Едно от най-коварните наследства от комунизъма, е обрастването на държавата

Едно от най-коварните наследства от комунизъма, е обрастването на страната с секрети, с квалифицирана информация и ведомства имащи пълномощията да разполагат и управляват тези “тайни ”, подслушвания и секретни “мероприятия ”. Нещо сходно е и с неизкоренимата “Охрана ” от Управление безопасност и охрана (Пето управление н, която в този момент към този момент се назовава НСО, над “държавните мъже ”. И над “държавните дами ” също, де. Тези реликти, тези секрети служби и архаични засекретявания на какво ли не, тези останки от практиките на Държавна сигурност в структурите на страната, са доста сериозен проблем. Те в действителност непрекъснато основават обструкции на българите да схванат какво става в реалност, каква е истината за значими информации и дейности от страна на институциите. Информации за които българинът заплаща покорно и които пренебрежително се укриват зад “държавна ” или някаква друга загадка. Сякаш, тези “органи ” към момента не дължат доклад пред оня, който им заплаща заплатите. Техният шеф, (но не и роб), както беше по времето на комунизма би трябвало да разбишка най-смело всичките тези секретности и “закрити ” съвещания и чувания, скрити контракти и информация, папки, каузи на трупчета и пр, веднъж вечно. Най-голямата заплаха за сигурността на България са точно “тайните служби ”, които номинално сякаш се грижат за нейната сигурност. Но както и при Живков, те са в секрети сделки с престъпни, постсъветски и олигархични сили, които са в скрит план против самият народ, който ги устоя. Тяхното скривалище е статутът на “тайната ”. Държавната загадка! Тя доста постоянно е най-обикновена криминално-чекистка Омерта. Крият я в секрети правосъдни съвещания и засекретени парламентарни процедури. Забраняват “достъп ” на жителите до информация, която би трябвало да е общодостъпна заради “процесуални и предсъдебни процедури ”. Крият истината за безобразията на своите решения и на своя правосъден произвол, зад воала на тайната и на конфиденционалността. Избирателно, несъмнено. Ако тези, които в този момент са назначили Бойко Рашев за Главен полицай на Държавата не схващат това и се преструват, че са демократи, те неизбежно ще бъдат обект на засекретени процедури и подслушвания и ще бъдат изчегъртани навреме по подобаващ и конфиденциален ред. А в случай че те не схващат какво е в сбъркано в цялата правосъдна и държавна система и кой е същинският проблем? Тогава може да им кажем едно чистосърдечно: Ай, чиститу!… Любомир Канов, коментар във фейсбук