Едно от най-хубавите ни качества като народ е щедростта. Българинът,

Едно от най-хубавите ни качества като народ е щедростта. Българинът, колкото малко да има от нещо, е подготвен да го показа. В старите приказки това нормално е малко хлебец и заслон за нощувка на пътуващ чужд, само че в днешно време това е предоставяне на ум и шерване на непоискано даже мнение.

Да, в днешно време нямаме чак толкоз доста храна, колкото в предишното, тъй като тия непотребни килограми няма да се образуват сами от въздуха, само че пък интелектуално вървим във възходяща линия и може да прекараме през целия ден онлайн, споделяйки геостратегически въжделения, разрешавайки морални проблеми, борейки се с непознатите заблуди и гледайки клипчета с полуграмотно написани субтритри онлайн, тъй като не поназнайваме напълно добре непознати езици.

През 1988-а година средностатистическият пълновръстен българин отделя едвам по 1.3 часа седмично, с цел да обогати културата си по настоящи публични тематики и интернационалните въпроси.

През 1998-а година часовете стават 4.8.

През 2023-а година средностатистическият пълновръстен българин прекарва към този момент по 172 часа седмично в окото на осведомителната стихия и ловко жонглира със задълбочените си знания по история, военно дело, енергетика, имунизация, инфраструктурни поправки, извънземни, изкуствен интелект и вредата от микровълновите фурни.

Скандинавският господ Хаймдал, който е пазач на божествения град Асгард и го пази от набезите на великаните, наблюдаващ непрекъснато всичко, стъпил на дъгата мост Бифрьост. Той вижда и чува всичко, в това число по какъв начин тревата пораства. За разлика от него, българинът съществува действително и в никакъв случай няма да допусне истината да бъде погубена или счупена в някоя пиянска оргия във Валхала.