Конфликтът в Украйна превърна Вишеградската четворка в просто "консултативен форум"
Едно от геополитическите последици на спора в Украйна е, че авторитетната преди Вишеградска четворка към този момент не е това монолитно и сплотено районно обединяване, което Европа познаваше от последните години, изключително около миграционната рецесия през 2015 - 2016 година
Това усещане беше затвърдено напълно неотдавна при първото задгранично посещаване на Петр Павел, който съобщи, че групата сега се е трансформирала в просто " съвещателен конгрес ".
Макар и замислена не като обединяване с чисто консултативен темперамент, тя в този момент е точно това, сподели Павел, който е и даде обещание да задълбочи връзките на страната си със Словакия и Полша, само че не и с Унгария, отбелязва изданието " Юроактив ".
Миналия понеделник генералът посети Словакия за първото си задгранично посещаване, откакто за държавен глава, а ден по-късно направи аудиенция и в Полша. В листата на тази негова обиколка обаче не беше Унгария - четвъртата страна от Вишеградската група.
" Според мен сега Вишеградската четворка е по-скоро съвещателен конгрес без упоритости за задълбочена съгласуваност по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, а не такова беше предназначението ѝ ", сподели Павел, откакто се срещна в Братислава със словашката си сътрудник Зузана Чапутова.
Павел беше сериозен към Вишеградската четворка, и най-много към Унгария, още по време на предизборната си акция. Предшественикът му и предходното чешко държавно управление възприемаха страните от обединяването като основни съдружници, изключително при прокарването на общи национални ползи на европейско ниво.
Но след промяната на властта в Чехия четворката загуби най-изявените си последователи в Прага. Правителство и президент там приканват за задълбочаване на съдействието с Полша, Словакия и балтийските страни, само че не и с Будапеща.
Напрежение във Вишеградската група: Чехия и Полша подлагат на критика Орбан
Израз на това беше да вземем за пример разискваното от Павел и Чапутова по време на срещата им допустимо взаимно посещаване на двамата в Киев през април. " За мен би било огромно наслаждение да се насочва на сходна аудиенция ", съобщи словашкият президент.
Друго проявяване на задълбочаването на чешко-словашките връзки беше визитата на Чапутова в Прага през януари, която отпътува на нея незабавно след втория тур на президентските избори, с цел да поздрави персонално Павел за успеха му в централата на предизборния му щаб.
Сътресенията във Вишеградската четворка започнаха предходната година директно след началото на войната в Украйна. Няколко седмици след експлоадирането ѝ беше анулирана среща на министрите на защитата на четирите страни, тъй като Чехия и Полша отхвърлиха да вземат участие в нея поради прекомерно меката за тях позиция на Унгария по отношение на Русия и започнатите от нея военни дейности, показва изданието " Политико ". Тогава Будапеща беше ротационен ръководител на групата, заради което унгарската столица щеше да бъде хазаин на съвещанието. " Винаги съм подкрепяла Вишеградската четворка и доста скърбя, че евтиният съветски нефт е по-голям за унгарските политици от кръвта на украинците ", написа тогава в остро обръщение в " Туитър " чешкият министър на защитата Яна Чернохова.
Само дни по-късно полските медии оповестиха, че полският ѝ сътрудник Мариуш Балшчак също ще пропусне срещата, а полският заместител външен министър Марчин Пшидач съобщи пред полската телевизия, че унгарският министър-председател Виктор Орбан " прави неточност " с позицията си за спора в Украйна.
Унгария се стреми да не заема страна в опълчването сред Русия и Запада към спора в Украйна най-много тъй като Москва е главният неин снабдител на енергоносители. Будапеща отхвърли и да дава унгарската територия за доставки на оръжие за Киев.
Полша, въпреки това, беше измежду най-големите радетели за енергийното ембарго против Русия, а това обтегна в миналото положителните ѝ връзки с Унгария.
© Reuters
Унгарският министър председател Виктор Орбан
Напрежението сред тях накара основният редактор на профилираното издание " Вишеград инсайт " Войчех Пшибилски да напише в авторска публикация, че войната в Украйна е преформатирала динамичността на процесите в Централна и Източна Европа, в това число поставяйки завършек на оста Варшава-Будапеща, основала се вследствие на тесните връзки сред двете ръководещи консервативни партии в Полша и Унгария " Право и правдивост " и " Фидес ".
Подобно мнение изрази и политологът Иван Кръстев в изявление за " Евронюз " във връзка първата годишнина от началото на войната в Украйна. " В резултат на тази война Вишеградската група всъщност към този момент не съществува. Ако би трябвало да бъдем почтени, Вишеградската четворка се трансформира в нещо като две плюс едно плюс едно ", съобщи той.
Списание " Форин полиси " означи, че разделянето в групата, което съветската инвазия е провокирала, е удар по позициите на Орбан и опция демократичният мейнстрийм в Европа да вземе реванш против него.
Вишеградската четворка поражда като политико-културно обединяване на централноевропейските страни Полша, Чехия, Словакия и Унгария след рухването на комунизма. Целта му е да обезпечи на четирите страни по-силен глас в интернационалните връзки, в това число в евроатлантическите структури, към които те се причислиха дружно.
Дали настоящето разделяне във Вишеградската четворка ще се окаже трайно и тя ще продължи да бъде единствено " съвещателен конгрес " и отсега нататък, следва да забележим, само че тежките разминавания в позициите на страните в нея вършат доста мъчно завръщането към предходните връзки, най-малко до момента в който не завърши спорът в Украйна.
Това усещане беше затвърдено напълно неотдавна при първото задгранично посещаване на Петр Павел, който съобщи, че групата сега се е трансформирала в просто " съвещателен конгрес ".
Макар и замислена не като обединяване с чисто консултативен темперамент, тя в този момент е точно това, сподели Павел, който е и даде обещание да задълбочи връзките на страната си със Словакия и Полша, само че не и с Унгария, отбелязва изданието " Юроактив ".
Миналия понеделник генералът посети Словакия за първото си задгранично посещаване, откакто за държавен глава, а ден по-късно направи аудиенция и в Полша. В листата на тази негова обиколка обаче не беше Унгария - четвъртата страна от Вишеградската група.
" Според мен сега Вишеградската четворка е по-скоро съвещателен конгрес без упоритости за задълбочена съгласуваност по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, а не такова беше предназначението ѝ ", сподели Павел, откакто се срещна в Братислава със словашката си сътрудник Зузана Чапутова.
Павел беше сериозен към Вишеградската четворка, и най-много към Унгария, още по време на предизборната си акция. Предшественикът му и предходното чешко държавно управление възприемаха страните от обединяването като основни съдружници, изключително при прокарването на общи национални ползи на европейско ниво.
Но след промяната на властта в Чехия четворката загуби най-изявените си последователи в Прага. Правителство и президент там приканват за задълбочаване на съдействието с Полша, Словакия и балтийските страни, само че не и с Будапеща.
Напрежение във Вишеградската група: Чехия и Полша подлагат на критика Орбан Израз на това беше да вземем за пример разискваното от Павел и Чапутова по време на срещата им допустимо взаимно посещаване на двамата в Киев през април. " За мен би било огромно наслаждение да се насочва на сходна аудиенция ", съобщи словашкият президент.
Друго проявяване на задълбочаването на чешко-словашките връзки беше визитата на Чапутова в Прага през януари, която отпътува на нея незабавно след втория тур на президентските избори, с цел да поздрави персонално Павел за успеха му в централата на предизборния му щаб.
Сътресенията във Вишеградската четворка започнаха предходната година директно след началото на войната в Украйна. Няколко седмици след експлоадирането ѝ беше анулирана среща на министрите на защитата на четирите страни, тъй като Чехия и Полша отхвърлиха да вземат участие в нея поради прекомерно меката за тях позиция на Унгария по отношение на Русия и започнатите от нея военни дейности, показва изданието " Политико ". Тогава Будапеща беше ротационен ръководител на групата, заради което унгарската столица щеше да бъде хазаин на съвещанието. " Винаги съм подкрепяла Вишеградската четворка и доста скърбя, че евтиният съветски нефт е по-голям за унгарските политици от кръвта на украинците ", написа тогава в остро обръщение в " Туитър " чешкият министър на защитата Яна Чернохова.
Само дни по-късно полските медии оповестиха, че полският ѝ сътрудник Мариуш Балшчак също ще пропусне срещата, а полският заместител външен министър Марчин Пшидач съобщи пред полската телевизия, че унгарският министър-председател Виктор Орбан " прави неточност " с позицията си за спора в Украйна.
Унгария се стреми да не заема страна в опълчването сред Русия и Запада към спора в Украйна най-много тъй като Москва е главният неин снабдител на енергоносители. Будапеща отхвърли и да дава унгарската територия за доставки на оръжие за Киев.
Полша, въпреки това, беше измежду най-големите радетели за енергийното ембарго против Русия, а това обтегна в миналото положителните ѝ връзки с Унгария.
© Reuters
Унгарският министър председател Виктор Орбан
Напрежението сред тях накара основният редактор на профилираното издание " Вишеград инсайт " Войчех Пшибилски да напише в авторска публикация, че войната в Украйна е преформатирала динамичността на процесите в Централна и Източна Европа, в това число поставяйки завършек на оста Варшава-Будапеща, основала се вследствие на тесните връзки сред двете ръководещи консервативни партии в Полша и Унгария " Право и правдивост " и " Фидес ".
Подобно мнение изрази и политологът Иван Кръстев в изявление за " Евронюз " във връзка първата годишнина от началото на войната в Украйна. " В резултат на тази война Вишеградската група всъщност към този момент не съществува. Ако би трябвало да бъдем почтени, Вишеградската четворка се трансформира в нещо като две плюс едно плюс едно ", съобщи той.
Списание " Форин полиси " означи, че разделянето в групата, което съветската инвазия е провокирала, е удар по позициите на Орбан и опция демократичният мейнстрийм в Европа да вземе реванш против него.
Вишеградската четворка поражда като политико-културно обединяване на централноевропейските страни Полша, Чехия, Словакия и Унгария след рухването на комунизма. Целта му е да обезпечи на четирите страни по-силен глас в интернационалните връзки, в това число в евроатлантическите структури, към които те се причислиха дружно.
Дали настоящето разделяне във Вишеградската четворка ще се окаже трайно и тя ще продължи да бъде единствено " съвещателен конгрес " и отсега нататък, следва да забележим, само че тежките разминавания в позициите на страните в нея вършат доста мъчно завръщането към предходните връзки, най-малко до момента в който не завърши спорът в Украйна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ