Президентските избори в Тайван, които може да променят света
Едно от най-чаканите събития на 2024 година сигурно са изборите за президент в Съединени американски щати. По традиция промяната на властта в Америка въздейства на целия свят.
На 13 януари обаче има още едни доста значими президентски избори. Резултатът от тях също има капацитет да промени света.
Тайван, който комунистическият режим в прилежащ Китай счита за своя благосъстоятелност, в действителност се трансформира в парче земя със международно значение, написа CNN.
Понастоящем островът е отчасти приета от интернационалната общественост страна и се ръководи по либерален метод. В предишното обаче е била част от Китай. В края на 40-те години на предишния век на острова се приютява главният съперник на диктатора Мао Дзе Дун – Чан Кайшъ. След като неговата войска е изтласкана от комунистите от континентален Китай, той се реалокира на остров Тайван, който кръщава „ Република Китай “. Кайшъ ръководи Тайван до гибелта си през 1975 година Създадената от него партия обаче остава на власт чак до началото на новия век. Макар че Тайван е дефакто обособена страна, Китай продължава да твърди, че това е част от територията неговата територия и постоянно заплашва да си я върне назад със мощ.
Повечето тайванци не желаят да бъдат ръководени от китайския режим.
Което, несъмнено, не е спънка за генералния секретар на комунистическата партия Син Дзинпин да е много нападателен към острова.
По време на новогодишната си тирада той съобщи, че обединяването на Тайван с „ родината “ е „ исторически неизбежно “.
Островът е най-сериозният мотив за напрежение сред Съединени американски щати и Китай. Америка е най-големият бранител на Тайван, както и главният източник на оръжие за армията им. При посещаване преди години там президентът Джо Байдън съобщи, че е подготвен да пази Тайван против китайската експанзия.
От изключителна значимост е по какъв начин Китай ще реагира на идните избори в Тайван.
Ето всички значими детайлности за вота.
Според предварителните изследвания трима претенденти имат късмет да заемат поста на настоящия президент Цай Инуън, която е отпред на страната от 2016 година, т.е. два мандата.
Най-много поддръжка събира актуалният вицепрезидент Лай Чингте. Той е представител на Демократическата прогресивна партия, виновна за отделянето на Тайван от Китай и независимото му битие през последните десетилетия. Лекар по специалност Чингте дефинира себе си като удобен политик, който желае да работи за независимостта на Тайван. Това изказване ядоса Пекин и разтревожи Белия дом. Но Чингте опита да изясни позицията си, заявявайки, че е за опазване на статуквото и предложи диалози с Китай, само че на правилото на равенството. Пекин отхвърли предложенията му, обвинявайки го, че може да провокира боен спор.
Най-големият съперник на Чингте е Хоу Ю, някогашен служител на реда и кмет на Ню Тайпе. Той е представител на опозиционна партия, която по традиция утвърждава по-близките връзки с Китай. Те приказват за мир и разговор, обвинявайки сегашните ръководещи, че предизвикат съседа. Хоу залага на по-силните връзки с Китай в икономическо отношение и приказва за превъоръжаване на тайванската войска.
Третият кандидат за президентския пост е Ко Венжъ от учредената през 2019 година национална партия. Той е някогашен кмет на столицата Тайпе, само че се показва като политически новобранец. Венжъ се концентрира върху обществени проблеми, което се харесва изключително на младите гласоподаватели, изтощени от ниските стартови заплати и скъпите жилища в страната. По китайския въпрос той е за „ междинен вид “, критикувайки съперниците си или в прекомерна неприязън, или в прекомерно приятелско въодушевление.
Досега никоя политическа партия не е печелила три следващи президентски мадната. Т.е., в случай че Чингте събере най-вече гласове, това ще значи, че политиките и пропагандата на Китай са претърпели неуспех.
От години китайците залагат и на моркова, и на тоягата, с цел да убедят Тайван за вероятно обединяване. Откакто Си пое ръководството обаче се употребява най-вече тоягата.
След като преди осем години сегашният президент Инуън бе определена на поста, Пекин прекъсна всевъзможни връзки с Тайпе и се пробва да ускори военния напън. Резултатът е утежняване на връзките сред двете страни, невиждано през последните трийсетина години. Но сякаш политиката на Си отблъсква тайванците. Проучвания демонстрират, че едвам 3% от тях считат, че имат китайски корени и единствено 10% биха подкрепили вероятно обединяване. Поведението на Китай накара Тайван да задълбочи връзките си със Запада, което пък тревожи Пекин.
Затова в този момент китайските властимащи приканват тайванците да създадат „ верния “ избор “, явно евфемизъм да гласоподават за партията, която предлага стопляне на връзките с тях. В отговор от Тайван упрекват Китай в опит за интервенция в изборите и във вътрешните им работи. Те показват, че в обществените мрежи се провеждат акции за дезинформация и операции.
В навечерието на изборите Китай не се отхвърля и от военния напън. В посока на Тайван се изпращат изтребители, дронове и военни кораби. Над острова прелитат и балони. Това бе наречено от тайванското минитерство на защитата „ психическа война за да се повлияе на хората “.
И въпреки че директното военно навлизане на Китай се счита за малко евентуално от множеството специалисти, Пекин има още много благоприятни условия да покаже неодобрение – от зачестяване на военните учения в района до спиране на всички търговски връзки.
Засега никой не знае какъв брой надалеч ще се отиде, нито пък по какъв начин биха реагирали Съединени американски щати, както и съдружниците на Тайван от Европа. Истината е, че обстановката притегля от ден на ден внимание поради вероятната ескалация на напрежение в един свят, задоволително раздразнителен от военните спорове в Украйна и линията Газа.
Какви са връзките САЩ-Тайван? Формално Вашингтон няма дипломатически връзки с Тайпе от 1979 година Неофициално обаче околните връзки са непокътнати и американската помощ за острова не е серпантина. Въпреки това в продължение на десетилетия Съединени американски щати отговаряха неразбираемо на въпроса биха ли се притекли на помощ при нахлуване против Тайван.
При последните двама президенти – Тръмп и Байдън – сякаш позицията стана по-твърда. Действащият държавен глава даже съобщи, че при положение на китайско навлизане би защитил Тайван.
Естествено, това ядоса Пекин. Китайците декларират, че въпросът с Тайван е „ алена линия “, която не трябва да бъде прекрачвана. Вашингтон твърди, че няма желания към нито един от кандидат-президентите в Тайван, а Байдън съобщи, че категорично е предизвестил китайския водач Си по време на срещата им предишния ноември да не се месят в изборния развой.
И по този начин на острова предстоят избори. От резултата им зависи дали връзките сред двете международни суперсили ще се трансформират. А в края на годината и в Съединени американски щати ще гласоподават за президент. Дотогава обаче ситуацията може да е друга.
На 13 януари обаче има още едни доста значими президентски избори. Резултатът от тях също има капацитет да промени света.
Тайван, който комунистическият режим в прилежащ Китай счита за своя благосъстоятелност, в действителност се трансформира в парче земя със международно значение, написа CNN.
Понастоящем островът е отчасти приета от интернационалната общественост страна и се ръководи по либерален метод. В предишното обаче е била част от Китай. В края на 40-те години на предишния век на острова се приютява главният съперник на диктатора Мао Дзе Дун – Чан Кайшъ. След като неговата войска е изтласкана от комунистите от континентален Китай, той се реалокира на остров Тайван, който кръщава „ Република Китай “. Кайшъ ръководи Тайван до гибелта си през 1975 година Създадената от него партия обаче остава на власт чак до началото на новия век. Макар че Тайван е дефакто обособена страна, Китай продължава да твърди, че това е част от територията неговата територия и постоянно заплашва да си я върне назад със мощ.
Повечето тайванци не желаят да бъдат ръководени от китайския режим.
Което, несъмнено, не е спънка за генералния секретар на комунистическата партия Син Дзинпин да е много нападателен към острова.
По време на новогодишната си тирада той съобщи, че обединяването на Тайван с „ родината “ е „ исторически неизбежно “.
Островът е най-сериозният мотив за напрежение сред Съединени американски щати и Китай. Америка е най-големият бранител на Тайван, както и главният източник на оръжие за армията им. При посещаване преди години там президентът Джо Байдън съобщи, че е подготвен да пази Тайван против китайската експанзия.
От изключителна значимост е по какъв начин Китай ще реагира на идните избори в Тайван.
Ето всички значими детайлности за вота.
Според предварителните изследвания трима претенденти имат късмет да заемат поста на настоящия президент Цай Инуън, която е отпред на страната от 2016 година, т.е. два мандата.
Най-много поддръжка събира актуалният вицепрезидент Лай Чингте. Той е представител на Демократическата прогресивна партия, виновна за отделянето на Тайван от Китай и независимото му битие през последните десетилетия. Лекар по специалност Чингте дефинира себе си като удобен политик, който желае да работи за независимостта на Тайван. Това изказване ядоса Пекин и разтревожи Белия дом. Но Чингте опита да изясни позицията си, заявявайки, че е за опазване на статуквото и предложи диалози с Китай, само че на правилото на равенството. Пекин отхвърли предложенията му, обвинявайки го, че може да провокира боен спор.
Най-големият съперник на Чингте е Хоу Ю, някогашен служител на реда и кмет на Ню Тайпе. Той е представител на опозиционна партия, която по традиция утвърждава по-близките връзки с Китай. Те приказват за мир и разговор, обвинявайки сегашните ръководещи, че предизвикат съседа. Хоу залага на по-силните връзки с Китай в икономическо отношение и приказва за превъоръжаване на тайванската войска.
Третият кандидат за президентския пост е Ко Венжъ от учредената през 2019 година национална партия. Той е някогашен кмет на столицата Тайпе, само че се показва като политически новобранец. Венжъ се концентрира върху обществени проблеми, което се харесва изключително на младите гласоподаватели, изтощени от ниските стартови заплати и скъпите жилища в страната. По китайския въпрос той е за „ междинен вид “, критикувайки съперниците си или в прекомерна неприязън, или в прекомерно приятелско въодушевление.
Досега никоя политическа партия не е печелила три следващи президентски мадната. Т.е., в случай че Чингте събере най-вече гласове, това ще значи, че политиките и пропагандата на Китай са претърпели неуспех.
От години китайците залагат и на моркова, и на тоягата, с цел да убедят Тайван за вероятно обединяване. Откакто Си пое ръководството обаче се употребява най-вече тоягата.
След като преди осем години сегашният президент Инуън бе определена на поста, Пекин прекъсна всевъзможни връзки с Тайпе и се пробва да ускори военния напън. Резултатът е утежняване на връзките сред двете страни, невиждано през последните трийсетина години. Но сякаш политиката на Си отблъсква тайванците. Проучвания демонстрират, че едвам 3% от тях считат, че имат китайски корени и единствено 10% биха подкрепили вероятно обединяване. Поведението на Китай накара Тайван да задълбочи връзките си със Запада, което пък тревожи Пекин.
Затова в този момент китайските властимащи приканват тайванците да създадат „ верния “ избор “, явно евфемизъм да гласоподават за партията, която предлага стопляне на връзките с тях. В отговор от Тайван упрекват Китай в опит за интервенция в изборите и във вътрешните им работи. Те показват, че в обществените мрежи се провеждат акции за дезинформация и операции.
В навечерието на изборите Китай не се отхвърля и от военния напън. В посока на Тайван се изпращат изтребители, дронове и военни кораби. Над острова прелитат и балони. Това бе наречено от тайванското минитерство на защитата „ психическа война за да се повлияе на хората “.
И въпреки че директното военно навлизане на Китай се счита за малко евентуално от множеството специалисти, Пекин има още много благоприятни условия да покаже неодобрение – от зачестяване на военните учения в района до спиране на всички търговски връзки.
Засега никой не знае какъв брой надалеч ще се отиде, нито пък по какъв начин биха реагирали Съединени американски щати, както и съдружниците на Тайван от Европа. Истината е, че обстановката притегля от ден на ден внимание поради вероятната ескалация на напрежение в един свят, задоволително раздразнителен от военните спорове в Украйна и линията Газа.
Какви са връзките САЩ-Тайван? Формално Вашингтон няма дипломатически връзки с Тайпе от 1979 година Неофициално обаче околните връзки са непокътнати и американската помощ за острова не е серпантина. Въпреки това в продължение на десетилетия Съединени американски щати отговаряха неразбираемо на въпроса биха ли се притекли на помощ при нахлуване против Тайван.
При последните двама президенти – Тръмп и Байдън – сякаш позицията стана по-твърда. Действащият държавен глава даже съобщи, че при положение на китайско навлизане би защитил Тайван.
Естествено, това ядоса Пекин. Китайците декларират, че въпросът с Тайван е „ алена линия “, която не трябва да бъде прекрачвана. Вашингтон твърди, че няма желания към нито един от кандидат-президентите в Тайван, а Байдън съобщи, че категорично е предизвестил китайския водач Си по време на срещата им предишния ноември да не се месят в изборния развой.
И по този начин на острова предстоят избори. От резултата им зависи дали връзките сред двете международни суперсили ще се трансформират. А в края на годината и в Съединени американски щати ще гласоподават за президент. Дотогава обаче ситуацията може да е друга.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ