Питаме ги какво искат да работят в Германия. Казват, че искат да печелят много пари
Едно малко българско градче се е заселило в немския град Офенбах: близо 6000 български жители живеят там, което е към 4% от популацията на града. Българите са на второ място измежду чужденците, получаващи обществени помощи. Общинските и обществените служби, бюрата по труда, здравните и просветителни структури в града, както и филантропичните организации по немски добросъвестно се пробват трайно да оказват помощ на тези хора, само че връзката не всеки път работи, а културните и манталитетни разлики очевидно постоянно водят в задънена улица.
По покана на Бюрото по труда MainArbeit и на плана CRIS (с поддръжката на ЕС), в границите на един информативен диалог, отдаден на България, се опитахме да прехвърлим повече мостове, пък били те и единствено мостчета, сред изброените служби и мигрантите от България. Според немските участници тези близо 6000 души в болшинството си приказват турски и евентуално са от ромски генезис.
Идват напълно неподготвени за това, което ги чака
Защо тези хора идват в Германия? – още в самото начало изникна този на пръв взор елементарен въпрос. Дали тъй като се стремят към по-добър живот, към по-високи приходи, към по-добро обучение за децата си – или пък бягат от обществена и етническа сегрегация, в случай че не и от расизъм в родината си? Отговорът вероятно съдържа по малко от всичко това, само че тези мигранти в общия случай идват напълно неподготвени, не знаят немски, не владеят немските кодове на другарство, нормите и полезностите, а много постоянно са принудени да живеят и в ужасни условия, както заключи организаторката на семинара.
Хората от Офенбах, които по работа или като доброволци взаимодействат с мигрантите от България, приказват за многочислени на практика проблеми от всекидневието: какъв брой мъчно е да се реши дали степента на обучение, получено в България, дава отговор на немските критерии. В каква непрозрачност са обгърнати йерархиите и връзките вътре в огромните семейства на мигрантите: кой тъкмо взима решенията, каква е ролята на „ патриарха “, за какво младите девойки слушат баба и дядо при взимането на съдбовни решения.
Проблемите с младите дами
В тази връзка става дума и за плановете в Офенбах, ориентирани най-много към млади дами. Това са постоянни съвещания, на които се явява цялото семейство, а домакините от общинските служби изясняват какво е мястото на дамите в немското общество, какви вероятности и шансове в живота имат те в тази страна. „ Момичетата имат опцията да вървят на учебно заведение, да се образоват, да усвояват специалност – това за тях е по-добра вероятност от ранната бременност “, обобщава организаторката на семинара.
Една нейна колежка споделя за 13-годишно момиче, което към този момент е родило първото си бебе – и за опитите си да откри контакт, да разбере мотивацията на тази невръстна майка: „ Как тези млади девойки биват ограмотявани в България? Каква е житейската им идея? И какво можем да създадем ние, с цел да им помогнем? “ – такива въпроси си задава освен тази участничка, само че и други дами и мъже измежду десетките чиновници и доброволци, взели присъединяване в семинара.
Проблеми в връзката и вътре в фамилиите
В работата си с мигрантските фамилии от България те са открили още нещо многозначително. Обикновено, споделя един от участниците в семинара, възрастните приказват турски, по-големите деца, които са родени и вероятно са ходили на учебно заведение в България, поддържат връзка между тях на български, а най-малките, които попадат в детска градина или учебно заведение в Офенбах, към този момент приказват основно немски – и в фамилиите поражда сериозен информационен проблем.
Оказва се още, че мигрантите от по-новите талази неведнъж биват посрещани на нож от по-старите пришълци – вероятно заради ревнивост към получаваните и предстоящи обществени помощи. Една от участничките живописно разказва някои битови недоразумения: мигрантите от България и Румъния не схващали концепцията за сметоразделянето, а в това време равнището на звук в тяхното ежедневие било много по-високо от нормалното за Германия.
Не желаят да учат и да работят
Две от участничките в осведомителния диалог приказват с сериозно недоумение за настройката на много от младите мъже в тези общности. Повечето млади мъже споделят: „ Нее, не желая да изучавам, желая да имам семейство “.
" Не желаят и да работят ", споделя едната. " Точно по този начин е ", добавя другата участничка. И продължава:
" Ние питаме тези млади мъже какво желаят да работят, а множеството споделят, че желаят да завоюват доста пари. Обаче те в болшинството си нямат обучение, някои даже са необразовани. Когато им се предлага работно място, те или въобще не отиват на изявлението или пък споделят, че тази работа не им харесва. Обикновено споделят: " Искам да спечелвам доста пари и да изляза в пенсия на 40 години ", това е известието. Съжалявам - споделям им - само че в Германия би трябвало първо да работите и да плащате пенсионни вноски, с цел да излезете в пенсия вероятно на 65 години ".
В рамките на осведомителното мероприятие си приказваме за още цялостен ред феномени и проблеми, свързани с българските мигранти в Офенбах. Става дума за това, че те са артикул на една „ просвета на приблизителността “, за разлика от немската „ просвета на точността “. Че по инстинкт не се доверяват на държавни институции и комунални служби, а разчитат основно на вътрешносемейната взаимност. Че отношението им към договорите, дисциплината, реда и организацията се разграничава от това на германците. Към края на семинара един от участниците напомня известния факт, че тези мигранти нормално се заселват на „ верижен “ принцип: един повлича крайник към някои немски град, след това последователно стартират да идват родственици и другари. Но на първо време идват основно мъже, фамилиите се причисляват след това. Разбира се, става дума и за печално известните схеми с великодушните немски детски надбавки, които „ отпътуват “ за България.
Има и висококвалифицирани
Като коментар към информацията, че близо 3 милиона българи са потърсили шанс и по-добър живот зад граница един от участниците пита:
" Добре де, само че къде емигрират по-добре образованите българи? Очевидно не в Германия ".
Най-вероятно този събеседник в осведомителния диалог е бил измамен от персоналната си оптика и от персоналния си опит. И се постанова да му се изясни, че измежду тези над 400 000 българи, които живеят в Германия, има всевъзможни хора: както хигиенистки и служащи в месокомбинатите, по този начин и хиляди инженери, лекарки и лекари, както строители и хамали, по този начин и известни театрали, музиканти и писатели.
А концепцията на уредниците на срещата в Офенбах не на последно място е точно тази: да се понижи броят на неквалифицираните и ниско платените, на живеещите от обществени помощи – и да се множат българите в града, които работят и заплащат вноските си, с цел да дочакат един ден мечтаното пенсиониране.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
По покана на Бюрото по труда MainArbeit и на плана CRIS (с поддръжката на ЕС), в границите на един информативен диалог, отдаден на България, се опитахме да прехвърлим повече мостове, пък били те и единствено мостчета, сред изброените служби и мигрантите от България. Според немските участници тези близо 6000 души в болшинството си приказват турски и евентуално са от ромски генезис.
Идват напълно неподготвени за това, което ги чака
Защо тези хора идват в Германия? – още в самото начало изникна този на пръв взор елементарен въпрос. Дали тъй като се стремят към по-добър живот, към по-високи приходи, към по-добро обучение за децата си – или пък бягат от обществена и етническа сегрегация, в случай че не и от расизъм в родината си? Отговорът вероятно съдържа по малко от всичко това, само че тези мигранти в общия случай идват напълно неподготвени, не знаят немски, не владеят немските кодове на другарство, нормите и полезностите, а много постоянно са принудени да живеят и в ужасни условия, както заключи организаторката на семинара.
Хората от Офенбах, които по работа или като доброволци взаимодействат с мигрантите от България, приказват за многочислени на практика проблеми от всекидневието: какъв брой мъчно е да се реши дали степента на обучение, получено в България, дава отговор на немските критерии. В каква непрозрачност са обгърнати йерархиите и връзките вътре в огромните семейства на мигрантите: кой тъкмо взима решенията, каква е ролята на „ патриарха “, за какво младите девойки слушат баба и дядо при взимането на съдбовни решения.
Проблемите с младите дами
В тази връзка става дума и за плановете в Офенбах, ориентирани най-много към млади дами. Това са постоянни съвещания, на които се явява цялото семейство, а домакините от общинските служби изясняват какво е мястото на дамите в немското общество, какви вероятности и шансове в живота имат те в тази страна. „ Момичетата имат опцията да вървят на учебно заведение, да се образоват, да усвояват специалност – това за тях е по-добра вероятност от ранната бременност “, обобщава организаторката на семинара.
Една нейна колежка споделя за 13-годишно момиче, което към този момент е родило първото си бебе – и за опитите си да откри контакт, да разбере мотивацията на тази невръстна майка: „ Как тези млади девойки биват ограмотявани в България? Каква е житейската им идея? И какво можем да създадем ние, с цел да им помогнем? “ – такива въпроси си задава освен тази участничка, само че и други дами и мъже измежду десетките чиновници и доброволци, взели присъединяване в семинара.
Проблеми в връзката и вътре в фамилиите
В работата си с мигрантските фамилии от България те са открили още нещо многозначително. Обикновено, споделя един от участниците в семинара, възрастните приказват турски, по-големите деца, които са родени и вероятно са ходили на учебно заведение в България, поддържат връзка между тях на български, а най-малките, които попадат в детска градина или учебно заведение в Офенбах, към този момент приказват основно немски – и в фамилиите поражда сериозен информационен проблем.
Оказва се още, че мигрантите от по-новите талази неведнъж биват посрещани на нож от по-старите пришълци – вероятно заради ревнивост към получаваните и предстоящи обществени помощи. Една от участничките живописно разказва някои битови недоразумения: мигрантите от България и Румъния не схващали концепцията за сметоразделянето, а в това време равнището на звук в тяхното ежедневие било много по-високо от нормалното за Германия.
Не желаят да учат и да работят
Две от участничките в осведомителния диалог приказват с сериозно недоумение за настройката на много от младите мъже в тези общности. Повечето млади мъже споделят: „ Нее, не желая да изучавам, желая да имам семейство “.
" Не желаят и да работят ", споделя едната. " Точно по този начин е ", добавя другата участничка. И продължава:
" Ние питаме тези млади мъже какво желаят да работят, а множеството споделят, че желаят да завоюват доста пари. Обаче те в болшинството си нямат обучение, някои даже са необразовани. Когато им се предлага работно място, те или въобще не отиват на изявлението или пък споделят, че тази работа не им харесва. Обикновено споделят: " Искам да спечелвам доста пари и да изляза в пенсия на 40 години ", това е известието. Съжалявам - споделям им - само че в Германия би трябвало първо да работите и да плащате пенсионни вноски, с цел да излезете в пенсия вероятно на 65 години ".
В рамките на осведомителното мероприятие си приказваме за още цялостен ред феномени и проблеми, свързани с българските мигранти в Офенбах. Става дума за това, че те са артикул на една „ просвета на приблизителността “, за разлика от немската „ просвета на точността “. Че по инстинкт не се доверяват на държавни институции и комунални служби, а разчитат основно на вътрешносемейната взаимност. Че отношението им към договорите, дисциплината, реда и организацията се разграничава от това на германците. Към края на семинара един от участниците напомня известния факт, че тези мигранти нормално се заселват на „ верижен “ принцип: един повлича крайник към някои немски град, след това последователно стартират да идват родственици и другари. Но на първо време идват основно мъже, фамилиите се причисляват след това. Разбира се, става дума и за печално известните схеми с великодушните немски детски надбавки, които „ отпътуват “ за България.
Има и висококвалифицирани
Като коментар към информацията, че близо 3 милиона българи са потърсили шанс и по-добър живот зад граница един от участниците пита:
" Добре де, само че къде емигрират по-добре образованите българи? Очевидно не в Германия ".
Най-вероятно този събеседник в осведомителния диалог е бил измамен от персоналната си оптика и от персоналния си опит. И се постанова да му се изясни, че измежду тези над 400 000 българи, които живеят в Германия, има всевъзможни хора: както хигиенистки и служащи в месокомбинатите, по този начин и хиляди инженери, лекарки и лекари, както строители и хамали, по този начин и известни театрали, музиканти и писатели.
А концепцията на уредниците на срещата в Офенбах не на последно място е точно тази: да се понижи броят на неквалифицираните и ниско платените, на живеещите от обществени помощи – и да се множат българите в града, които работят и заплащат вноските си, с цел да дочакат един ден мечтаното пенсиониране.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ