ми под номер 7 в бюлетината на ПП-ДБ за парламентарните избори в 16-и многомандатен изборен регион – Пловдив град.
* * *
Седмото място в листата си избрах самичък.
Т в ъ р д о отхвърлих да влизаме в режим на договаряния с съдружните ни сътрудници да поема водачеството в Пловдив (макар да ми беше предложено).
Първо, тъй като моето присъединяване в бюлетината е подкрепящо, а не водещо. А същинската ми борба чакам да бъде на локалните избори наесен.
Второ – тъй като почитам и оценявам Никола Минчев като човек и политик; имам вяра в честността му и политическото му бъдеще и се причислявам към предвожданата от него бюлетина с наслада и без сянка на какъвто и да е вътрешен спор.
Трето – тъй като (като член на Националния съвет на " Да, България ", участник в поредност от избори и някогашен депутат) ми е пределно ясно какъв брой деликатна работа е действието на една коалиция (хеле пък на коалиция, състояща се от обединения!). Разбутването на дълго премисляни и договаряни (на кардинална, стратегическа основа) листи е като резултата на пеперудата – сякаш дребна работа, само че с капацитет да аргументи съществени разтърсвания. Нито аз, нито младата ни коалиция имаме потребност от това.
И четвърто – тъй като явяването ми на седмо място по никакъв метод не ме трансформира в новобранец.
Ако уверено смятате, че заслужавам да бъда по-напред – има метод да пренаредите листата. Нарича се " преференция ".
Единственото " предпазено " място (такова, което не може да бъде изместено с преференции) е първото. В Пловдив град ние сигурно ще спечелим повече от едно място. (Надявам се и имам вяра, че ще са д о с т а повече от едно.)
Очаквам поддръжката ви.
Надявам се да я получа.
И давам обещание в случай че я получа, да я употребявам по най-почтения и логичен метод, на който съм кадърен.
ЕТО КАКВО НАПИСА ПЕЙКОВ:
Скъпи другари –
Знаете по какъв начин е в живота: от време на време се получава разминаване сред това, което човек желае, и това, което знае, че би трябвало да направи.
Да, вярно се досещате – приказвам за идните избори.
Винаги съм бил публично зает и би било повече от необичайно тъкмо в този момент – след толкоз дадени изявленията, в които споделям оптимизма си за бъдещето на България поради гражданското общество, което се ражда и съзрява пред очите ми – да дам заден ход.
Към това обаче следва незабавно да прибавя, че постоянно съм гледал на себе си доста повече като на държавник, в сравнение с като на политик. И от горната страна на всичкото се намирам в онази златна възраст, в която към този момент знам какво желая и към момента имам силите да се боря за него.
Затова персоналното ми чувство е, че бих бил най-полезен там, където ще имам действително поле за деяние – и ще има действителен късмет да видя (поне част от) резултатите от труда и напъните си в границите на един управнически цикъл.
С други думи – считам, че в случай че мястото ми въобще е в политиката, то е в градската, а не в националната политика.
В същото време обаче съм пределно наясно какъв брой значим е вододелът, на който се намира България – вододел сред автокрация и правова страна, сред Европа и Евразия, сред привидна и същинска народна власт, сред бъдеще и минало. И че тази огромна, цивилизационна борба, се води точно в Народното събрание.
Наясно съм също по този начин какъв брой голям актив е доверието – в а ш е т о доверие – което завоювах през последната година. Чувствам сериозна отговорност към този актив – и точно по тази причина считам, че той би трябвало да бъде и н в е с т и р а н в тази борба.
Затова ще видите името ми под номер 7 в бюлетината на ПП-ДБ за парламентарните избори в 16-и многомандатен изборен регион – Пловдив град.
* * *
Седмото място в листата си избрах самичък.
Т в ъ р д о отхвърлих да влизаме в режим на договаряния с съдружните ни сътрудници да поема водачеството в Пловдив (макар да ми беше предложено).
Първо, тъй като моето присъединяване в бюлетината е подкрепящо, а не водещо. А същинската ми борба чакам да бъде на локалните избори наесен.
Второ – тъй като почитам и оценявам Никола Минчев като човек и политик; имам вяра в честността му и политическото му бъдеще и се причислявам към предвожданата от него бюлетина с наслада и без сянка на какъвто и да е вътрешен спор.
Трето – тъй като (като член на Националния съвет на " Да, България ", участник в поредност от избори и някогашен депутат) ми е пределно ясно какъв брой деликатна работа е действието на една коалиция (хеле пък на коалиция, състояща се от обединения!). Разбутването на дълго премисляни и договаряни (на кардинална, стратегическа основа) листи е като резултата на пеперудата – сякаш дребна работа, само че с капацитет да аргументи съществени разтърсвания. Нито аз, нито младата ни коалиция имаме потребност от това.
И четвърто – тъй като явяването ми на седмо място по никакъв метод не ме трансформира в новобранец.
Ако уверено смятате, че заслужавам да бъда по-напред – има метод да пренаредите листата. Нарича се " преференция ".
Единственото " предпазено " място (такова, което не може да бъде изместено с преференции) е първото. В Пловдив град ние сигурно ще спечелим повече от едно място. (Надявам се и имам вяра, че ще са д о с т а повече от едно.)
Очаквам поддръжката ви.
Надявам се да я получа.
И давам обещание в случай че я получа, да я употребявам по най-почтения и логичен метод, на който съм кадърен.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ