Уникални находки в неолитно селище в местността „Валога“
Едно от най-ранните селища, открити до този миг в Европа се намира у нас, край село Оходен, в местността „ Валога “. Неолитното населено място е датирано от VI хилядолетие пр.н.е. Обектът е значим освен с ранната си датировка, а и с находките в него. Всяка находка е скъпа сама по себе си, само че най-изключителна измежду тях е нефритен облик на раждащата Богиня-майка. Нефритът е полускъпоценен камък, само че заветен за доста култури, като водачеството в това отношение води Китай, където нефритени артефакти са датирани на 7000 години. Интересното е, че нефритените находки по българските земи са на възраст с 1000 години по-голяма от китайските.
Да се извае нефрит, през неолита е фантастично достижение. Детайлното издялване на амулетите, както и полирането им е неповторимо, в случай че се одобри, че са правени на ръка. Микродраскотините при ръчна направа, би трябвало да са ситуирани в разнообразни направления, само че проучването под микроскоп открива издраскване единствено в една посока. Това приказва за потребление на механично оборудване, примерно абразивно колело. Според учените обаче тази техника е открита 3000 години по-късно. Какво може да значи това…? Че в нашите земи технологиите са били по-напреднали от другите места по света?
Още при първите разкопки са открити остатъци от жилища, въглени, мазилки, опушени камъни и пепел. Намерени са няколко дупки от колони с диаметри към 0,45 m, намиращи се в централната част, и имащи отпечатъци от цепени греди и плет. Това демонстрира, че наземната част на постройката и покривът са били солидни.
В обекта са открити руини на античен храм, на жилищни постройки, некропол и два изцяло непокътнати мъжки и женски, човешки скелета на по 8000 години. Първият открит скелет в обекта е бил на жена и все още е изложен като експонат във врачанския Историческия музей. След това са открити още 3 остатъци на антични поданици на селището. Последният скелет е на мъж, към който са поднесени блага сложени до главата – глинен съд и дълъг кремъчен нож. Според керамичния съд, находката може да се причисли към 6-то хилядолетие преди н.е.
Свещеният комплекс бил ситуиран по средата на селището, а некрополът бил част от него. Храмът се смята за единственият по рода си в България. Някога подът е бил затрупан с паваж. Камъните са с П-образна форма, насочена на изток. Открити са десетки глинени и каменни дискове, които за ранните земеделци символизирали слънчевия диск. Това кара археолозите да допускат, че евентуално храмът е бил отдаден на Слънцето. Вероятно тук праисторическите хора се ориентирали по светилото, по кое време е най-подходящото време за засяване и прибиране на реколтата.
При траялите изследвания е открит античен олтар, украсен с огромни еленови рога. Подобен аналог има само в археологически обект край Тулуза, Франция. Еленът се е приемал за най-яркият знак на мъжкото начало и на плодородието.
Според направения радиовъглероден разбор на еленовите рога, това населено място се явява единственото в България, където се срещат археологически находки, свързващи две исторически столетия – среднокаменната и новокаменната.
Анализът е изработен в лабораторията в град Познан, Полша. Възрастта на трофея е 6 500 година прочие Хр.
Преди няколко години са открити и артефакти от обсидиан, произхода на който е от залежи в Унгария и Армения. Направените открития водят до изводи, че Балканският полуостров е бил в центъра на праисторическа цивилизация.
