Петков се обяви против приватизацията на ББР: Част от раздадените големи кредити ще бъдат дадени на прокуратурата
" Едно от може би най-ценните неща, които мога да кажа, че владея е самостоятелност. Нямам връзка с компаниите, които споменахте ", стартира Кирил Петков.
" Никой не може да ми се обади по телефона и да ми въздейства за някоя политика ", посочи министърът.
" По мотив на финансовите принадлежности желая да споделя нещо. Имаме 400 000 компании, само че единствено 15% от тях имат експортен капацитет, което значи, че могат евентуално да са конкурентнти на външните пазари, а единствено 1.5% имат произвеждане над междинното равнище за Европейски Съюз "
" Ако можем тези 1,5% да ги вдигнем до тези 15% с експортен капацитет българската стопанска система ще се удвои ", акцентира Петков.
" Министерството на стопанската система е готово да разясни на всички партии за какво по този начин е изработен проектът за възобновяване ", приключи министърът.
Каква е тактиката за развиване на ББР и дали има потребност от нейната приватизация бе следващият въпрос насочен към Кирил Петков от депутатите.
" Не имам вяра, че банката би трябвало да се приватизира. В момента, когато имаме огромни заеми с неразбираеми обезпечения да сложим тази банка да се приватизира е несъответстващо. Най-важно е да се замита историята преди да стартираме нейната инспекция ", безапелационен бе министърът.
" Трябва ли ни още една банка на пазара? ", попита Петков.
" Призовавам законът за ББР да бъде заменен, с цел да дадем ясна идея за тази банка и никой, който я ръководи да не може да прави произволи ", добави икономическият министър.
" Важно е да имаме контрол над банката, вие също като народни представители да продължите да питате този въпрос ", безапелационен бе Петков.
Относно заздравяването на банката, министърът съобщи:
" Според мен би трябвало да се раздели на проблематично портфолио и ново портфолио, което да финансира дребните компании. Проблемното би трябвало да го понижим по този начин, с цел да не изгубят потребителите парите си ", посочи Петков.
По думите му са раздадени над 2 милиарда лева, като междинният размер на дълга е към 80 млн. лева Петков акцентира, че спрямо множеството банки за развиване в света, това е нечувано.
Надзорът на ББР ще даде на прокуратурата заем за 100 милиона. Това стана ясно по време на изявлението на икономическия министър Кирил Петков пред депутатите.
„ Банката е раздавала огромни заеми на избран кръг от компании, отвън закона за ББР. 20-те най-големи заема покриват 90% от средствата на банката. Говорим за над 2 милиарда лв.. Средният размер на дълга е 80 милиона ”, изясни министър Петков.
Оправданието за раздаваните огромни заеми било, че те са печеливши за банката.
„ Виждаме обаче, че за 2020 година загубите са за 130 милиона, а за първите 6 месеца на тази година – загубата ще е близо 100 милиона ”, сподели Петков.
Министърът даде образец с три заема, а за единия сподели, че отива на прокурор.
Част от раздадените от Българската банка за развиване огромни заеми ще бъдат дадени на прокуратурата за инспекция, разгласи министърът на стопанската система Кирил Петков по време на чуване в Народното събрание.
Петков сподели, че в последните седмици, след промяната на управата в ББР , са съумели да прегледат кредитните досиета на 20-те най-големи заема, дадени от банката, които покриват 90% от средствата на ББР - това са над 2 милиарда лева Министърът даде няколко образеца. Единият заем е за 150 млн., който има някакви парцели като поръчителство.
В контракта за кредитиране се споделя, че кредитополучателят не може да се разпорежда с имуществото, до момента в който не се изплати заема. Но санкцията за това е единствено няколко хиляди лева
При различен заем отново за 150 млн. лева обезпечението е самото комерсиално дружество, което е имало приходи близо 1 млн. лева, когато заемът е даден, само че бизнес проектът е бил доста нападателен - плануваните продажби са 14 пъти повече в идващите 5 години.
Трети случай - заем за 100 млн. лева за сдружение със усложнения, само че имащо доста прекрасен актив неподвижен парцел. Той може да изплати сумата, в случай че се продаде, само че тук идва външен съветник, който е преструктурирал заема – разделя сдружението на две, едното поема хубавия актив, а другото не.
По-голямата част от заема обаче във второто, а положителната компания не покрива риска на неприятната. По този проблем сега надзорът събира данни и ще го вкара в прокуратурата. Две от компаниите към този момент били изплатили част от заема, откакто министерството е разгласило листата от топ 10 най-големи кредитополучатели, а те са бил част от него. От 2017 година до момента шефовете се сменят, само че методът на кредитиране остава, кой и по какъв начин е взимал тези решения, попита още Петков. Точно преди ние да влезем в ръководството за една численост още един 150 млн заем щеше да бъде даден.
Въпреки това страната е дала 1,144 милиарда лева на ББР , тя е доста капитализирана. Добрата вест е, че банката е постоянна даже и да не се върнат заемите, има огромна ликвидност, само че това е с парите на данъкоплатците. Управителният съвет обаче не имаме вяра, че част от тези заеми ще бъдат върнати и това ще провокира съществени загуби за банката. Последният контрол е бил с съществена подготовка и максимален опит в Агенцията за приватизация, не са били от банковия бранш. Дори шефовете не са докладвали на надзора всеки един заем, а са давали просто една директория с документи за сключване. Искаме да оценим всеки един актив, с цел да знаем какъв е тъкмо рискът за банката, при нарушавания ще даваме към правосъдната система и прокуратурата за нередности.
Обяснението за огромните заеми било, с цел да се реализира облага за банката, само че за 2020 година тя е била на загуба от 130 млн. За ръководството на риска – не е следено дали има съгласуваност сред кредитополучателите, а в противен случай - те са се опитвали да оправдават, че няма, и да се даде заем макар риска. Средният матуритет на тези 20 заема надвишавал 10 години и множеството от тях имат така наречен балонно заплащане най-после – за 10 години се заплаща единствено лихвата и най-после цялата главница едновременно.
Тези заеми са доста рискови и би трябвало съществено поръчителство, а 2/3 от 20-те най-големи заеми са такива, сподели още Петков. Лихвите не били проблем, те изглеждали съвсем пазарни, казусът бил, че заемите са доста рискови. Освен това множеството заеми били рефинансирани в други банки, които били подготвени да дадат средства на по-високи лихви. За мен най-опасното е тази банка да се приватизира, с цел да се замете историята с тези заеми, не ни би трябвало още една банка на пазара, банковият бранш е добре работещ, безапелационен беше Петков. Обмислям законът за ББР да бъде заменен, с цел да има ясна тактика и никой да не може повече да си разреши такива волности.
По мотив инвестицията на ББР в ПИБ в размер на 140 млн. лева, Петков разяснява, че в действителност акциите са купени на по-висока от пазарната им стойност, само че въпреки това, това може би е бил верният ход. Според него е значимо ББР да има член в борда на шефовете в ПИБ и в случай че пазарните акции на ПИБ се качат на или над 5 лева, ББР да излезе оптимално бързо, защото това не е работа на банка за развиване.
" Никой не може да ми се обади по телефона и да ми въздейства за някоя политика ", посочи министърът.
" По мотив на финансовите принадлежности желая да споделя нещо. Имаме 400 000 компании, само че единствено 15% от тях имат експортен капацитет, което значи, че могат евентуално да са конкурентнти на външните пазари, а единствено 1.5% имат произвеждане над междинното равнище за Европейски Съюз "
" Ако можем тези 1,5% да ги вдигнем до тези 15% с експортен капацитет българската стопанска система ще се удвои ", акцентира Петков.
" Министерството на стопанската система е готово да разясни на всички партии за какво по този начин е изработен проектът за възобновяване ", приключи министърът.
Каква е тактиката за развиване на ББР и дали има потребност от нейната приватизация бе следващият въпрос насочен към Кирил Петков от депутатите.
" Не имам вяра, че банката би трябвало да се приватизира. В момента, когато имаме огромни заеми с неразбираеми обезпечения да сложим тази банка да се приватизира е несъответстващо. Най-важно е да се замита историята преди да стартираме нейната инспекция ", безапелационен бе министърът.
" Трябва ли ни още една банка на пазара? ", попита Петков.
" Призовавам законът за ББР да бъде заменен, с цел да дадем ясна идея за тази банка и никой, който я ръководи да не може да прави произволи ", добави икономическият министър.
" Важно е да имаме контрол над банката, вие също като народни представители да продължите да питате този въпрос ", безапелационен бе Петков.
Относно заздравяването на банката, министърът съобщи:
" Според мен би трябвало да се раздели на проблематично портфолио и ново портфолио, което да финансира дребните компании. Проблемното би трябвало да го понижим по този начин, с цел да не изгубят потребителите парите си ", посочи Петков.
По думите му са раздадени над 2 милиарда лева, като междинният размер на дълга е към 80 млн. лева Петков акцентира, че спрямо множеството банки за развиване в света, това е нечувано.
Надзорът на ББР ще даде на прокуратурата заем за 100 милиона. Това стана ясно по време на изявлението на икономическия министър Кирил Петков пред депутатите.
„ Банката е раздавала огромни заеми на избран кръг от компании, отвън закона за ББР. 20-те най-големи заема покриват 90% от средствата на банката. Говорим за над 2 милиарда лв.. Средният размер на дълга е 80 милиона ”, изясни министър Петков.
Оправданието за раздаваните огромни заеми било, че те са печеливши за банката.
„ Виждаме обаче, че за 2020 година загубите са за 130 милиона, а за първите 6 месеца на тази година – загубата ще е близо 100 милиона ”, сподели Петков.
Министърът даде образец с три заема, а за единия сподели, че отива на прокурор.
Част от раздадените от Българската банка за развиване огромни заеми ще бъдат дадени на прокуратурата за инспекция, разгласи министърът на стопанската система Кирил Петков по време на чуване в Народното събрание.
Петков сподели, че в последните седмици, след промяната на управата в ББР , са съумели да прегледат кредитните досиета на 20-те най-големи заема, дадени от банката, които покриват 90% от средствата на ББР - това са над 2 милиарда лева Министърът даде няколко образеца. Единият заем е за 150 млн., който има някакви парцели като поръчителство.
В контракта за кредитиране се споделя, че кредитополучателят не може да се разпорежда с имуществото, до момента в който не се изплати заема. Но санкцията за това е единствено няколко хиляди лева
При различен заем отново за 150 млн. лева обезпечението е самото комерсиално дружество, което е имало приходи близо 1 млн. лева, когато заемът е даден, само че бизнес проектът е бил доста нападателен - плануваните продажби са 14 пъти повече в идващите 5 години.
Трети случай - заем за 100 млн. лева за сдружение със усложнения, само че имащо доста прекрасен актив неподвижен парцел. Той може да изплати сумата, в случай че се продаде, само че тук идва външен съветник, който е преструктурирал заема – разделя сдружението на две, едното поема хубавия актив, а другото не.
По-голямата част от заема обаче във второто, а положителната компания не покрива риска на неприятната. По този проблем сега надзорът събира данни и ще го вкара в прокуратурата. Две от компаниите към този момент били изплатили част от заема, откакто министерството е разгласило листата от топ 10 най-големи кредитополучатели, а те са бил част от него. От 2017 година до момента шефовете се сменят, само че методът на кредитиране остава, кой и по какъв начин е взимал тези решения, попита още Петков. Точно преди ние да влезем в ръководството за една численост още един 150 млн заем щеше да бъде даден.
Въпреки това страната е дала 1,144 милиарда лева на ББР , тя е доста капитализирана. Добрата вест е, че банката е постоянна даже и да не се върнат заемите, има огромна ликвидност, само че това е с парите на данъкоплатците. Управителният съвет обаче не имаме вяра, че част от тези заеми ще бъдат върнати и това ще провокира съществени загуби за банката. Последният контрол е бил с съществена подготовка и максимален опит в Агенцията за приватизация, не са били от банковия бранш. Дори шефовете не са докладвали на надзора всеки един заем, а са давали просто една директория с документи за сключване. Искаме да оценим всеки един актив, с цел да знаем какъв е тъкмо рискът за банката, при нарушавания ще даваме към правосъдната система и прокуратурата за нередности.
Обяснението за огромните заеми било, с цел да се реализира облага за банката, само че за 2020 година тя е била на загуба от 130 млн. За ръководството на риска – не е следено дали има съгласуваност сред кредитополучателите, а в противен случай - те са се опитвали да оправдават, че няма, и да се даде заем макар риска. Средният матуритет на тези 20 заема надвишавал 10 години и множеството от тях имат така наречен балонно заплащане най-после – за 10 години се заплаща единствено лихвата и най-после цялата главница едновременно.
Тези заеми са доста рискови и би трябвало съществено поръчителство, а 2/3 от 20-те най-големи заеми са такива, сподели още Петков. Лихвите не били проблем, те изглеждали съвсем пазарни, казусът бил, че заемите са доста рискови. Освен това множеството заеми били рефинансирани в други банки, които били подготвени да дадат средства на по-високи лихви. За мен най-опасното е тази банка да се приватизира, с цел да се замете историята с тези заеми, не ни би трябвало още една банка на пазара, банковият бранш е добре работещ, безапелационен беше Петков. Обмислям законът за ББР да бъде заменен, с цел да има ясна тактика и никой да не може повече да си разреши такива волности.
По мотив инвестицията на ББР в ПИБ в размер на 140 млн. лева, Петков разяснява, че в действителност акциите са купени на по-висока от пазарната им стойност, само че въпреки това, това може би е бил верният ход. Според него е значимо ББР да има член в борда на шефовете в ПИБ и в случай че пазарните акции на ПИБ се качат на или над 5 лева, ББР да излезе оптимално бързо, защото това не е работа на банка за развиване.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ