Пловдив стана град на палмите с дар от СССР
Едно от огромните пловдивски чудеса на живата природа се намира в двора на някогашния музей на революционното придвижване и настоящ Център за модерна история. Там порастват към този момент 45 години най-старите аклиматизирани палми в България. Те са от типа “Трахикарпус ” и съгласно разнообразни източници са докарани от някогашния Съветски съюз, по-точно от курорта Сочи. Изкарали са рекордно студени зими без никаква отбрана. Такава е тази през 1985-1986 година, когато са измерени температури до минус 20 градуса. Пловдивските палми са безспорни рекордьори по оцеляване. На 6 януари 1993 година тези екзотични дървета претърпяват минус 27,5 градуса.
В двора на остарялата постройка, която в края на 19. век е приютила първия офицерски клуб в Пловдив, порастват най-старите палми под тепетата. Съдбата на парцела е извънредно забавна. Сменя постоянно притежателите си, като в красивата къща е живяла известната фамилия Дренски, а след това и соцвеличието Васил Коларов. Та там, в двора, порастват три мъжки и една женска палма. На метри от тях е и може би единственото маслиново дърво в града, което към този момент втора година дава и годишна продукция. От него служащите в музейния център събират по няколко буркана с пловдивски маслини.
“Първо палмите са били в саксии и са държани вътре в постройката на музея. През 1973 година стават прекомерно огромни и по тази причина сътрудниците са се принудили да ги изкарат в двора. Там ги заравят в градината ”, споделя историкът Видин Сукарев. Палмите били засадени едвам не пречат вътре в постройката и без никой да чака, почнали да порастват, макар суровите пловдивски зими.
За най-старите засадени и към момента растящи палми в България се е грижил пенсионираният към този момент историк Христо Иванов. Сега той живее в Северна България. Веднъж годишно идва в Пловдив, с цел да се види със старите сътрудници и да се порадва на невероятните трахикарпуси в двора на музея.
Според Видин Сукарев мястото в двора е неповторимо. Г-образната постройка пази палмите и маслината от студените зимни ветрове, а те са обърнати към слънцето през по-голямата част от деня. “Много хора са идвали и са взимали семена от женската палма. Рядко обаче съумяват да заловен постоянни растения. Иначе край тях и в този момент порастват млади издънки. Виждали сме архивни фотоси на този двор и от тях излиза наяве, че изпод е гранитна канара. Почвата под палмите е напълно малко ”, изяснява Сукарев.
През годините в двора на пловдивския музей са идвали доста биолози, сюрпризирани от силата на пловдивските палми да оцеляват и в най-свирепия мраз. Учен от Българска академия на науките даже писал дисертация за тях. Установено е по неоспорим метод, че тези пловдивски дървета са най-старият аклиматизиран тип палми у нас. Според Кирил Донов, съсобственик на разсадника до КЦМ, рекордьорите на Сахат тепе са обособен палмов тип, който той назовава “Трахикарпус Пловдив ”.
“Много са устойчиви на мраз. Може да изкарат и най-лютата зима и нищо им няма. През 2012 година, когато беше сериозният мраз, те изкараха без проблем. Миналата година също имаше студена зима. Едната палма е женска и ражда семена, а другите са мъжки. Миналата година женската не роди семена. Следя я дали ще има семена тази година. Те са дребни като касис ”, изяснява историкът Сукарев. Директорът на Историческия музей Стафан Шивачев има захванати от тези палми в Белащица, които към този момент са на 30 години.
Растенията пристигнали у нас от Съветския съюз - евентуално от Грузия или Сочи. В Гърция и Турция трахикарпусите са много по-различни и не са по този начин устойчиви на мраз. Най-старите пловдивски палми не престават да порастват. Всяка година им подрязват старите листа. Всеки идващ ред листа е по-високо от предходния. Много забавна е и тази косместа маса, с която са покрити.
Под палмите е гранитна канара. През 50-те години на предишния век, когато е юридически музеят, върху каменните парчета е насипана пръст. Все по-трудно изрязват изсъхналите листа, тъй като палмите се огъват, когато на тях се опре стълба.
Другото знамение в музейния център - маслината, стояла като елементарна украса. “От 2 години напълно ненадейно стартира да дава плод! Всеки от работещите си събира по два буркана маслини от нея. Интересното е, че плодовете порастват единствено в едната част на дървото - тази, която гледа на юг ”, описа Видин Сукарев.
В двора има и кактуси, които също се развиват отлично. Растат постепенно и евентуално са от 30-те години от времето на залесителните акции на кмета Божидар Здравков. Тези кактуси също са напълно аклиматизирани. Зимно време наподобяват като изсъхнали, само че напролет се разсънват още веднъж за живот. В двора има и неповторима фауна. По палмите може да се видят по какъв начин се катерят скакалци с размера на врабчета.
Сградата помни и Коларов и Дренски
Сградата на ул. “Ангел Букорещлиев ” в този момент е Музеен център за модерна история. Старите пловдивчани я помнят като музей на революционното придвижване. Няма следи кой е строил красивата къща. В края на 19. век била дом на първия боен клуб под тепетата. След това е принадлежала на фамозната фамилия Дренски. През 1904 година е добита от Васил Коларов и е употребена за профсъюзна и партийна активност. По тази причина целият регион през соца е именуван “Васил Коларов ”. По време на терора след Септемврийското въстание съвсем всички пловдивски комунистически дейци са избити, постройката е иззета и е превърната в склад.
Пловдивските палми са уникални
Кирил Донов е съсобственик на разсадника за палми до КЦМ. Той счита, че четирите палми в двора на Музейния център за модерна история са неповторими.
“На външен тип тези палми не наподобяват доста на растенията, внасяни през днешния ден от Италия, Гърция или Турция. Тези палми имат доста дебели стъбла, без значение че са засенчени в забележителна степен.
От 1973 година, когато четирите палми са засадени непосредствено в земята, в Пловдив нееднократно е имало температури под -20°С. Тези растения са оживели без отбрана и през рекордно студената зима на 1985-86 година На 6 януари 1993 година е измерена рекордно ниска температура от минус 27,5 градуса. След 2000 година имаше още няколко зими с минимални температури под -20°С. При изискванията на Пловдив такива ниски температури нормално са свързани с инверсионна конюнктура. При температурна инверсия небето е ясно, в равнината има мъгли с поледица, а на по-високите места грее слънце. В такава обстановка в Тракийската равнина се означават най-ниските температури. Характерно за подобен вид захлаждане е, че замръзването може да продължи седмици наред и температурите остават под нулата от самото начало. Така пловдивските палми са безспорни рекордьори по оцеляване в рискова конюнктура ”, споделя господин Донов.
В двора на остарялата постройка, която в края на 19. век е приютила първия офицерски клуб в Пловдив, порастват най-старите палми под тепетата. Съдбата на парцела е извънредно забавна. Сменя постоянно притежателите си, като в красивата къща е живяла известната фамилия Дренски, а след това и соцвеличието Васил Коларов. Та там, в двора, порастват три мъжки и една женска палма. На метри от тях е и може би единственото маслиново дърво в града, което към този момент втора година дава и годишна продукция. От него служащите в музейния център събират по няколко буркана с пловдивски маслини.
“Първо палмите са били в саксии и са държани вътре в постройката на музея. През 1973 година стават прекомерно огромни и по тази причина сътрудниците са се принудили да ги изкарат в двора. Там ги заравят в градината ”, споделя историкът Видин Сукарев. Палмите били засадени едвам не пречат вътре в постройката и без никой да чака, почнали да порастват, макар суровите пловдивски зими.
За най-старите засадени и към момента растящи палми в България се е грижил пенсионираният към този момент историк Христо Иванов. Сега той живее в Северна България. Веднъж годишно идва в Пловдив, с цел да се види със старите сътрудници и да се порадва на невероятните трахикарпуси в двора на музея.
Според Видин Сукарев мястото в двора е неповторимо. Г-образната постройка пази палмите и маслината от студените зимни ветрове, а те са обърнати към слънцето през по-голямата част от деня. “Много хора са идвали и са взимали семена от женската палма. Рядко обаче съумяват да заловен постоянни растения. Иначе край тях и в този момент порастват млади издънки. Виждали сме архивни фотоси на този двор и от тях излиза наяве, че изпод е гранитна канара. Почвата под палмите е напълно малко ”, изяснява Сукарев.
През годините в двора на пловдивския музей са идвали доста биолози, сюрпризирани от силата на пловдивските палми да оцеляват и в най-свирепия мраз. Учен от Българска академия на науките даже писал дисертация за тях. Установено е по неоспорим метод, че тези пловдивски дървета са най-старият аклиматизиран тип палми у нас. Според Кирил Донов, съсобственик на разсадника до КЦМ, рекордьорите на Сахат тепе са обособен палмов тип, който той назовава “Трахикарпус Пловдив ”.
“Много са устойчиви на мраз. Може да изкарат и най-лютата зима и нищо им няма. През 2012 година, когато беше сериозният мраз, те изкараха без проблем. Миналата година също имаше студена зима. Едната палма е женска и ражда семена, а другите са мъжки. Миналата година женската не роди семена. Следя я дали ще има семена тази година. Те са дребни като касис ”, изяснява историкът Сукарев. Директорът на Историческия музей Стафан Шивачев има захванати от тези палми в Белащица, които към този момент са на 30 години.
Растенията пристигнали у нас от Съветския съюз - евентуално от Грузия или Сочи. В Гърция и Турция трахикарпусите са много по-различни и не са по този начин устойчиви на мраз. Най-старите пловдивски палми не престават да порастват. Всяка година им подрязват старите листа. Всеки идващ ред листа е по-високо от предходния. Много забавна е и тази косместа маса, с която са покрити.
Под палмите е гранитна канара. През 50-те години на предишния век, когато е юридически музеят, върху каменните парчета е насипана пръст. Все по-трудно изрязват изсъхналите листа, тъй като палмите се огъват, когато на тях се опре стълба.
Другото знамение в музейния център - маслината, стояла като елементарна украса. “От 2 години напълно ненадейно стартира да дава плод! Всеки от работещите си събира по два буркана маслини от нея. Интересното е, че плодовете порастват единствено в едната част на дървото - тази, която гледа на юг ”, описа Видин Сукарев.
В двора има и кактуси, които също се развиват отлично. Растат постепенно и евентуално са от 30-те години от времето на залесителните акции на кмета Божидар Здравков. Тези кактуси също са напълно аклиматизирани. Зимно време наподобяват като изсъхнали, само че напролет се разсънват още веднъж за живот. В двора има и неповторима фауна. По палмите може да се видят по какъв начин се катерят скакалци с размера на врабчета.
Сградата помни и Коларов и Дренски
Сградата на ул. “Ангел Букорещлиев ” в този момент е Музеен център за модерна история. Старите пловдивчани я помнят като музей на революционното придвижване. Няма следи кой е строил красивата къща. В края на 19. век била дом на първия боен клуб под тепетата. След това е принадлежала на фамозната фамилия Дренски. През 1904 година е добита от Васил Коларов и е употребена за профсъюзна и партийна активност. По тази причина целият регион през соца е именуван “Васил Коларов ”. По време на терора след Септемврийското въстание съвсем всички пловдивски комунистически дейци са избити, постройката е иззета и е превърната в склад.
Пловдивските палми са уникални
Кирил Донов е съсобственик на разсадника за палми до КЦМ. Той счита, че четирите палми в двора на Музейния център за модерна история са неповторими.
“На външен тип тези палми не наподобяват доста на растенията, внасяни през днешния ден от Италия, Гърция или Турция. Тези палми имат доста дебели стъбла, без значение че са засенчени в забележителна степен.
От 1973 година, когато четирите палми са засадени непосредствено в земята, в Пловдив нееднократно е имало температури под -20°С. Тези растения са оживели без отбрана и през рекордно студената зима на 1985-86 година На 6 януари 1993 година е измерена рекордно ниска температура от минус 27,5 градуса. След 2000 година имаше още няколко зими с минимални температури под -20°С. При изискванията на Пловдив такива ниски температури нормално са свързани с инверсионна конюнктура. При температурна инверсия небето е ясно, в равнината има мъгли с поледица, а на по-високите места грее слънце. В такава обстановка в Тракийската равнина се означават най-ниските температури. Характерно за подобен вид захлаждане е, че замръзването може да продължи седмици наред и температурите остават под нулата от самото начало. Така пловдивските палми са безспорни рекордьори по оцеляване в рискова конюнктура ”, споделя господин Донов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ