Студентка спасява старото училище в родопското село Хвойна
Едно момиче се връща в селото на своите предци с концепцията да избави учебното заведение, в което под османско господство и в следосвобожденските години преподавали двама от прародителите й. И с ентусиазма си съумява да пробуди притихналите в личните си тегоби поданици. Кристияна Брънзалова учи архитектурен дизайн в политехниката на Милано, но в дипломната си работа взема решение да опише за родопското селце Хвойна. Не единствено тъй като огромният й жанр произлиза отсам, само че и посредством знанията, насъбрани в университета, да се опита да съживи западащото населено място. В центъра на изследването си тя слага остарялото учебно заведение “Св. Св. Кирил и Методий ” и стартира да събира историите на хората, архивните фотоси и документи.
Историята стартира с килийното учебно заведение, което през 1857 година е издигнато с остатъчни материали от църквата “Свети оракул Илия ” и три години по-късно приема първите си възпитаници – споделя тя. – Но скоро се събират от ден на ден деца и през 1897 година е вдигната още една постройка, наричана от локалните хора “жълтото учебно заведение ”. С експлоадирането на Балканската война обаче учебното заведение е насила да се устоя единствено с общински средства и развиването му изпада в застой. А когато селото още веднъж се разраства, е издигнато и третото учебно заведение. Така през 1945 година децата от първи до седми клас разполагат с три образователни здания. В най-новия век обаче класните стаи пустеят, тъй като дребното деца от селото не учат тук. Оцелявало в иго, апетит, войни, през днешния ден остарялото учебно заведение от ден на ден наподобява на призрачна отломка със счупените си прозорци, течащите си покриви и разнебитените от вандали пространства. И каква подигравка – на пода, под разхвърляните купища с книги и тетрадки, правнучката намира трудовата брошура на учителя, който в миналото преподавал с песни и възрастните хора в Хвойна към момента помнят.
Селото е учредено към една остаряла хвойна и чешмата до нея с името Варада, която и до ден сегашен тече – споделя споделените истории Кристияна. – Хората от прилежащите села идвали да пълнят вода и един ден им хрумнало да се заселят към чешмата. Аз даже открих фотоси на първите им къщи.
Що се отнася до “жълтото учебно заведение ”, строителството му зависело напълно от волята на хората. Всеки в селото трябвало да оказва помощ – даже самите възпитаници дружно с учителите си са носили пясък от реката. На фотосите се виждат босоноги, неугледни деца. Желанието им да се учат обаче било толкоз огромно, че напълно естествено било подкрепено от техните родители. И до момента в който тогава победила жаждата за познание, през днешния ден здания с висока архитектурна стойност и дълголетна история са оставени без грижа от страната да се разрушават. Нещо, което в Италия не може да се случи, споделя студентката по архитектура там.
Когато една постройка навърши 100 години, тя незабавно влиза в регистъра на паметниците на културата, даже да няма архитектурна стойност. Докато у нас доста рядко се включват здания или не се опазват. Сега те могат да бъдат унищожавани, променяни по всевъзможен метод без особени последици, а в Италия това е неприемливо. Двата ми обичани образеца в това отношение са колонията на хитлеристката юноша в Ровеньо и една остаряла черква в Равена. Въпреки че в колонията към 200 души намират своя край, страната търси средства, с цел да избави постройката. От църквата пък са останали само стените, само че те са вградени в магазина на известна марка облекла и по този метод постройката е непокътната, въпреки и със заменена функционалност. Нещо, което би могло да стане и с учебното заведение в село Хвойна.
Откакто е пристигнала в селото, Кристияна всеки ден се рови в държавния списък в Смолян, хигиенизира учебното заведение дружно с локалните, поддържа връзка с тях, събира мемоари. Подготвя и огромния събор на 18 и 19 август с пророческото мото “Камък върху камък ще остане ”, на който ще сплоти двете си пристрастености – архитектурата и фолклора. С концепцията да помогне за ремонта на учебното заведение, тя провежда благотворителни изложения с архивни материали, концерти на локалния клуб “Жарава ” и групата за национални танци “Нашенци ” от Милано, кулинарно съревнование за най-вкусно родопско ядене. И всичко това – с огромната цел учебното заведение в Хвойна да заживее нов живот.
Инфо: www.bnr.bg
